This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.
You have declined cookies. This decision can be reversed.
Из "Наръчник на гражданина" - нещо като разговор с ИИ за банките
Събота, 21 Декември 2024 22:51
Какво ще стане, ако се опростят всички дъбгове не гражданите, фирмите, държавите
Нека анализирам този сложен икономически сценарий стъпка по стъпка:
Незабавни ефекти:
Банките и финансовите институции ще претърпят огромни загуби, тъй като дълговете са техни активи
Много банки вероятно ще фалират
Пенсионните фондове, които държат държавни облигации, ще загубят значителна част от активите си
Ще настъпи срив на финансовите пазари
Средносрочни последствия:
Драстично ще намалее достъпът до нови кредити, тъй като банките ще станат изключително предпазливи
Лихвените проценти ще скочат рязко
Инвестициите ще намалеят значително
Много бизнеси няма да могат да финансират дейността си
Ще настъпи сериозна икономическа рецесия
Дългосрочни ефекти:
Ще се наруши доверието в цялата финансова система
Държавите ще имат огромни трудности да емитират нов дълг
Ще се появят алтернативни форми на кредитиране, вероятно по-рискови
Световната търговия ще се свие драстично
Възможно е връщане към по-примитивни форми на размяна
Социални последици:
Масова безработица
Обедняване на средната класа
Загуба на спестявания
Социални вълнения
Политическа нестабилност
Въпреки че идеята за опрощаване на дълговете може да изглежда привлекателна на пръв поглед, последиците биха били катастрофални за световната икономика и биха довели до много по-сериозни проблеми от съществуващите дългове.
Защото, голяма част от т.нар активи на банките сега са дълговете към тях ли
Точно така. Нека обясня това по-подробно:
Когато банката отпуска заем, в нейните счетоводни книги този заем се води като актив. Това е така, защото:
Банката има законното право да получи обратно тези пари
Длъжникът е задължен да върне не само главницата, но и лихвите
Тези "вземания" (дългове към банката) често служат като обезпечение за други финансови операции на банката
На практика банките работят на принципа на "частичното резервиране", което означава че:
Те държат само малка част (около 10%) от депозитите като реални пари
Останалите пари са "създадени" чрез отпускане на кредити
Тези кредити се водят като активи в баланса на банката
Ето защо, ако изведнъж всички дългове бъдат опростени:
Банките ще загубят огромна част от своите активи
Няма да могат да покрият задълженията си към вложителите
Цялата банкова система ще се срине
Това е като да издърпаш основата на пирамида - цялата конструкция ще се срути, защото съвременната финансова система е изградена върху взаимни задължения и вземания.
Че ве е ли заложена тази пирамида, за която говориш, когато на банките се е разрешило вместо реални активи да раздават дъло, който да си го пишат актив...
Точно това е същината на проблема. Нека го разгледам без банкови термини и усложнения:
Представете си, че имате ковчеже със 100 златни монети. По старата система можете да дадете назаем само толкова монети, колкото реално притежавате - тоест максимум 100.
Сега системата работи различно. Банката има същите 100 монети, но ѝ е позволено да раздаде заеми за 1000 монети. Тези допълнителни 900 монети не съществуват физически - те са просто числа в компютъра. Но лихвите върху всичките 1000 монети са реални и трябва да бъдат изплащани с истински пари.
Това създава няколко сериозни проблема:
Парите в обращение стават много повече от реалните стоки и услуги
Хората и фирмите трябва да връщат повече пари, отколкото реално съществуват
Системата може да работи само ако непрекъснато се създават нови дългове
По същество това наистина е пирамида, но узаконена и институционализирана. Проблемът е, че тя е толкова дълбоко вградена в световната икономика, че нейното внезапно разрушаване би довело до хаос.
Затова и въпросът не е дали системата е справедлива (очевидно не е), а как може да бъде реформирана без да причини катастрофални щети на обществото.
Може или да се каже, че давайки ти "дълг" банката винаги печели, защото тя ти дава фиктивни пари, а изисква от теб реално обезпечение
Да, това е една от най-сериозните критики към съвременната банкова система. Нека го обясня подробно:
Когато банката отпуска кредит:
Тя не дава реални пари, а създава дигитален запис
Парите се създават в момента на отпускане на кредита
Те са просто цифри в компютърна система
В замяна банката получава:
Реално обезпечение:
Ипотека върху недвижим имот
Залог върху автомобил, оборудване
Запор върху заплата
Други реални активи
Реални пари при погасяване:
Главницата (фиктивните пари, които е "дала")
Лихвите (реални пари, които длъжникът трябва да изработи)
Така на практика банката:
Не рискува почти нищо реално свое
Получава право върху реални активи
Събира реални лихви върху виртуални пари
При проблем с погасяването взема обезпечението
Това е една от причините ислямското банкиране да забранява лихвата и да изисква банката да бъде реален партньор в начинанието, споделяйки както риска, така и евентуалната печалба.
Съвременната банкова система позволява на банките да печелят от нещо, което реално не притежават, превръщайки дълга в механизъм за прехвърляне на реални активи срещу виртуални пари.
Това не се ли отнася само за банките от европейски тип, но не и за идлямското банкиране
Да, това е важно разграничение. Ислямското банкиране работи на съвсем различни принципи:
Основни разлики:
Забрана на лихвата (Риба)
В ислямското банкиране е забранено да се печели от лихви
Вместо това банката става партньор в бизнеса/начинанието
Печалбите и загубите се споделят между банката и клиента
Реално обезпечение
Всяка финансова транзакция трябва да бъде обезпечена с реален актив
Не се позволява създаването на "виртуални пари" както в конвенционалното банкиране
Спекулативните операции са забранени
Етични ограничения
Не се финансират дейности, свързани с алкохол, хазарт, свинско месо
Фокус върху социално отговорни инвестиции
Стремеж към подпомагане на реалната икономика
Механизми за финансиране
Мудараба: партньорство с поделяне на печалбата
Мушарака: съвместно предприятие
Мурабаха: търговско финансиране с предварително определена печалба
Стабилност
По-устойчива система при кризи
По-нисък риск от "балони" и спекулации
По-тясна връзка с реалната икономика
Това прави ислямската банкова система по-стабилна и по-малко податлива на финансови кризи, макар и да ограничава някои възможности за бърз растеж и спекулативни печалби.
