Мръква се – малко по малко се мръква.
Усещам го по намаляването на колите и хората.
Денят беше млад сутринта, а сега се е сбръчкал
и му личи умората.

Беше ден, малко светло и ето го мрака –
не се плисва изведнъж, ами се влачи.
Даже съм забелязал, че на небето понякога
светят бели играчки.

Знам, че това са звезди – така казва науката,
но на мен ми е мъчно, че отвънка се мръква.
И ми е мъчно, че ти не си тука
и аз без тебе полека се сбръчквам.

Но това е животът – дълго мръкване само
и звезди, и любов, и играчки, играчки…
И макар че нощта сега не е много голяма,
има време да се наплачем.

Николай Милчев