Мира Безус
Чувството за хумор е острието на интелигентността, то е и любов. Това каза в интервю за БТА актьорът от Драматичния театър „Невена Коканова“ в Ямбол и носител на наградата „Икар“ Вълчо Янев. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на новия брой на сп. ЛИК „Царете на смеха на 100“, посветен на вековния юбилей от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев – две от най-обичаните имена в българския театър и кино.
„Когато човек сложи очилата на смеха, светът изглежда по-весел, по-ведър, по-интересен“, отбеляза актьорът. Сто години отбелязваме от рождението на тези корифеи. Направеното от тях продължава да намира отзвук и да показва, че изкуството на смеха е непреходно. Те бяха светлина и радост в живота на хората – и в театъра, и в телевизията. За нас беше цяло удоволствие да ги гледаме, а за мен – и да се уча от тях, каза още Вълчо Янев.
По думите му всяка ситуация може да бъде интерпретирана различно – като драматична или като комична – в зависимост от гледната точка. Актьорът е убеден, че да разсмееш е по-трудно, отколкото да разплачеш. „Чувството за хумор е загадка, енигма. Много по-лесно е да накараш хората да се просълзят или да бъдат натъжени, отколкото да ги накараш да гледат с блеснали очи, да ръкопляскат и да се смеят. Смехът изисква бърза мисъл, комбинативен ум и интуиция“, допълни Вълчо Янев.
Той подчерта, че смехът е необходим на човечеството днес повече от всякога: „Абсолютно задължително е да има повече смях в живота ни, защото именно той ни издига на по-високо духовно ниво, да обичаме повече. Когато гледаш с усмивка, ставаш по-положителен, започваш повече да обичаш.“ Според актьора чувството за хумор съдържа в себе си любов.
„Ние сме толкова различни и любовта някак си бяга от нашето ежедневие. Ние повече се дразним от другия, отколкото да го обичаме, не прощаваме лесно. А без любов всичко увяхва, не може да живее дълго и не е качествено. Ако гледаш на света весело и усмихнато на света, започваш повече да обичаш – и себе си, и хората. Тогава можеш и да прощаваш“, смята Вълчо Янев.
По думите му именно това е посланието, което поколенията артисти като Парцалев и Калоянчев са ни оставили: „Те бяха като светлина, като лъч надежда, като усмихнат ден. Когато гледахме техни спектакли, ставахме по-бодри, по-усмихнати и по-способни да обичаме. Това е заветът им – смехът като форма на любов към човека.“
През 2024 г. Вълчо Янев получи „Икар“ за поддържаща мъжка роля на 50-ите юбилейни национални награди за сценични изкуства през 2024 г. Актьорът от ямболския Драматичен театър „Невена Коканова“ заслужи отличието за образа на Дядото в спектакъла „Всичките наши тела“ по текстове на Георги Господинов с режисьор Мартин Киселов.