НАРОДЕ! ВРЕМЕ Е!

„.....Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.
Той беше спокоен. С позор на челото
безропотно, хладно живейше в теглото.
Яремът му беше и родствен, и мил,
понеже се беше със него родил;

Всичко кипеше. Великото слово
на сърцата даде биене по-ново,
прежната апатйя и хладност, и сън
сега бяха треска, живот и огън.
Усилия, мисли, желания скрити,
към една се точка упътиха всите,
Делото се почна и думата падна
на земя из тайно за свобода гладна.

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!”

Иван Вазов „Епопея на забравените”

Препоръчано от Елена Гунчева