Вуйчо срещу племенник: Доказателства липсват, разноските растат
Ямбол, 7 март 2025 г. – Окръжният съд в Ямбол сложи точка на дълъг и емоционален спор между вуйчо и племенник, като потвърди решението на Районния съд да отхвърли молба за защита от домашно насилие. Със своето решение №38 от 6 март съдът не само остави В.А.В. без желаната заповед за защита, но и го осъди да плати солидни разноски – общо 1625 лева – на своя племенник Д.А.И. Казусът, който започна с обвинения в побой и заплахи, завърши с горчив вкус за въззивника и въпроси за правосъдието в малките общности.

Историята започва на 12 юли 2024 г., когато В.А.В., възрастен мъж от село в Ямболска област, твърди, че е станал жертва на жестоко насилие от своя племенник Д.А.И. Според молбата му до Районния съд в Ямбол, племенникът го нападнал с дървена лъжица, ритал го, заплашвал го с убийство и осакатяване, а след това го заключил в дома му. В.А.В. разказва, че цяла нощ треперел от страх, напикал се, а на сутринта съседка го приютила в дома си, спасявайки го от ужаса. Той настоява, че тормозът продължава над две години, и моли съда да забрани на Д.А.И. да го доближава за 18 месеца.
Районният съд обаче не повярва на тази версия. На 16 декември 2024 г. той отхвърли молбата, като реши, че няма достатъчно доказателства за насилие. В.А.В., представляван от адвокат М.М. от Ямболската колегия, обжалва пред Окръжния съд, твърдейки, че решението е несправедливо и насърчава племенника му да продължи да го изгонва от дома, в който е живял цял живот. Според него съдът е пренебрегнал криминалното минало на Д.А.И., включително осъждания за домашно насилие и неизпълнение на съдебна заповед.

Свидетелите говорят: Истината остава скрита
Съдът разгледа показанията на трима свидетели, но те не подкрепиха разказа на В.А.В. Дъщерята му, З.А., живееща в Англия, твърди, че на 12 юли завела баща си на лекар, а на следващия ден съседката И.Х.К. я уведомила по телефона, че го намерила разплакан и уплашен след побой от Д.А.И. И.Х.К., която уж била лична асистентка на В.А.В., обаче разказва съвсем различна история. Тя отрича да е социален асистент и казва, че В.А.В. сам дошъл в дома й през лятото, молейки да остане, защото нямал кой да се грижи за него. „Не съм го виждала напикан или уплашен, нито ми се е оплаквал от побой,“ заявява тя в съда. Третият свидетел, съседката Т.К., пък изобщо не знае за инцидент на 12 юли и твърди, че Д.А.И. се грижел за вуйчо си.
Окръжният съд, с председател Красимира Тагарева и членове Яна Ангелова и Светла Димитрова, приема, че показанията на И.Х.К. са ключови. Въпреки обвиненията на В.А.В., че тя лъже и обижда дъщеря му в съда, съдиите решават, че няма доказателства за нейната пристрастност. „Показанията й са последователни и не противоречат на другите данни,“ пише съдът, отбелязвайки, че тя е била принудително доведена за разпит, но това не прави думите й недостоверни.

Миналото на племенника: Доказателство или сянка?
В.А.В. набляга на криминалната справка на Д.А.И., която разкрива осъждания за лека телесна повреда в условията на домашно насилие през 2023 г. и за нарушаване на заповед за защита. Според него това доказва склонността на племенника към насилие. Съдът обаче е непреклонен: „Минали престъпления не означават, че е имало насилие на 12 юли 2024 г. Нужни са конкретни доказателства, а те липсват.“

Пари и имот: Скрит мотив?
Отговорът на Д.А.И., подкрепен от неговия адвокат, хвърля нова светлина върху спора. Той твърди, че никога не е тормозил вуйчо си, а напротив – грижел се за него над 12 години, докато той бил сляп и зависим. Според племенника дъщерята на В.А.В., завърнала се от чужбина през 2024 г., убедила баща си да й прехвърли имота и заедно инициирали делото, за да го изгонят от къщата. Тази версия намира отклик в показанията на свидетелите, които намекват за напрежение след появата на дъщерята.

Финалът: Решение без обжалване
Окръжният съд потвърждава решението на Районния, като отсъжда, че В.А.В. не е доказал насилието. Освен че остава без защита, той трябва да плати 25 лв. държавна такса, 600 лв. разноски на Д.А.И. от първата инстанция и още 1000 лв. за адвокатски хонорар във въззивното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Случаят оставя горчив привкус в местната общност. Някои питат дали съдът е пропуснал истината зад семейния конфликт, други се чудят дали имотът е бил истинската причина за спора. Едно е сигурно – в Ямбол тази история ще се коментира още дълго.