Бъдете и Вие - водещ/а телевизионен. или подкаст български международен анализатор.ПОЛЗВАЙТЕ КАЗАНОТО ТУК /от снощи късноп е/ Смайвайте околните с това колко сте интересен/сна и знаещ/а. Усмихвайте се загадъчно като ви питат, ако ви питат, откъде знаете това, което говорите...За по-голям ефект - гледайте надменно и снизходително, с погнуса, сочете с пръст към небето, размахвайте перчем, обснете че 90 /80 вече е казвано/ процента от българите са имбесили /дебили вече е ползвано/, говорете като последна инстанция ....
Интерню с Алексей Арестович, вероятният бъдещ президент на Украйна, подкрепен от Тръмп
, Алексей Арестович коментира актуални геополитически събития, фокусирайки се върху конфликта между Индия и Пакистан, провала на преговорите за Украйна в Лондон и плана на Тръмп за Крим. Той критикува емоционалния подход на украинските власти, особено Зеленски, и призовава за рационална политика, за да се избегне удължаване на войната. С хумор и сарказъм Арестович анализира ролята на САЩ, Русия и Европа, подчертавайки, че ядрените държави избягват ескалация, а Украйна трябва да играе „умно“ в глобалната игра.
Проект "Алфа". Николай Фелдман.
Военен дневник с Алексей Арестович на живо. Започваме. Алексей е на връзка.
Николай: Алексей, здравей!
Алексей: Здравей, Коля!
Николай: Иска ми се да започнем с обобщение на изминалата седмица. Обещахме „момент на истината“, но той, както обикновено, се провали. Всички преговори отидоха по дяволите. Но преди това, нека поговорим за военните действия между Пакистан и Индия – две ядрени държави. Има опасения, че това е гаден конфликт. Можеш ли да кажеш няколко думи за него – какво е, какви са причините, какво се случва и какво ще бъде според теб?
Алексей: Добре, да вървим по ред. Първо, какъв беше този „момент на истината“? Просто 45-ият такъв момент само тази седмица, нали? Като последно китайско предупреждение – ще има още куп. Същото е с индопакистанската война. Това не им е първата. По съветско време в КВН имаше страхотна шега: посланикът на Гориваса казваше, че за последните две седмици революции в Гориваса нищо не се е променило в съветско-гориваските отношения. Петата, седмата и дванадесетата революция бяха особено ярки, с фойерверки и карнавали.
Индия и Пакистан са воювали много пъти, старателно, с вкус. Зависи как броиш – три, четири войни. Две от тях – като ядрени държави. И тогава рисуваха апокалиптични сценарии: стотици милиони загинали, ядрен прах до Австралия и Подола. С голяма вероятност сега ще са погранични сблъсъци в Джаму и Кашмир, спорния щат. Имаше и инцидент в Сакагорие, воюваха дълго. Границата е голяма, могат да се бият навсякъде, да свалят ескадрили, но страстта на хората да се плашат е безкрайна.
Украинците, дето си имат война с шахеди по главите, питат: „Какво става с Индия и Пакистан? Нашата война не е ли достатъчно страшна?“ И всички шепнат: „Индия-Пакистан, ядрени държави, ще гръмне!“ Същите тези украинци в следващия пост пишат: „Трябва ни ядрена бомба, да се бием с Русия.“ Не се боим от ядрената Русия, но Индия и Пакистан ни плашат? Когато Аристотел изобретил логиката, заклал 40 овце от радост. Оттогава овцете мразят логиката.
Николай: Защо тогава две ядрени държави воюват, заплашват се с ядрени оръжия, но не ги използват? Те ли са по-отговорни, или какъв е секретът?
Алексей: Ядреното оръжие е за сдържане, не за нападение. Не можеш да нападаш с него, защото войната е за налагане на волята ти, а не за унищожаване на всичко. Ако унищожиш врага, на кого ще наложиш волята си? Когато британците разделиха Индия и Пакистан през 1948 г., за два месеца загубиха 2 милиона души, убити с мачетета, мотики, брадви, тояги. През 1999 г., като ядрени държави, за някакво парче Хималаи загубите бяха 625 души.
Моралът е: колкото по-технологично развити са държавите, толкова по-малко са загубите във войните. В нашата руско-украинска война за първи път от 100 години цивилните жертви са в пъти по-малко от военните. Спорят колко точно – десетки или стотици пъти. Такова нещо не е имало от 1945 г. Виетнам: на един военен – 27 цивилни. Корея – още повече. Тук е различно. Ядрените държави са по-вежливи, защото знаят границите.
Николай: А украинската война? Преговорите в Лондон се провалиха. Кой е виновен?
Алексей: Британците, най-вероятно, казаха на Зеленски да ги провали. Избраха Лондон, защото Зеленски настоя. Първо искаха Саудитска Арабия, после – Лондон. Зеленски даде скандално интервю, истеризира, и сериозните играчи отказаха да дойдат. Тръмп попита: „Защо мегафонна политика? Ако не искаш преговори, кажи го тихо по дипломатически път.“ Зеленски го прави, защото е залепнал за стола и не иска да го дава.
Николай: Wall Street Journal писа за това. Кой изпусна информацията?
Алексей: Направиха го по съгласуване с Москва, за да покажат мирния план и колко глупаво изглежда Зеленски на този фон. Всичко беше уговорено за Лондон, Путин даде сигнал, че са съгласни. Договорът трябваше да е готов същата или следващата седмица. Но се провали. Уитков веднага хвана самолета за Москва, да обяснява на руснаците, че САЩ ще опитат пак.
