за това, че нарушил наложена му карантина.

Поставен бил под 9 /?/ дневна карантина, защото се оказал контактен с обявено за заразено лице.
/нормативно девет-дневна карантина не съществува, напусто твърдял, че в работата си всеки ден е в контакт с пациенти, които.../

На два пъти съответните органи го засякли, че нарушава наложената му мярка.

Напусто останали обясненията му, че като служител в Спешната помощ ежедневно е в контакти с хора с Ковид 19 .

По време на съдебния процес, в негова защита било развито становище за малозначителност и явно незначителна
обществена опасност на извършеното по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, както и
разбирането, че подсъдимият е действал в условията на крайна необходимост - при изпълнение на моралния си дълг като лекар.

В правото си на лична защита и на последна дума пред Районния съд подсъдимият е изложил, че работи като фелдшер, че от началото на пандемията не е ползвал отпуск, поради временна нетрудоспособност и винаги е помагал на хората отговорно и професионално, дори в извънработно време.

Твърдял, че бил поставен под карантина без основание, тъй като ежедневно контактувал с болни и знаел как да се предпазва. Не се считал за виновен и не е проявил критичност към извършеното.

/присъдата на първата инстанция затвор е условна, с три години изпитателен срок, 10 000 лева обаче остават./

На делото в Ямболския окръжен съд, където е обжалвана присъдата прокурорът намира първоинстанционната
присъда за правилна, законосъобразна и справедлива, и предлага да бъде
потвърдена.
Алтернативно, ако се намерели смекчаващи вината обстоятелства да се наложела Пробация, не по-малко от половин година.

Като втора инстанция състав на ЯОС постановява:

ОТМЕНЯ Присъда № 11/15.06.2021 г., постановена по НОХД №
20212320200014/2021 г. по описа на Районен съд ********** и връща делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно

Обаче вижте защо:

Настоящият състав счита, че при постановяване на присъдата
решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви за
обективираното в диспозитива й решение. Съображенията за това са
следните:
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е
формирал фактическите си изводи на базата на правилен анализ на надлежни
доказателства, които са събрани по реда и със способите на процесуалния
закон. Тази по същество правилно изяснена фактическа обстановка
действително обосновава съдържащото се в мотивите заключение, че
подсъдимият Д., като близко контактно лице на потвърден случай на COVID-
19, попада в кръга на лицата, подлежащи на карантина съгласно т.13 от
Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
РБ. Възприетата фактология обосновава и другия извод в мотивите, че след
поставянето му под карантина с ППК № ***от **.**.****г. на РЗИ – Хасково,
подсъдимият е нарушил установената в т.15 от заповедта мярка, насочена
против разпростаняването на заразна болест по хората, да не напуска дома си
в периода на карантината. Съдържащите се в мотивите фактически и правни
изводи обаче, изобщо не кореспондират с обективираното в диспозитива на
присъдата решение подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на друго деяние, а именно, че като лице по т.11 от Заповед № РД-01-
619/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, е нарушил друга мярка
- по т.1 от същата заповед, по отношение на което решение не са изложени
никакви съображения. По този начин на първо място, са игнорирани всички
въпроси, по които решаващият съд е бил длъжен да вземе отношение в
мотивите, и на следващо, е допуснато съществено разминаване между мотиви
и диспозитив. В този смисъл, доколкото присъдата представлява единство от мотиви и диспозитив и мотивите са задължителна съществена част от нея,
различието между фактическото обвинение, посочено в диспозитива на
присъдата, с това в мотивите към нея, и липсата на мотиви за решението,
обективирано в диспозитива, винаги е съществено процесуално нарушение по
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като създава неяснота по въпроса за какво
деяние е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия – за това,
което посочено в диспозитива, и за което не са изложени мотиви, или за
другото, което е описано в мотивите, но за което подсъдимият не е наказан.
По тези съображения настоящият състав намери, че обжалваната присъда следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд, в хипотезата на чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2
вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Тоест мотивите са процесуални /формални/ . За Духът на Закона да му мислят и решават в Хасково...