Напука се сърцето ми, мамо, 
като петите ти през лятото...
А още е толкова рано
да жаля за изпятото.

Утрото все ме настига
по средата на пътя.
Вяра ли не ми достига
в светлото да пристъпя?

Дълго мълчах. От злоба
към тия, дето продават
за два гроша гроба
и за толкова хляба.

Трябва да поскъпне
не само живота
но и смъртта, дето гъгне
и подсмърча наоколо.

Пет пари не давам
за чистичко знаме.

Трябва ми куршумено
за да му вярвам, мамо!

Теменуга Маринова
вижте от нея http://www.yambolnews.net/index.php/drugosti/item/8374-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0#