Разговор в студиото БНТ, с водещ Георги Любенов с участието на двама бивши председатели на Съвета за електронни медии – Соня Момчилова и Георги Лозанов – представлява оживен и емоционално наситен дебат, фокусиран върху политическата ситуация в България,
Позиции на участниците
Соня Момчилова
Момчилова изразява силно недоволство от настоящото управление в България, определяйки го като „наглост на стероиди“ и подчертавайки „счупения обществен договор“. Тя защитава служебните правителства на президента Радев, отбелязвайки, че те са имали „безпрецедентно висок публичен рейтинг“ и „най-големи постижения“. Според нея редовните правителства не адресират ключови обществени проблеми като образованието или социалното положение на възрастните хора, което тя нарича „садизъм“ на „авторитарна и тоталитарна“ власт.
Момчилова критикува европейските институции, наричайки ги „корумпирана шайка“ и споменавайки фигури като Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер. Тя се противопоставя на етикетирането на всяко неофициално мнение като „пропутиново“, настоявайки, че е загрижена за България: „Говорим за България. Аз съм загрижена за България, защото българската демокрация не се състоя.“ Въпреки това тя не отрича руското влияние, но настоява за по-нюансиран поглед, като пита Лозанов за конфликта в Близкия изток, за да оспори неговите „дихотомии“.
Тя изразява разочарование от медийния пейзаж, обвинявайки анализатори като Хампарцумян и Дацов в пристрастие и защита на интереси: „Забравихме, че [Дацов] беше най-големият пропагандатор за закриването на реакторите на АЕЦ ‘Козлодуй’.“ Момчилова призовава за „мъжествени политици“, а не „стероидни“, и намеква за подкрепа към евентуално участие на Радев в партийната политика.
Георги Лозанов
Георги Лозанов
Георги Лозанов
Лозанов защитава западния демократичен модел, определяйки го като „единствената демокрация в момента в света“. Той вижда основния конфликт като „битка между демокрацията и диктатурата“, представяйки Русия като диктатура с „култ към личността, цензура и прогонване на неправителствени организации“. Той критикува Радев, предполагайки, че той работи за „пропутиново“ правителство и че референдумът за еврото е опит „да се възпрепятства евроинтеграцията“, особено след предложението му на 9 май, което Лозанов свързва с „активиране на руската публика“.
Лозанов обвинява „Възраждане“ и свързани фигури като Петър Волгин в разпространение на руска пропаганда, наричайки действията им „жалък фарс, но опасен“. Той подчертава необходимостта от ясно разграничаване между демокрация и диктатура в предстоящите президентски избори, надявайки се кампанията да постави въпроса: „Искаме ли да живеем в демокрация, или в диктатура?“
Той защитава разрушаването на паметника на Съветската армия като символ на „диктатура“ и отхвърля обвиненията на Момчилова за „изличаване на паметта“, като подчертава, че мавзолеят и съветските символи са „зловещи“. Лозанов оспорва твърденията на Момчилова за европейската корупция, но не ги коментира задълбочено, фокусирайки се върху руската заплаха, включително „хибридната атака“ в България.
Пълният текст
Георги Любенов: Двама бивши председатели на Съвета за електронни медии са готови да се включат в разговор, в дебат по тези теми. Соня Момчилова ще представя първо, разбира се. Г-жо Момчилова, здравейте.
Соня Момчилова: Здравейте, г-н Любенов. Добро утро на вас.
Георги Любенов: Добро утро, казвам и на доцент Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Добро утро и здравейте, г-н Любенов.
Георги Любенов: Добре дошли в студиото на нашето предаване и на нашата телевизия. Преди малко чухте Петър Москов, който, докато чакахте да влезете в студиото, зададе въпроса как пък не му хареса на президента Румен Радев нещо в тази власт.
