XLV. Щастието е субективно

Но ето че ми говорят: заблуждаването е нещастие. Напротив, най-голямо нещастие е да не се заблуждава човек.

Много са глупави тези, които мислят, че щастието на хората е в самите неща. Щастието зависи от нашето мнение, защото всичко в човешкия живот е толкова неясно и объркано, та нищо не може да се знае ясно, както вярно са казали моите академици, които са най-скромните между философите. Пък дори знанието да е възможно понякога, то нерядко пречи на приятния живот. Човешката душа е така устроена, че много по-лесно се пленява от лъжата, отколкото от истината. Ако някой търси нагледен и убедителен пример за това, нека посети събранията и храмовете.

Когато там се говори нещо сериозно, всички спят, прозяват се и са отегчени. Но викачът (сбърках, исках да кажа ораторът), както често става, щом заразказва някаква глупава басня, всички се оживяват, надигат глави и наострят уши. Същото е и със светец, който има баснословно и поетическо житие. Ако искате пример, вземете свети Георгий, свети Христофор и света Варвара, които се почитат с по-голяма религиозност, отколкото апостолите Петър и Павел, па дори повече от самия Христос. Но не е място да говорим сега за това.

Колко лесно достигаме до щастието, понеже то зависи от нашето мнение за предметите, а не от тяхната същност! Достъпът до самите вещи е труден, дори към най-лесните, както е например с граматиката. Съставянето на мнение става съвсем лесно.

Само то е достатъчно да осигури бързо щастие. Ето някой яде развалена сланина, чиято лоша миризма друг не би могъл да понася, а на онзи му е вкусна като амброзия^[1]. Моля ви се, какво не му стига на него за щастие?

Обратно, ако някому се повдига от есетра, какво удоволствие в живота си би имал от нея? Ако жената на някого е съвсем грозна, но той я смята равна по хубост с Венера, нали това е все едно, че тя в действителност е красива? Ако някой гледа лошо нарисувана картина само с червена и жълта боя, но й се възхищава, убеден, че това е картина от Анелес или Зевксис^[2], нали той е по-щастлив от оня, който скъпо е купил картина от същите прославени художници, но изпитва по-малко наслада от нейното съзерцаване?

Познавам едни мой съименник^[3], който подарил на младата си съпруга няколко фалшиви скъпоценни камъни, като я убедил, както си е ловък шегобиец, че не само са истински, но и единствени и неоценими с пари. Кажете ми, имало ли е значение това за младата жена, когато е наслаждавала очите си не по-малко приятно с тия стъклени украшения и ги е пазила скрити като някакво неповторимо съкровище? Съпругът между това избягна големи разходи и се наслаждаваше от измамата на жена си, а тя беше благодарна, като че ли й беше подарил скъпо купени накити.

Нима мислите, че има някаква разлика между ония люде, които в пещерата на Платон се удивляват на сенките и образите на нещата, като не желаят повече нищо и това им напълно харесва, и оня мъдрец, който е напуснал пещерата и гледа самите предмети^[4]? Лукиановият герой Микил, който се видял в златния си сън богат, не би пожелал за себе си друго щастие, освен този сън да продължи през целия му живот.

И така, или няма никаква разлика между глупавите и мъдрите, или пък ако има, положението на глупавите е по-изгодно. Първо, щастието на тях струва съвсем малко, т.е. само едно убеждение. На второ място те споделят щастието си с мнозина други.

Бел. Яс: Авторът на това есе е кръстен на образователната програма на ЕС - Еразъм и е от Ротердам

Бележки

[1] Амброзия е храната на боговете. ↑

[2] Прочути древногръцки художници. ↑

[3] Става дума за Томас Мор (Morus, понеже на гръцки „глупост“ е мориа). ↑

[4] Платон в диалога си „Държавата“ говори за хора, които от рождение са поставени в пещера и са обърнати гърбом към изхода: те виждат само сенките на предметите, а самите предмети не виждат.