... аз никога не си кривя душата, доде съм жив, така ще продължа –
за мене – щом е Истина, е свята! – и ми е гнусна всякоя лъжа,
животът ми към своя край възлиза, но мене от смъртта не ме е страх –
преминах по света със бяла риза през преспи, локви, кал и туфи прах,
на черното не казах, че е бяло – и всяка живинка ми беше брат! –
душицата от грешното ми тяло достойна ще лети към онзи свят,
в капелата на летните авлиги пях соло – и на прага на стоте
оставих три дузини светли книги! – дали ще има кой да ги чете?
Готов съм да си тръгна още днеска – летящо старче на автопилот.
Какво пък? Беше истинска фиеста! – красивият и само мой Живот.
13 юлий 2025 г.
гр. Варна, 19, 20 ч.

Валери Станков