Престъпление може и да имало, обаче наказателното постановление било наложено, не по члена и буквата, по която трябвало. Глобили го защото можел да точи вода без разрешително, а той направо бил точил„„
Така решил преди това и състав на Районния съд, което преви решението окончателно.

Това напомня на едно от решенията по делата на като-дерибея Георги Славов /за стотици хиляди лева, нанесени щети на община Ямбол/ - По члена, по който го обвинявала Прокуратурата, според състава на Бургаския апелативен съд престъпление нямало. Е, ако го била наложила по друг член, щяло да има, ама така не. Тогава прокурорката поиска връщане на делото, но съдът й отказа. R така остана др. Славов чистичък
Съдът е справедлив. Ако го бяха обвинило подругия член и по-голяма присъдаможеше да получи,амате не са следователно никаква - невинничак!

И само нашата, нова, тъпа фоторепортерка необосновано, разбира се, твърди, че - "хахаха - ако ги били обвинили по другия член, все някой съдия щял окончателно да каже, че не е трябвало по него, а по този. И пак да ги оправдае. Ама тя нова  проста и от Кърджали

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 120/28.8.2020г.

Гр. Ямбол, 28.08.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ямболският административен съд,  касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:

                         Председател: ВАНЯ СТОЯНОВА

                                                 Членове:  1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                                                                    2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ

при секретаря Добрина Димитрова  и с участието на прокурора Едмонд Гоцев, разгледа докладваното от председателя КАНД № 98 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от  Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив против Решение № 152/29.05.2020 г. по АНД № 194/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно  постановление № 86/29.05.2019 г., издадено от  Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което    на   осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, представлявано от Г. Р., е  наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева  за  нарушение по чл.44, ал. 1  от Закона за водите.  Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново  решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Подробни съображения за незаконосъобразността на НП е изложил в жалбата си. Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира писмено становище за законосъобразност на обжалваното решение на РС и ска оставянето му в сила.

Представителят на  ЯОП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. 

ЯАС, първи  касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана  по същество обаче,   тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са   следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство  е    Решение № 152/29.05.2020 г. по АНД № 194/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно  постановление № 86/29.05.2019 г., издадено от  Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което    на   осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, представлявано от Г. Р., е  наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева  за  нарушение по чл.44, ал. 1  от Закона за водите.

 За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е стигнал до  извода, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се несъответствие между констатираното нарушение и наложената санкция. Съдът   споделя това становище.

ЯРС е прел, че на 23.04.2019г. свидетелите М. и Г. – гл. експерти в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ – Пловдив, извършили проверка на производствената площадка на „Е. Миролио“ ЕАД – гр. Сливен, находяща се в промишлената зона на гр. Ямбол. При проверката се установило, че на производствената площадка е изграден хоризонтален дренаж, с подробно описани географски координати, вид и размери на шахтата, както и че за правото на водовземане посредством дренажа липсва издадено разрешително. Констатациите на проверяващите били отразени в съставен на място КП № СЛ 96–23.04.2019г.

С оглед констатациите при проверката, на 07.05.2019г. е съставен АУАН № 103/07.05.2019г. за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите – водовземане без издадено разрешително за това.

Впоследствие – на 29.05.2019г., при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, но въз основа на друг АУАН - № 102/07.05.2019г., срещу дружеството е издадено обжалваното НП, с което същото е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗВ, използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползването на водния обект. Санкцията по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ се налага за ползването на води без разрешително, а тази по чл. 200, ал. 1 т. 2 – за ползване на водните обекти по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ.  Ползване на водния обект, съгласно т. 25 от § 1 на ДР на ЗВ е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В настоящия казус е налице водовземане, което предполага санкция по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна.   Решението на ЯРС, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, ЯАС касационен състав,

Р   Е   Ш   И   :

ОСТАВЯ В СИЛА    Решение № 152/29.05.2020 г. по анд № 194/2020 г. на ЯРС.

Решението е окончателно. 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п / не се чете         ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете   

                                                                          2./п/ не се чете