Соня Момчилова: Аз съм готова да му отговоря, но не го направих, защото времето течеше. Как да не му харесва на президента Радев? Харесват му неговите правителства, служебните. Как пък да му хареса едно от редовните правителства? Ако питате мен, с основание, защото, както беше казал един от големите психотерапевти, ако в ситуация на ненормалност ти виждаш нормалност, нещо не е наред с теб, с перцепцията ти, с оценките ти. Как би могъл нормален човек да харесва това, което се случва, от моя гледна точка? Освен това, съдейки обективно по данни от социологията, служебните правителства бяха с най-големи постижения. Онова, с чиито публичен образ и PR се занимавах аз, имаше безпрецедентно висок публичен рейтинг и одобрение. И то наистина работеше добре. След всичките промени в Конституцията и ограниченията на правомощията на президента, се стигна до – сами виждате – невероятни парадокси, до правителства, които ще се справят все по-трудно, въпреки щедрото възнаграждение и пилеенето на обществени ресурси за изграждане на собствен имидж, за домогване до обществено одобрение, за борба за така наречените „стратегически цели“, като присъединяването ни към еврозоната. Всеки нормален ваш зрител сега си задава въпроса: как пък не провидяха една стратегическа цел сред онези, които са на дневен ред и са проблем за обществото и хората – като проблема, за който говорихте преди малко с д-р Москов, за нашите оскърбени, пренебрегнати, отхвърлени от нормално съществуване, обречени на изгнание родители, като проблема с образованието, като проблема с БАБХ, овцете на Бай Рибан, ако щете. Това е садизъм и всяка власт, която става авторитарна и тоталитарна, е бременна със садизъм.
Георги Любенов: А така, въведението дотук. Да дадем думата и на г-н Лозанов с логичното продължение на това, с което започнахте. Два въпроса ще ви задам, г-н Лозанов. Ако в обществото има гняв, видимо недоволство, което кипи от Варна до София, може ли президентът Радев да бъде алтернатива на това? И вторият въпрос – той съвсем не изглежда да се отказва от идеята и философията, че народът трябва да бъде питан, нали? Това казва за еврото, понеже подхванахме и тази тема. Добър или слаб ход е това на Радев – народът да бъде питан, хората да си кажат за еврото?
Георги Лозанов: Първо, ще кажа, че той не е доволен от правителствата досега, защото, струва ми се, той е от политиците – вече не толкова малка група, за съжаление, от моя гледна точка – които биха били доволни, ако правителството е пропутиново. И всъщност той работи усилено в тази посока. Това с питането на народа и референдума, който той първо обяви за неконституционен в разговора с „Възраждане“, но после, точно на 9 май, Деня на победата, така да се каже, за да активира руската публика, предложи този референдум. Според мен задачата му съвсем не е да пита народа за нещо, по което той вече многократно е бил питан през годините. Това е етап от дълъг процес, за който всичко е говорено. По-скоро е опит да се възпрепятства или да се покаже, че е готов максимално да възпрепятства евроинтеграцията, която от гледна точка на пропутиновите политици е обратна на начина, по който си представят развитието на България. Не трябва да се заблуждаваме, че битката е друга – тя винаги е една и съща: между демокрацията и диктатурата. Имаме диктатура на изток, която многократно се опитва да експанзира по най-различни начини – първо с добро, сега вече с лошо. От другата страна е европейският свят, Западна Европа, към която се присъединихме, с възможността да удържи демокрацията и нейните ценности. Това не е лесно и става все по-трудно. Това е тежка битка, а фронтът сега е свързан с избора на президент. Изборът ще зависи от това дали ще се намерят фигури, които да поставят ясно задачата за посоката – както беше в Румъния, както е в Полша. Посоката не е русофили срещу русофоби, славянофили срещу западофили, а демокрация срещу диктатура. Диктатурата има ясни черти. Ако погледнете управлението в Москва, то е по учебник: култ към личността, вкарване на опозицията в затвора, пълна цензура върху медиите, прогонване на неправителствени организации. Това са точки от учебниците, които преподаваме.
