Мария Качулева
Аз тази усещането за стабилност и доверие“ ?! Това означава ли че коалиционните партньори са констатация си я повтарям всяка сутрин и веднага щом се събудя.Така по-леко прекарвам деня, когато гледам новините по телевизията или чета в интернет подобни умопомрачителни констатации като например: „Желязков: ДПС-Ново начало подкрепя правителството и имаме нещо нестабилни и не заслужават доверие вече? Борисов и той изказва едни зашеметяващи ме мисли според които „Никой от нас няма право да говори с „аз“, „аз съм гарант“ или „от мен зависи“. Че то те двамата с Пеевски друго не говорят! И тъжно изясни: „Какво да критикувам? Тя, държавата се пише с главно „Д“ (тъй рече Пеевски наскоро).Единствената ми критика е към тези,чието самочувствие се превръща в самонадеяност.“ Но пак се наложи да приеме отправената му строга „другарска“ критика от г-н Пеевски.
А Кой е Той и какво ни каза? „Най-важната работа на г-н Борисов днес е да си нареди на премиера, който е от ГЕРБ, да се приключи с темата с водата!“ и побърза да напомни: „Как оцелява това правителство? Оцелява благодарение на мен!“. Ама то и липсата на вода е въпрос на оцеляване за целия народ. Що не вземе да го реши!
Експремиерът академик нарече депутатите „самозабравили се мафиоти и психопати“, които подценяват българите и аз оцених подобаващо неговата семпла академична мисъл. Но най-щастлива се почувствах, когато военният министър Запрянов, благодарение на бТВ радостно ме увери, че „България е готова да сваля руски дронове с МиГ-29“. Исках да попитам, къде се покри оная еър полисинг с мисията да ни пази въздушното пространство, ама няма да знае какво да ми отговори?! Защо да го злепоставям човека? Той и сам доста успешно я върши тази работа.
В края на деня вече съм готова да нахокам и Карл Юнг и Зигмунд Фройд, защото на моменти се притеснявам, че видните ни държавници и политици са сериозно заплашени от масова психоза или развиват ненаследена генетично, а придобита успешно, шизофрения или откриват тепърва констелацията* от неосъзнавани мотиви за техните действия, а няма кой да ги ллекува. Но после се сещам, че точно мотивите им съвсем не са неосъзнавани.
И понеже в България психотерапията на практика е нелегална наука, а и психотерапевтите работят при такива условия, то с лечението на всичките болни мозъци са принудени да се заемат лекарите психиатри. Не че нещо се променя поради това. Лудите около нас стават все повече и все по-опасни. Обществена лудост завладя България и политическата ни система, и държавното ни управление, и парламента ни е претъпкан с активно луди. А на мен все по-често ми се върти в главата една строфа от стихотворението „Борба“ на Христо Ботев. „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита“. Умен човек! Преди 149 години го е констатирал.
Стигнахме до пълен срив на политическата ни система и държавата е пред разпад. Гражданите са преситени от отвръщението си към нея и с пълното си отричане на правото си да избират депутатите, които да ги представляват в Народното събрание, се опитват да освестят естаблишмънта. В търсене на автентичния кандидат, новото гражданско лице или добрият експерт, около 60 % от българските гласоподаватели са оставени без представителство в Парламента. Проблемите около изборното ни законодателство, честите предсрочни парламентарни избори и засилващата се на моменти миграция към Западна Европа и САЩ, в крайна сметка компроментират всеки състав на Народното събрание като нелегитимен, Правителството, което се съставя с много и нездравословни за демокрацията ни компромиси, се самоназовава с причудливи имена, а ние все протестираме и все без резултат.
