Едва ли ще забравя тази есен –
сновяха шепа мравки като луди
и влачеха към процепа си тесен
една небесносиня пеперуда.

Животът й, за този свят излишен,
за долния бе пиршество богато.
Но аз видях, че тялото й диша
с последните остатъци от лято.

Видях крилото, тръгнало нагоре,
сковано във извивката на здрача,
как падна. И небето се отвори.
А после есента видях да плаче.

Запомних я с жестоката гощавка,
с тъгата без илюзия за чудо.
А в шепата й куп човеко-мравки
празнуваха лова на пеперуди.

Ники Комедвенска