Соня Момчилова: Защо, г-н Лозанов, всяко мнение извън официозното вече е пропутиново, промосковско, продиктатурно, прокремълско или проруско? Защото така пише в учебниците, по които преподава доцент Лозанов, вероятно. Аз бих задала въпрос: защо нищо не се споменава в медиите за тази Европа, управлявана от корумпирана шайка? Питам, г-н Любенов, за г-жа Урсула фон дер Лайен, за Манфред Вебер, за всички гешефти, в които бяха замесени имената им, ако щете, и за нашия бивш председател младия Минчев, който се оказа въвлечен в котерийни и лобистски схеми. А мълчи се. Това ли е Европа, към която се стремяхме с нейните ценности? Не, г-н Лозанов, аз много се стремях, дори имам орден за заслуги към присъединяването към Европейския съюз. Не можете да ме упрекнете нито в путинизъм, нито в тежнения към диктатури, но, както каза един великолепен гост на Бойко Василев в петък, написал прекрасна книга – започнах да я чета – за психологията на тоталитаризма, цитирайки Хана Аренд, тоталитаризмът е всяка ситуация, в която един елит шантажира маса от хора, които му вярват. Питам се какво се случва с хората, които няма да бъдат попитани, защото има разлика. Не мога да знам какво мисли президентът и от какви съображения се ръководи, когато взема решения или променя предишни свои позиции, но ние сме свидетели, че живеем във време на счупен обществен договор. Стана ясно, благодарение на вашите колеги, г-н Любенов, че тези хора са нелегитимно избрани в парламента, че изборите са манипулирани, подменени. Управляват ни хора, които, както каза президентът, са наглост на стероиди. Кой е силен в политиката? Темата на нашия разговор. Политиката стана стероидна. Липсва онова мъжество, за което Солженицин каза, че е най-дефицитно в наши дни. Има нужда от мъжествени политици, не от анаболни, не от стероидни, не от маразма, който покоси световното лидерство. Лично бих се радвала, ако видим президента в друго амплоа – на терена на партийната политика. Никой не знае какво решение ще вземе той. Но това да виждаме ръката на Путин във всичко? Интересно ми е да чуя доцент Лозанов какво мисли за това коя е жертвата и кой е агресорът в сегашния военен конфликт в Близкия изток, защото обичате дихотомиите, които улесняват общественото мислене.
Георги Лозанов: Първо, не мога докрай да разбера дали г-жа Момчилова е по-скоро към „Възраждане“, или към президента, защото вече има нюанс. Това за „шайката, дето управлява Европа“, е по-скоро линията на „Възраждане“, но другите неща клонят повече към президента.
Соня Момчилова: Защо ме стигматизирате? Не мога ли просто да мисля в някакви посоки?
Георги Лозанов: Защото и Волгин казваше, че е просто журналист, който мисли така, а после стана депутат от „Възраждане“, защото всички бяхме наясно, че той е пропагандатор на „Възраждане“ и изразява техните опорни точки. Можем да мислим каквото си искаме, но сме хора, които правим публични анализи на поведения, идеи, стремежи, включително на президента. Той е, така да се каже, по-мекото крило в антиевропейската позиция, която се заема в полза на диктатурата в Кремъл. А тези от „Възраждане“, които се побратимиха с партията на Путин – партията на диктатора, обявил ни за неприятелска държава – отидоха да се прегърнат с него. Това е театър, жалък фарс, но много опасен, защото вече има влияние, включително през канали като този, в който се намираме. Това влияние е обработило голяма част от обществото.
Георги Любенов: Има си парламентарно представена група, която няма как да няма канали за влияние.
Георги Лозанов: Не казвам да се напише законодателство, с което да не се кани „Възраждане“ в телевизията – това не може да стане, за съжаление. Но референдумът, например, е опит да се берат плодовете на промиването на мозъци от пропагандата, да се види колко са промити. Казвам го с тъга, че живеем в такава ситуация и тя дава такъв резултат. Затова се надявам предстоящите президентски избори и тяхната кампания да станат основа за разговор: искаме ли да живеем в демокрация, или в диктатура? Ако г-жа Момчилова не харесва моите учебници, нека са други, но учебници, които описват разликата между диктатура и демокрация, за да видим какъв е моделът и докъде сме стигнали с нашата хибридност. Ако българското общество, както се надявам, има воля – след като живя 45 години в тежък тоталитаризъм и тръгна към Европа, както каза г-жа Момчилова, всички заедно тръгнахме тогава, някои с ордени, други с надежди – дали продължаваме да искаме демокрация, или вече изпитваме носталгия по съветския модел, който сега се опитват да реставрират от Кремъл и, за съжаление, намира подкрепа в Западна Европа и отвъд океана.
Соня Момчилова: Искрено ми е интересно, доцент Лозанов, вярвате ли, че тези хора, които 35 години ни водят към „клуба на богатите“, ще ни заведат там, както обещават? Че ще ни катапултират от дебелото черво на кучето – чудя се как по-възпитано да го кажа, но да запазя физиологичната локация – в която се намираме като народ и държава в европейския организъм, в сърцето на мъртвия кон, от който отказваме да слезем? Това са мантри, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Живият кон в Москва ли е? Червените ескадрони от таблата?
Соня Момчилова: Защо трябва да сравняваме? Говорим за България. Загрижена съм за България, защото българската демокрация не се състоя.
Георги Лозанов: Тези, които вие подкрепяте, защитават руските интереси. Вие искахте службите да влизат в нюзрумите и редакциите, за да събират „камионетки“.
Соня Момчилова: Руските шпиони би трябвало да бъдат събирани. Кои са те? Защо няма доказателства?
Георги Лозанов: Това не е моя работа, а на службите – да покажат кои са руските шпиони. Видях, че след като изгониха 70 руски шпиони, всичко затихна. Когато дойдоха правителствата на г-н Радев, те нямаха интерес да търсят руските шпиони, които организират хибридната атака, продължаваща в България.
Соня Момчилова: Защо продължавате да затруднявате живота на хора, които си вършат работата, като Диляна Гайтанджиева? Излезе някакъв Атлантически съвет, който каза, че в Кремъл вероятно има център, координиращ това от години.
Георги Лозанов: Това е доста легитимна организация с много смислени хора.
Соня Момчилова: Повечето са свързани с Русия, доколкото ми е известно.
Георги Лозанов: Не съм с това впечатление, но вие може би сте следили повече. Тази „хайверена червена аристокрация“, както я нарича доцент Вацев – и е прав – към която и вие принадлежите, смени боята и запя други наративи.
Соня Момчилова: Аз не съм имала големи възможности за властови позиции до 1989 г. Бях редактор в списание „Българско фото“. Не знам колко е „хайверна“ тази роля. А г-н Вацев къде работеше преди 1989 г.? Помня ви и вас. Имах големи надежди. Вашата папионка беше пеперудата на свободата в моите очи. За първи път срещнах термина „семиотика“ във ваша статия, много отдавна.
Георги Лозанов: Какво стана с вас оттогава?
Соня Момчилова: Бих задала същия въпрос за вас.
Георги Лозанов: Аз съм все там – с желанието да влезем в истинска демокрация. Демокрацията в момента е само западна, няма друга. Виждали ли сте другаде демокрация?
Соня Момчилова: Г-н Лозанов, най-тъжният факт е, че вие работите за изличаване на паметта. Къде бяхте, когато разрушиха паметника „1300 години България“? Не го ли харесвахте? Говорила съм с вашата майка, която дълбоко уважавам, за този комплекс – съчетанието на НДК и паметника. Брутално разрушен.
Георги Лозанов: Смятам, че много по-важно беше да се разруши паметникът на Съветската армия – паметник на диктатура с шмайзер, забит в небето в центъра на София, показващ, че Червената армия все още ни управлява и сме в окупация. Най-после той беше махнат. Паметникът на Старчев имаше естетически качества, заради които не бях толкова краен в оценката си. Но за паметника на Съветската армия не става дума за унищожаване на скулптури, които също имат естетическа стойност, а за това да не е най-високият връх съветски шмайзер.