Дори и децата май са полудели. Как очаквате да са послушни, след като четат, че Тарзан се разхожда полугол, Пепеляшка се връща в полунощ от танци, Пинокио лъже през цялото време, Батман кара непрекъснато колата си с 260 км/ч, Хари Потър се занимава с магии, Снежанка живее със седем момчета и спи в леглото на когото свари, а Аладин е посочен за Царят на крадците, Али Баба командва 40 разбойника (добре поне, че са по-малко отколкото в Парламента), а Робин Худ причаква по пътищата и обира парите на де когото види. И Златната рибка е вкарана в схемата да осигурява материални придобивки за всеки, който я докопа. (NB! Но да се знае: на средностатистическия българин достъп до нея не се дава) „Как искаме децата ни после да не се бият в училище? Тиктоците после какво излъчват ?" за кой ли път риторично се запита Борисов, макар много добре да знае защо и кой, както и кога.
Изумление буди все повече и поведението на БСП в ролята на съюзник и единомишленик с днешното Правителство. Обединената левица нещо я зарязаха по пътя към властта, а тя отмъстително продължава да си стои в табелата и да гледа сеир. Но, ако поразмислим ще установим, че за господа министрите от БСП всичко, което се случва, включително и разривът с левите политически структури, е логичен. На традиционния събор на Бузлуджа тази година господин Атанас Зафиров (вече е господин,защото не му останаха другари), патетично уверяваше скромното присъствие от членове и симпатизанти на БСП, че партията е пред нов разцвет и върши само „правилните неща“ за тях. Не стана ясно какви точно са те. Но все още вярващите в тези обещания вече се сринаха до колебливите 5% от избирателите. А утре?
Удържането на принципи и морални устои винаги и за всеки е трудна задача, но веднаж пристъпиш ли ги падението става необратимо и все по-стремително. Мантрата, която новите ръководители повтарят за собствено оправдание и успокоение пред останките от левия си електорат, че с този жертвоготовен ход спасяват отечеството от хаос и безвремие, е лишена от логика. Не можеш да спасяваш България от разруха и корупция в колаборация с тези, които имат най-голям принос за това - ГЕРБ и някакво „ново начало“ на изхабена от прехода партия. Загърбвайки идеологическата си доктринална основа и смисъла на съществуванието си за повече от век, партията БСП като лява класова организация самообезсмисли лично собственото си съществуване.На това му се вика „политическо харакири“ .
Тъжно си е да го признаем, но за БСП вероятно „утре“ няма да има.И не само „светло“.Никакво! Нито за нейните фракции вътре в състава й, нито за „непокорни“ псевдолевичарски настроени групи. Началото на нейното ритуално самоубийство започна в момента, когато партията изостави своите идейни корени и класова принадлежност. Възможно ли е ново възраждане? Винаги е възможно. Левите идеи за свобода,равенство и справедливост са живи, но само ако има кой да ги върне чисти на политическата сцена.
Не мисля, че останалата част от Правителството с Министър-председател Росен Желязков е в по-добра кондиция. С всеки изминат ден неговите членове се държат все по-неадекватно и по-странно.Малко по-умните мълчат и избягват светлината на известността сред електората. По-глупавите ходят на екскурзия на изток и на запад, а после логореята ги държи неспирно. Третата част от участниците в заверата чертае планове как да обере за пореден път българина преди да го е натикала в капана на Еврозоната. Както стана ясно когато се срещна Комисията по бюджет и финанси в българския Парламент с Фaбиан Борнхорст, оглавяващ мисията на МВФ у нас: С "България трябва спешно да вземе мерки за овладяване на разпуснатите публични финанси. Те трябва да заработят още с Бюджет 2026 и да са както по отношение на приходите, така и на разходите" започна срещата, но продължи с конфронтация.
Препоръката си е на място, казва си всеки,който е чул строгата реч на г-н Борнхорст, който от името на Фонда ни препоръча ускорено събирането на акцизите и вдигане на данъците върху недвижимите имоти, които у нас били ниски, за да се подобрят приходите в бюджетите на общините. Сред най-важните препоръки на МВФ са още увеличаване на пенсионните осигуровки с 1 процентен пункт от 1 януари 2026 г. и премахването на максималния осигурителен праг. МВФ продължава да държи и на препоръката си, която отправя за поредна година, България да смени плоския данък върху доходите.
