×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Фелдшер от Спешна помощ получил осъдителна присъда от 4 месеца затвор и 10 000 лева глоба

Сряда, 24 Ноември 2021 22:13


за това, че нарушил наложена му карантина.

Поставен бил под 9 /?/ дневна карантина, защото се оказал контактен с обявено за заразено лице.
/нормативно девет-дневна карантина не съществува, напусто твърдял, че в работата си всеки ден е в контакт с пациенти, които.../

На два пъти съответните органи го засякли, че нарушава наложената му мярка.

Напусто останали обясненията му, че като служител в Спешната помощ ежедневно е в контакти с хора с Ковид 19 .

По време на съдебния процес, в негова защита било развито становище за малозначителност и явно незначителна
обществена опасност на извършеното по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, както и
разбирането, че подсъдимият е действал в условията на крайна необходимост - при изпълнение на моралния си дълг като лекар.

В правото си на лична защита и на последна дума пред Районния съд подсъдимият е изложил, че работи като фелдшер, че от началото на пандемията не е ползвал отпуск, поради временна нетрудоспособност и винаги е помагал на хората отговорно и професионално, дори в извънработно време.

Твърдял, че бил поставен под карантина без основание, тъй като ежедневно контактувал с болни и знаел как да се предпазва. Не се считал за виновен и не е проявил критичност към извършеното.

/присъдата на първата инстанция затвор е условна, с три години изпитателен срок, 10 000 лева обаче остават./

На делото в Ямболския окръжен съд, където е обжалвана присъдата прокурорът намира първоинстанционната
присъда за правилна, законосъобразна и справедлива, и предлага да бъде
потвърдена.
Алтернативно, ако се намерели смекчаващи вината обстоятелства да се наложела Пробация, не по-малко от половин година.

Като втора инстанция състав на ЯОС постановява:

ОТМЕНЯ Присъда № 11/15.06.2021 г., постановена по НОХД №
20212320200014/2021 г. по описа на Районен съд ********** и връща делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно

Обаче вижте защо:

Настоящият състав счита, че при постановяване на присъдата
решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви за
обективираното в диспозитива й решение. Съображенията за това са
следните:
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е
формирал фактическите си изводи на базата на правилен анализ на надлежни
доказателства, които са събрани по реда и със способите на процесуалния
закон. Тази по същество правилно изяснена фактическа обстановка
действително обосновава съдържащото се в мотивите заключение, че
подсъдимият Д., като близко контактно лице на потвърден случай на COVID-
19, попада в кръга на лицата, подлежащи на карантина съгласно т.13 от
Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
РБ. Възприетата фактология обосновава и другия извод в мотивите, че след
поставянето му под карантина с ППК № ***от **.**.****г. на РЗИ – Хасково,
подсъдимият е нарушил установената в т.15 от заповедта мярка, насочена
против разпростаняването на заразна болест по хората, да не напуска дома си
в периода на карантината. Съдържащите се в мотивите фактически и правни
изводи обаче, изобщо не кореспондират с обективираното в диспозитива на
присъдата решение подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на друго деяние, а именно, че като лице по т.11 от Заповед № РД-01-
619/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, е нарушил друга мярка
- по т.1 от същата заповед, по отношение на което решение не са изложени
никакви съображения. По този начин на първо място, са игнорирани всички
въпроси, по които решаващият съд е бил длъжен да вземе отношение в
мотивите, и на следващо, е допуснато съществено разминаване между мотиви
и диспозитив. В този смисъл, доколкото присъдата представлява единство от мотиви и диспозитив и мотивите са задължителна съществена част от нея,
различието между фактическото обвинение, посочено в диспозитива на
присъдата, с това в мотивите към нея, и липсата на мотиви за решението,
обективирано в диспозитива, винаги е съществено процесуално нарушение по
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като създава неяснота по въпроса за какво
деяние е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия – за това,
което посочено в диспозитива, и за което не са изложени мотиви, или за
другото, което е описано в мотивите, но за което подсъдимият не е наказан.
По тези съображения настоящият състав намери, че обжалваната присъда следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд, в хипотезата на чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2
вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Тоест мотивите са процесуални /формални/ . За Духът на Закона да му мислят и решават в Хасково...

 

Read 2297 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2022 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo