...това беше неизбежно. Работата е, че Мъск и Тръмп принадлежат към съвсем различни политически лагери.
Още по-големият проблем е, че те имат различни картини за бъдещето. Тръмп изобщо няма визия за бъдещето. За него идеалът е Америка от седемдесет и седма, когато той се занимаваше с хаслърство [наблюдателен, енергичен предприемач, често действащ на ръба на правилата] в Ню Йорк, агресивно поглъщайки враждебната среда в сферата на недвижимите имоти. Мъск пък, както и да го въртиш, е за покоряването на космоса, за техногенна среда.
Някои ще го нарекат техногенен фашизъм, други – постглобална цивилизация, не е важно как го наричат. Важното е, че сега те са в напълно различни лагери. Съюзът им беше временен, ситуативен. Тръмп наистина спечели благодарение на Мъск. Мъск привлече много млади хора и симпатизанти.
Това е очевидно от графиките и всичко останало, което показваха. И, естествено, Тръмп му беше задължен. Заедно громиха демократите, които за тях са леваци, просто червен плащ пред тореадорски бик. Но после, заради коренно различните им подходи към бъдещето, свадите в настоящето бяха неизбежни.
Това е очевидно от графиките и всичко останало, което показваха. И, естествено, Тръмп му беше задължен. Заедно громиха демократите, които за тях са леваци, просто червен плащ пред тореадорски бик. Но после, заради коренно различните им подходи към бъдещето, свадите в настоящето бяха неизбежни.
Гледайте, много хора не разбират, особено след деветдесет и първа, че бизнесът и политиката, при цялата им прилика, са различни. Всеки си мисли: „Ами, добрият бизнесмен ще е добър политик, или обратното“, защото и двете са за управление на маси от хора, стратегически решения, финанси, риск мениджмънт и така нататък. Пълна глупост! При привидната прилика няма по-далечни професии от бизнесмен и политик.
Всеки път, когато бизнесмен се опита да бъде политик, или политик – да бъде бизнесмен, обикновено следват много лоши последствия, с редки изключения. Защо? Защото етиката е различна. Бизнесът е за едно, политиката – за друго. Бизнесът е за максимизиране на печалбата, както и да го въртиш, а всичко останало е след това.
Социалната тежест върху бизнеса, завоеванията, саморазвитието – това е второстепенно. Политиката пък е за общото благо. И ето, сблъскват се по много неща, но една от ключовите беше следната: Мъск казва: „Хайде да съкратим всички излишни, противни разходи на държавата.“
Но държавата не може просто така да вземе и да съкрати всички разходи, защото тя е за общото благо. Често вместо да сложат автомат на пътя в Италия или Гърция, слагат жена да работи там. Не е най-изгодно, но създава работно място, дава минимален смисъл, заплата, хората чакат мама да се върне от работа, създава се социална динамика.
И като цяло човешкият котел живее, ври и се движи нанякъде. Поддържа се някакъв хомеостазис. Ако замениш всички с роботи, за бизнеса ще е много изгодно, но политиката става почти невъзможна, защото хората ще се разпаднат като презряла черешня. Затова, грубо каза но, бизнесът е за печалба, политиката – за хората. Това са толкова различни, несъвместими етики, че фактът, че издържаха заедно 120 дни и стигнаха само до обвинения, че Тръмп е в списъците на Епщайн, е, честно казано, могло е да бъде и по-зле.
Може и да стане по-зле, макар че вече има сигнали за разрядка – уж не отменят космическата програма, чиновници на Тръмп ще говорят с Мъск, за да смекчат конфликта и така нататък. Но това беше неизбежно. Мъск е за така наречения трети път в Америка.
Видяхте ли, вчера пусна анкета – дали да съберат нова партия, нова политическа сила, нито републиканци, нито демократи. Това е тяхната фишка. Америка е обсебена от идеята за трети път. Наслушах се на това в обкръжението на Лекс Фридман и не само от него. Професори, технокреатори – всички говорят за трети път. Много просто казано:
„Вашата земя с вашите араби, Русия, Иран, корейци, Мексико и какво ли още – нас не ни интересува. Залагаме на технологиите, на отделен остров, който ще порасне до няколко усвоени планети и спътниците на Юпитер и Сатурн в близко бъдеще.“ Това е планът им. Мъск е буквално въплъщение на този принцип.
Той не е републиканец и няма нищо общо с тяхната програма. Не е и демократ, няма нищо общо с тяхната. Трябваше му да свали демократите, които принудиха детето му да се отрече от баща си, да се самокастрира, да смени пола и прочие. Той го направи. Сега пътят му с Тръмп се разделя, защото Тръмп не гради нищо.
Тръмп е нормален булдозер, чиято задача е да счупи всичко старо. Мъск пък съвсем не е за връщане към „Светата Америка“ от седемдесет и пета. Това изобщо не е неговото. Затова свадата им беше неизбежна. Въпросът беше кога ще се случи. Е, случи се сега. Сега ще наблюдаваме тази интересна динамика.
Ако Мъск започне да създава трета сила, това ще е много интересно от обществено-политическа и историческа гледна точка. Америка не е била трипартийна почти от основаването си. Да, имаше либертарианска партия, която никога нищо не спечели, и която Робърт Кенеди се опита да оглави.
Но появата на сериозна трета сила напълно ще промени логиката и динамиката на американската политика. Всъщност САЩ са пред много интересен избор: да продължат да бъдат глобалисти, да се изолират, да създадат североамерикански клъстер – Канада, Мексико, САЩ, може би Гренландия – и да станат силна, но регионална сила, започвайки проект за национално развитие на този клъстер.
Светът се разпада. Ако теорията, че се разделя на крепости, е вярна, то една такава североамериканска крепост, „град на хълма“, много пасва на основната американска идея. Има и глобалисти, които казват: „Напразно съкратихме влиянието си, спряхме да изсмукваме таланти с прахосмукачка. Хайде да се върнем, да сложим бази навсякъде, да бъдем пак глобален лидер.“ Има и такова.
И ето го третия път: „Махнете се с вашия глобализъм и североамерикански клъстер, ние искаме космос, изкуствен интелект, корпоративен техногенен фашизъм.“ Различни хора искат различни неща, но залогът е на технологиите и бъдещето.
Доколко това се съчетава с консервативните идеи на част от републиканците? Съчетава се, но е сложно и не е просто. Мъск е за това, не за Тръмп, не за „Великата Америка“ на петдесетте или седемдесетте с нейния дух. Ето един въпрос: аз лично съм за тази трета партия, но практически разбирам, че ако се създаде, това ще е разликата между идеализма и реалността в политиката.
Това може би е една от основните причини за конфликта между Тръмп и Мъск. Ако тази партия се появи, демократите ще се върнат на власт с техния глобализъм и всичко останало, защото коалицията между републиканци и третия път, която с мъка победи гигантската пропагандна машина на старите медии, ще се разпадне.
И второто – как ще свърши това? Интересно ми е, като психолог, защото конфликтът между двама алфа мъжкари винаги е неизбежен. Изглежда страшно – удрят се в гърдите, размахват томахавки. Единият крещи, че другият е в списъка на Епщайн, другият вика, че Мъск е такъв-онакъв. Но след това алфа мъжкарите лесно се разбират, след като си излеят емоциите.
Вече го виждаме – Тръмп пише, че Илон никога не му е искал нищо, че е истински патриот и му благодари за работата. Мъск пък пуска смайлик. Току-що си късаше ризата, може би под влияние на някои вещества, а сега – смайлик. Не ви ли се струва, че е напълно възможно да се помирят?
Това отличава алфа мъжкаря от гама, която никога не смее да каже направо „това и това не ми харесва“, а после се събира в глутница, отменя, мрази с години. Този конфликт го виждаме до голяма степен през очите на гама мъжкарите, които се събират в Демократическата партия. Не знам дали трябва да разсъждаваме в термини алфа, бета, гама, но аз съм виждал много алфа мъжкари, които цял живот са били приятели, вървели са срещу нож, куршум, нарушавали са всичко, не се страхували от нищо, чупели кариери, но се подкрепяли един друг, макар да са се карали здраво.
Това е нормално – като двама боксьори, които са приятели. На ринга се млатят, нанасят си удари, пробиват защитата, мамят, удрят здраво, а после спокойно обсъждат: „Тук те уцелих, тук ти се измъкна, тук беше добър.“ И после си дружат с домовете и семействата. Това е нормално за нормалните хора.
За Тръмп и Мъск – ще се помирят или не, честно казано, ми е все тая. Интересува ме дали ще има трета партия в Америка. Ще се оформи ли това вече съществуващо, много сериозно движение за нов подход към глобалните и американските проблеми в политическа и обществена сила? Защото символичен капитал имат, техническо осигуряване имат, финансов капитал имат, системи за комуникация имат – в Силиконовата долина, медии, филми, говорители, всичко е там. Липсва само оформлението. Движението не е хомогенно, но това ще е интересно. А дали конкретно Тръмп и Мъск ще се помирят – честно, не ми пука.
Всеки път, когато бизнесмен се опита да бъде политик, или политик – да бъде бизнесмен, обикновено следват много лоши последствия, с редки изключения. Защо? Защото етиката е различна. Бизнесът е за едно, политиката – за друго. Бизнесът е за максимизиране на печалбата, както и да го въртиш, а всичко останало е след това.
Социалната тежест върху бизнеса, завоеванията, саморазвитието – това е второстепенно. Политиката пък е за общото благо. И ето, сблъскват се по много неща, но една от ключовите беше следната: Мъск казва: „Хайде да съкратим всички излишни, противни разходи на държавата.“
Но държавата не може просто така да вземе и да съкрати всички разходи, защото тя е за общото благо. Често вместо да сложат автомат на пътя в Италия или Гърция, слагат жена да работи там. Не е най-изгодно, но създава работно място, дава минимален смисъл, заплата, хората чакат мама да се върне от работа, създава се социална динамика.
И като цяло човешкият котел живее, ври и се движи нанякъде. Поддържа се някакъв хомеостазис. Ако замениш всички с роботи, за бизнеса ще е много изгодно, но политиката става почти невъзможна, защото хората ще се разпаднат като презряла черешня. Затова, грубо каза но, бизнесът е за печалба, политиката – за хората. Това са толкова различни, несъвместими етики, че фактът, че издържаха заедно 120 дни и стигнаха само до обвинения, че Тръмп е в списъците на Епщайн, е, честно казано, могло е да бъде и по-зле.
Може и да стане по-зле, макар че вече има сигнали за разрядка – уж не отменят космическата програма, чиновници на Тръмп ще говорят с Мъск, за да смекчат конфликта и така нататък. Но това беше неизбежно. Мъск е за така наречения трети път в Америка.
Видяхте ли, вчера пусна анкета – дали да съберат нова партия, нова политическа сила, нито републиканци, нито демократи. Това е тяхната фишка. Америка е обсебена от идеята за трети път. Наслушах се на това в обкръжението на Лекс Фридман и не само от него. Професори, технокреатори – всички говорят за трети път. Много просто казано:
„Вашата земя с вашите араби, Русия, Иран, корейци, Мексико и какво ли още – нас не ни интересува. Залагаме на технологиите, на отделен остров, който ще порасне до няколко усвоени планети и спътниците на Юпитер и Сатурн в близко бъдеще.“ Това е планът им. Мъск е буквално въплъщение на този принцип.
Той не е републиканец и няма нищо общо с тяхната програма. Не е и демократ, няма нищо общо с тяхната. Трябваше му да свали демократите, които принудиха детето му да се отрече от баща си, да се самокастрира, да смени пола и прочие. Той го направи. Сега пътят му с Тръмп се разделя, защото Тръмп не гради нищо.
Тръмп е нормален булдозер, чиято задача е да счупи всичко старо. Мъск пък съвсем не е за връщане към „Светата Америка“ от седемдесет и пета. Това изобщо не е неговото. Затова свадата им беше неизбежна. Въпросът беше кога ще се случи. Е, случи се сега. Сега ще наблюдаваме тази интересна динамика.
Ако Мъск започне да създава трета сила, това ще е много интересно от обществено-политическа и историческа гледна точка. Америка не е била трипартийна почти от основаването си. Да, имаше либертарианска партия, която никога нищо не спечели, и която Робърт Кенеди се опита да оглави.
Но появата на сериозна трета сила напълно ще промени логиката и динамиката на американската политика. Всъщност САЩ са пред много интересен избор: да продължат да бъдат глобалисти, да се изолират, да създадат североамерикански клъстер – Канада, Мексико, САЩ, може би Гренландия – и да станат силна, но регионална сила, започвайки проект за национално развитие на този клъстер.
Светът се разпада. Ако теорията, че се разделя на крепости, е вярна, то една такава североамериканска крепост, „град на хълма“, много пасва на основната американска идея. Има и глобалисти, които казват: „Напразно съкратихме влиянието си, спряхме да изсмукваме таланти с прахосмукачка. Хайде да се върнем, да сложим бази навсякъде, да бъдем пак глобален лидер.“ Има и такова.
И ето го третия път: „Махнете се с вашия глобализъм и североамерикански клъстер, ние искаме космос, изкуствен интелект, корпоративен техногенен фашизъм.“ Различни хора искат различни неща, но залогът е на технологиите и бъдещето.
Доколко това се съчетава с консервативните идеи на част от републиканците? Съчетава се, но е сложно и не е просто. Мъск е за това, не за Тръмп, не за „Великата Америка“ на петдесетте или седемдесетте с нейния дух. Ето един въпрос: аз лично съм за тази трета партия, но практически разбирам, че ако се създаде, това ще е разликата между идеализма и реалността в политиката.
Това може би е една от основните причини за конфликта между Тръмп и Мъск. Ако тази партия се появи, демократите ще се върнат на власт с техния глобализъм и всичко останало, защото коалицията между републиканци и третия път, която с мъка победи гигантската пропагандна машина на старите медии, ще се разпадне.
И второто – как ще свърши това? Интересно ми е, като психолог, защото конфликтът между двама алфа мъжкари винаги е неизбежен. Изглежда страшно – удрят се в гърдите, размахват томахавки. Единият крещи, че другият е в списъка на Епщайн, другият вика, че Мъск е такъв-онакъв. Но след това алфа мъжкарите лесно се разбират, след като си излеят емоциите.
Вече го виждаме – Тръмп пише, че Илон никога не му е искал нищо, че е истински патриот и му благодари за работата. Мъск пък пуска смайлик. Току-що си късаше ризата, може би под влияние на някои вещества, а сега – смайлик. Не ви ли се струва, че е напълно възможно да се помирят?
Това отличава алфа мъжкаря от гама, която никога не смее да каже направо „това и това не ми харесва“, а после се събира в глутница, отменя, мрази с години. Този конфликт го виждаме до голяма степен през очите на гама мъжкарите, които се събират в Демократическата партия. Не знам дали трябва да разсъждаваме в термини алфа, бета, гама, но аз съм виждал много алфа мъжкари, които цял живот са били приятели, вървели са срещу нож, куршум, нарушавали са всичко, не се страхували от нищо, чупели кариери, но се подкрепяли един друг, макар да са се карали здраво.
Това е нормално – като двама боксьори, които са приятели. На ринга се млатят, нанасят си удари, пробиват защитата, мамят, удрят здраво, а после спокойно обсъждат: „Тук те уцелих, тук ти се измъкна, тук беше добър.“ И после си дружат с домовете и семействата. Това е нормално за нормалните хора.
За Тръмп и Мъск – ще се помирят или не, честно казано, ми е все тая. Интересува ме дали ще има трета партия в Америка. Ще се оформи ли това вече съществуващо, много сериозно движение за нов подход към глобалните и американските проблеми в политическа и обществена сила? Защото символичен капитал имат, техническо осигуряване имат, финансов капитал имат, системи за комуникация имат – в Силиконовата долина, медии, филми, говорители, всичко е там. Липсва само оформлението. Движението не е хомогенно, но това ще е интересно. А дали конкретно Тръмп и Мъск ще се помирят – честно, не ми пука.