Соня Момчилова: Сега вече няма върхове, няма пилон, ще кастрираме и лъва, и майната му на православието. Ами ако утре някой види в сградата на Външното министерство, дело на вашия баща, ако не се лъжа, брутализъм или нещо, което го угнетява, както един човек казваше, че мавзолеят вдига кръвното на баща му, и затова го взривиха?
Георги Лозанов: Мавзолеят беше зловещо място, защото вътре имаше мумия и естественият ход на живота беше спрян, за да може диктаторът да управлява вечно.
Георги Любенов: Уважаеми гости, далеч съм от висотата на председател на Съвета за електронни медии, за да говоря. Защо мълчите, защо оставяте Соня с висотата на нейните позиции? Кой съм аз, че да кажа нещо на висота? Нито съм Георги Лозанов, нито съм Соня Момчилова.
Соня Момчилова: Крайно време е – хората ме помолиха във Facebook – да стане ясно кой гастролира в студиата, кой си придава авторитет и се самопровъзгласява за такъв. Кои са тези, които ни убеждават, че сме...
Георги Любенов: Извинете, принципен ли е въпросът? Нали не говорите за г-н Лозанов? Аз го поканих в студиото. Какво означава „кой е г-н Лозанов“?
Георги Лозанов: Тя ме познава, казва, още от времето, когато се занимавах със семиотика.
Соня Момчилова: Вие работехте в списание за фотография, доколкото ми е известно, и пишехте във вестник „Култура“.
Георги Лозанов: Точно така. Но това беше преди 1989 г. Хора като вас живееха с привилегии, със сребърни лъжички, а после станаха най-яростните.
Соня Момчилова: Не съм против сребърните лъжички и нямам пролетарски гняв срещу добрия вкус. Сентимент ли е? Не, в никакъв случай. Нямам основание и не чувствам, че съм живяла по-различно от това, което предполагах.
Георги Любенов: Уважаеми гости, не предполагах, че връщането в миналото ще има такъв ефект. Очаквах да кажете нещо за настоящето. Ето, темата, г-жо Момчилова: кой е силен в политиката? Кой дирижира в момента? Това ли е сблъсъкът – диктатура срещу демокрация? Например, ПП-ДБ се опитват да свалят правителството. Кой държи този кабинет? Ще го свалят ли през юли, или няма да могат?
Соня Момчилова: Няма да могат, защото нямат интерес. Но да не навлизам в политологични наблюдения. Това управление трябва да си отиде час по-скоро. Българите трябва да бъдат питани, протестите трябва да продължат, защото най-накрая заприличахме на народ. Злоупотребява се с какво ли не, но, г-н Лозанов, ние страдаме от тежка амнезия. Забравихме кои са анализаторите, които идват в студиата и ни обясняват, че сме неграмотни, некъпани, неинформирани и бедни, защото не сме достигнали някаква висота. Когато става дума за хора като г-н Хампарцумян, който не излиза от студиата, или г-н Дацов, забравихме, че беше най-големият пропагандатор за закриването на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Някои от нас все още помнят. Важно е да се напомня и да се търси причината за тези резки мимикрии, обрати в поведението и тезите на хора, представящи се за независими експерти и големи финансисти, а всъщност са финансови консултанти в бордове на банки с интереси. Както каза Румен Гечев и много професори, които не знам защо ги няма – отсъстват от обществената и търговските телевизии. Истинските професори като Минасян, Боян Дуранкев, Румен Гечев, доцент Царийски – те разбират от икономика и финанси. А политически назначени милионери ни говорят от сутрин до мрак колко сме глупави и че не е наша работа да решаваме за монетарна реформа или дали да влизаме в нещо. Сега, когато светът гори, да вярваме на г-жа Фон дер Лайен, която иска да инвестира в оръжия и да воюваме с Русия, да бъдем храбри и мъжествени, нали, г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Не знам на кого е консултант г-н Гечев. Нямам вашия поглед върху събеседниците в студиата и техните връзки извън изказванията им. Но има нещо жестоко: Путин иска да върне старото съветско влияние и го е казвал многократно – дори за България и Румъния, че НАТО трябва да се оттегли, за да се върнат границите от 1997 г. Той започна да убива, защото човешкият живот има различна цена в диктатурата и демокрацията. За демократичните общества смъртта е ценностен шок, докато азиатските диктатури не се впечатляват много. Той смяташе, че, започвайки да убива в Украйна – където, доколкото чух, вече са загинали 1 милион руснаци и повече хора, отколкото във всички войни след Втората световна – хората ще отстъпят от цивилизационния шок, ще кажат: „Този злодей убива, каквато и да е цената, нека спре“. Но украинците са готови на всичко, за да не попаднат отново под съветския ботуш, защото ние, които сме живели в това общество, знаем какво означава. Този фронт е важен. Неслучайно се очаква от Тръмп, а решаването на този конфликт ще определи как ще се развие светът – дали диктатурата ще победи и ще уплаши другите, или демокрацията ще устои.
