Свети Георги и двамата му братя

Когато св. Георги бил човек на земята, имал двама братя. Той бил много мълчалив и затворен, бил овчар, пасял овцете и все сам живеел. Имал хубава жена и братята му много му завиждали за нея и търсили начин да го погубят и да остане жена му за тях.
Наблизо около селото имало една дупка в земята, нещо като кладенец – който паднел в нея, не излизал ни жив, ни умрял. На дъното на кладенеца имало два овена – един черен и един бял. Който паднел върху черния овен, овенът го нанизвал на рогата си и го занасял на долната земя, а ако паднел на белия, той го изнасял на белия свят.
Веднъж св. Георги, като си пасял овцете наблизо до тоя кладенец, заспал под една сянка. Братята му отдавна търсели начин да се отърват от него и сега го намерили. Взели те и полека-лека го бутнали в кладенеца. Чак като паднал на дъното, се разбудил и хем се уплашил, хем се сетил, че тая "добрина" му били сторили братята. Случило се, че св. Георги паднал на черния овен и той го свалил на долната земя.
На тази земя всички били черни – и хората, и земята, и царят. И тук св. Георги си намерил едни черни овце и почнал да ги пасе, както и преди. До царските палати имало една чешма, от която се пускали всички води в царството, и на нея седяла една ламя, която се хранела с хора. Ако изяде един човек – един ден тече чешмата, ако двама намери – за два дни пускала водата. Ако нямало човек на чешмата за ядене, спирала водата и наставала страшна суша. Така ден след ден изяла тя хората в царството и царят вече нямал кого да прати на чешмата, та да потече водата. Търсил, търсил той курбан (жертва) за ламята, не могъл да намери и изпратил дъщеря си, нея да изяде, че да потече водата. Друг начин не могъл да намери, страхувал се да погледне момичето си.
Царската дъщеря отишла на чешмата да чака ламята да излезе и да я изяде. Седнала тя под едно дърво, плаче и чака. Свети Георги бил наблизо, видял момата, че седи самичка и плаче, приближил се към нея и я попитал защо плаче. Момата му разказала всичко. Смилил се над нея св. Георги, рекъл є да не се страхува – той ще є помогне и ще я отърве от ламята. Седнал до нея и зачакали двамата. Както си седял, му се приспало, та легнал в скута є да поспи и є казал, като се зададе ламята, да го разбуди.
Свети Георги заспал на скута на момата, а по едно време ламята се задала и като го видяла, рекла си: "Ха, още един, днес двама ще ям!"
Момата заплакала, ала не се решавала да събуди св. Георги. Чак когато паднала една сълза от очите є върху лицето му, той скочил и видял ламята, че се приближава. Скрил момата зад себе си, а на ламята подал коляното си и є рекъл:
– Сега ние сме в твои ръце, ами изяж по-напред коляното ми, че иначе ще ни е много страх.
Ламята лапнала коляното на св. Георги, а той си опънал крака, разчекнал є устата и ламята умряла. Момата, като видяла, че св. Георги я отървал, рекла му:
– Ти сега ми стана брат, а аз, като си ида у дома, при баща си, той ще ме попита как съм останала жива и като му кажа как ме отърва, ще те търси. Ами нека да те ударя и да ти направя белег, та да те познае, когато свика всичките хора на тая земя.
И тя взела, та натопила ръката си в кръвта на ламята, направила с нея знак върху дрехата на св. Георги и си отишла. А чешмата от тогава насетне вече не спирала да тече.
Свети Георги си тръгнал с овцете. На едно място, под едно самотно и дебело дърво, седнал да си почине на сянка. Както си седял, видял, че на върха на дървото има едно гнездо и в него писукали пиленца. Това гнездо било на едно голямо пиле. Всеки път, когато то литвало от гнездото, една голяма змия ги изяждала и така голямото пиле никога не можело да си изгледа пиленца. А змията се скривала на дървото и пилето не знаело какво му яде пиленцата.
Свети Георги, както си лежал под дървото, видял, че една голяма змия лази нагоре към гнездото, а пиленцата вътре я усетили и писукали уплашено. Вдигнал той гегата (овчарската тояга) и убил змията. Паднала тя на кълбо до бука, а св. Георги си седнал под дървото. Като дошло пилето и го видяло да седи под дървото, решило, че сигурно тоя човек му изяжда пиленцата, надвесило се и… още малко и щяло да се нахвърли на него да го погуби. Тъкмо да се хвърли върху му, и пиленцата запискали и казали, че тоя човек ги е отървал и ако не е бил той, змията щяла да ги изяде. Като видяла майката каква била работата, дошла при св. Георги и му рекла:
– Толкова години стана, откакто си гледам пиленца, а тая змия все ми ги изяжда. За това добро, дето ми стори, с нищо не мога да ти се отплатя. Моля те, кажи ми какво искаш от мен?
– Нищо не искам, ами те моля да ме изведеш на белия свят, защото аз не съм от тая земя – рекъл є св. Георги.
– Добре, ще те изведа, ала белият свят е много далече. Трябва да изпечеш пет пещи хляб и пет крави и да напълниш един мех с вода. Ще ги донесеш и ще дойдеш самичък на това същото място и аз ще те изнеса – рекло му пилето.
Царската дъщеря се върнала у дома си и като я видял баща є жива и здрава, объркал се от радост и я попитал:
– Каква е тая работа, дъще – ти си идеш жива, а чешмата си тече.
Момата му разказала всичко и царят изпратил хора да съберат всички момци в царството и да ги доведат при него. Събрали се момците от земята му, дошъл и св. Георги и когато царят ги заразпитвал един по един, момата го познала и го показала на баща си. Показала и белега върху дрехите му от кръвта на ламята и всички повярвали, че той ги е спасил. Тогава царят му се поклонил и го попитал:
– Искай сега – каквото поискаш, ще ти дам.
– Нищо ти не искам, царю, само ще те моля да ми дадеш пет пещи изпечен хляб, пет ялови крави и един мех с вода – рекъл св. Георги.
Царят му дал, каквото поискал, давал му и пари, ала той не ги взел. Взел само хляба, месото и водата и отишъл под дървото с гнездото. Пилето тогава му рекло:
– Закачи сега на гърба ми хляба, месото и водата, качи се и ти отгоре и като ти кажа "месце", давай ми от месото, като ти поискам водица, давай ми, ала не много, че да не се свърши, докато се качим на бялата земя, защото гладно и жадно не мога да стигна.
Свети Георги сторил, каквото казало пилето, качил се на гърба му и хвръкнали в облаците. Хвърчали ден, два, три, месеци дори минали, а пилето все хвърчало. Когато искало месо, хляб или вода, давал му св. Георги, ала по едно време месото свършило. Поискало пилето месо – няма. Уплашил се св. Георги, че ще отслабне и няма да може да хвърчи, и отрязал от ходилата на краката си и му дал. Пилето познало, че месото е от него, и не го погълнало, ами го изплюло.
Затова и оттогава хорските ходила са издълбани по средата между пръстите и петата.
По едно време стигнали до бялата земя и пилето оставило св. Георги и се върнало назад.
Върнал се тогава св. Георги у дома си и отвел братята си в една гора за дърва. Разсекъл той едно старо дърво от върха надолу и накарал братята си да мушнат в цепката ръцете си, та да го разделят. Когато мушнали ръцете си, св. Георги пуснал едната половина на буковината, дървото се слепило и притиснало ръцете на брятата му.
Тогава казват, че ръцете на хората били като юмруци, от тогава насетне станали като пестници, както са сега.