По отношение рязането на разходи основната препоръка е с Бюджет 2026 да се овладее увеличаването на заплатите в публичния сектор, за да не се подсилва инфлацията, а някои социални плащания, до сега обвързани автоматично с ръста на минималната работна заплата, да се „отвържат“ от нея. Предложения по-скоро неприемливи отколкото обратното, дори и за управляващите, които са готови на всичко.
На фона на тези разправии Бойко Борисов в криво настроение, за първи път ясно даде да се разбере, че оценява трезво пред каква опасност е изправена партията му заради „новото начало“, но няма да го позволи. На журналистически въпрос зададен му на брифинга след пропадналия пореден вот на недоверие, дали това е критика към лидера на ДПС-Ново начало, той отговори положително за първи път и даде ясен знак,че има скрит проблем между тях с констатацията: „Човек трябва да може да отправя критики, но и самокритики“.
И някак си отново замириса на предсрочни избори.Очевидно е,че негативите от това управление се трупат, а Борисов няма да допусне ГЕРБ да ги понесе заради някакво все по-странно „ново начало“. За предпочитане е да ги прехвърли като проблем на Радев и на поредното служебно правителство. Само след подобен ход ГЕРБ би могъл да се задържи стабилно като първа политическа сила, макар и със сринат наполовина електорат.
Какъв ли финансов ресурс за ненужната и неефктивна политическа реклама ще отделят формациите този път? И с какви възвишени идеи ще ни мамят?
Преференциите пак ще служат като механизъм за пренареждане на избирателните листи при определяне на парламентарното представителство и въпреки че емпиричните доказателства, събрани от няколко избори, проведени в България след въвеждането на преференциите, доказват, че те са използвани за манипулиране на гласуването по две различни линии. От една страна, избирателите, уязвими от контролиран вот, могат да бъдат принудени да посочат конкретна преференция, което след това служи като уникален идентификатор за дилърите на гласове. От друга страна, значителна част от купения и контролиран вот се случва в контекста на вътрешнопартийна конкуренция. Кандидатите могат да купуват гласове автономно от партията, която представляват, за да пренаредят листите и да си осигурят място в Народното събрание.
А това прилича на един друг епизод от избори, когато Сталин на партиен форум казва: „Знаете ли, другари, аз мисля, че напълно няма значение кой и как ще гласува; Това, което е изключително важно, е кой и как ще брои гласовете." Няма ясни писмени източници дали това са наистина негови думи, но те кореспондират с диалога в един епизод от филма на Мартин Скорсезе, който се нарича „Бандите на Ню Йорк“, или на София, ако е по-удобно да го прекръстим така. Разбираме, че градът е завладян от организираната престъпност, различни политици са уличени в кражби и корупция в особено големи размери, а финансирането на изборните фалшификации открита практика. Героят цитира пред сътрудниците си една констатация на американския политик от ХІХ век Уилям Туид „Запомни първото правило на политиката: резултатите се правят не от бюлетините,а от тези,които ги броят!“
Подобни думи като тези на Сталин и Туид са приписвани на Наполеон Бонапарт например, както и на много политици и узурпатори на властта. Общото между всички тях е, че живеят и управляват във време на граждански и политически хаос и потенциални възможности за извършване на беззакония, в които единственото право е във физическата сила. Обикновените хора – електоратът, избирателите – нямат никакво значение освен за фон на някакво измислено демократично участие в избори. Това е впечатлението от действията на политическия естаблишмънт в България през последните тридесет години от мига когато започнаха бавно да я унищожават. А ние, средностатистическите българи, трябва да се примирим с мисълта, че ни управляват все по-луди и по-опасни хора, които ни отнеха правото на избор и правото на свобода,равенство и справедливост.
*Терминът се използва и за обозначаване на метод за разкриване на скрити динамики и проблеми във взаимоотношенията, най-често в рамките на групи хора.
Мария