Георги Любенов: Или революционното общество ще продължи да се бунтува, както казва Соня Момчилова. Последно изречение и сме на финала.
Соня Момчилова: Много неистини съобщи г-н Лозанов. Да не кажа точната дума. Първо, жертвите, които дадоха украинците, са много по-малко в сравнение с тези в Газа – в пъти. Убитите деца са много по-малко спрямо тези в Газа, неприбраните тела на украинските войници... Как бихте коментирали, г-н Лозанов? И в края на краищата, какво хубаво ни се случи за тези 35 години преход? Не твърдя, че трябва да има завой.
Георги Лозанов: Нямам време да разобличавам лъжи, защото това ще отнеме много време.
Соня Момчилова: В тези години, откакто сме пълнолетни членове на ЕС, какво добро доживяхме? Всичко премина в сферата на услугите. Журналистиката стана услуга. Сега Петър Волгин го няма и се върнахме назад в класацията на „Репортери без граници“.
Георги Лозанов: Въпросът е властта да стане услуга, г-жо Момчилова, като химическо чистене или транспорт.
Соня Момчилова: Не съм ви чула да кажете нещо срещу властта. Преди 10 години седяхме в едно студио – вие бяхте председател на СЕМ, аз бях свободен PR, а вие защитавахте Бойко Борисов, снимайки се пред магнолията му. Тогава си зададох въпроса как е възможно...
Георги Лозанов: Какво си говорите? Никой не се е снимал пред магнолията му. Това е просто говорене. Така работи руската пропаганда – хвърлят разни неща с далечна цел, а конкретните твърдения може да са обикновени лъжи или инсинуации.
Соня Момчилова: Лъжа ли в момента? Забравихте ли? Не помня да сме били в студио, пък да съм защитавал Бойко Борисов пред магнолията. И неговия силонов анцуг. Тъжно е, когато човек винаги е на страната на властта, която притежава „интелектуалните клоуни“, както казва Жижек, един интересен политолог.
Георги Лозанов: Вие ме принуждавате да припомня вашия начин на участие в културата, вашия начин на говорене. Сега се опитвате да говорите с вулгаризми и цинизми.
Соня Момчилова: Клеветите ме!
Георги Лозанов: Не ви клеветя. Знаете си текстовете, знаете какво се опитахте да кажете за Европейския съюз.
Соня Момчилова: Какво се опитах да кажа?
Георги Лозанов: Не знам, за кучето...
Соня Момчилова: Къде се намираме, г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Искам да кажа, че това ви е в мисленето. Този вулгаризъм е съветски. Не знам как го прихванахте.
Соня Момчилова: А вашата перфидност, г-н Лозанов? Не можем ли да я наречем така? Вие казахте за мен и за г-н Карбовски, че не сме били в хронотопа и континуума.
Георги Любенов: Уважаеми гости, нека поставим финала. Не си представях така този разговор.