Николай: Защо тогава дават публичен сигнал, че САЩ и Русия са се разбрали? Това не притиска ли Зеленски да коментира?
Алексей: Точно това е целта – да го накарат да отговаря за приказките си от тайните срещи във Ватикана, където обещава и не изпълнява. Искат да го притиснат да спази нещо. Лондонската среща беше за консолидация на позицията на Украйна, ЕС, Британия и САЩ. Трябваше да подготвят документ, който Русия да приеме. Никой не приема такъв документ, ако не е договорен предварително.
Николай: Планът на Тръмп изглежда несправедлив за Украйна. Защо САЩ ще признаят Крим за руски?
Алексей: Украйна не е длъжна да признава Крим. САЩ ще го направят, за да угодят на Русия за бъдещи сделки – може би за Гренландия или нещо друго. Това е тяхна работа. От нас никой не иска да признаваме Крим. Американците ще кажат: „Няма такова изискване за Украйна.“ Европа няма да признае Крим, но санкциите ще паднат, когато САЩ и Русия почнат да търгуват. Това е стар световен ред – големите риби ядат малките, както в картината на Брьогел.
Николай: Европа не приема признаването на Крим, защото нарушава границите.
Алексей: Европа е основана на Хелсинския договор от 1975 г. за нерушимост на границите, но те са нарушавани многократно – от войната в Югославия до разпадането на СССР. Има непризнати територии – Абхазия, Приднестровие, ЛНР, ДНР. НАТО не е срещу СССР, а за да спре европейците да се бият помежду си. Европа е пълна с териториални спорове – Гибралтар, рибни войни, френско-италиански конфликти. Ако САЩ се изтеглят, европейците ще се хванат за гушите. Затова ги „обезвреждат“ морално, особено Германия, за да не воюват.
Николай: Значи всичко опира до американо-руските отношения?
Алексей: Да. САЩ и Русия имат дълга история на сътрудничество за контрол над Европа. Още през 1965 г., в разгара на Студената война, създадоха съвместен институт за проблемите на Европа. Пражката и Парижката пролет бяха сходни процеси – СССР и Де Гол ги потушаваха по един и същ начин. САЩ и Русия искат да държат Европа под контрол, а Украйна е малка част от тази игра.
Тръмп иска да включи всички – Украйна, Европа, Русия – да спечелят. Планът е идеален за Украйна: икономическо възстановяване, компенсации, Кенбурнска коса, без неутрално управление на Запорожката АЕЦ. Но ние искаме да ударим с дрон по Червения площад, вместо да спрем войната. Това е мислене на рептили – емоции, без разум.
Николай: Юрий Касянов казва, че трябва да излезем от преговорите с тези „човекоядци и циници“. Какво мислиш?
Алексей: Ако излезем, ще ни изнесат от преговорите с краката напред. Без САЩ, Европа няма да покрие и 25% от нуждите на Украйна. Касянов и други искат да излезем и да ударим с дрон по Червения площад. Какво ще спечелим? Още половин година война, удари по нашите градове, загинали деца и 40 милиона долара за дронове, от които 12 ще стигнат до Москва и ще изгорят три апартамента. За какво?
Николай: Зеленски отказва сделката, според съветника на Тръмп Дейвид Сакс. Казва, че Зеленски не вижда реалността.
Алексей: Зеленски не иска мир, защото е залепнал за стола. Сакс казва: „Ако не вижда реалността, нека Стармър и Макрон го подкрепят.“ Но те няма да могат. Макрон и Стармър го бутат напред, но не поемат отговорност. Украйна трябва да играе умно, а не да следва „обезьяна, которой чешется“.
Николай: Ако Путин обяви примирие за 9 май, ще го приемем ли?
Алексей: Путин иска примирие за парада на победата – символичен жест. Тръмп го подкрепя, защото няма как да каже „не“ публично. Но Украйна не може да обяви примирие – ние сме в отбрана. Нападащият спира първи. Трябва да кажем: „Искаме мир, но Русия напада. Питайте ги защо няма примирие.“ Вместо това следим шахеди и мислим, че това е аргумент.
Николай: Значи проблемът е в нас?
Алексей: Да. Украинският сигнал е като маймуна, която не мисли. Предлагат конференция на погребението на папата – дипломатите се хващат за главата. Бенюк казва да бием деца за руския език – как изглежда това? Путин не е казвал да се бият деца, а ние го правим. Това е страна на диви маймуни. Трябва да спрем да мислим с рептилния мозък и да играем умно.
Николай: Какво ще стане на 9 май?
Алексей: Ако ударим с дрон по Червения площад, ще удължим войната с половин година. Ще загубим деца, градове, милиони. За какво? Да изразим емоции? Тръмп няма да удари Москва с ядрено оръжие. Трябва да мислим с главата – мир, възстановяване, компенсации.
Николай: Благодаря, Алексей! Подкрепяме Въоръжените сили на Украйна, Националната гвардия, Граничните служби. Продължаваме събирането за 110-та механизирана бригада – 253 000 от 300 000 са събрани. Моля, помогнете да затворим този сбор! Подписвайте се за канала на Алексей Арестович и Алфа Медиа. Добра нощ!
Алексей: Добра нощ!
-
Алексей Николаевич Арестович (роден на 3 август 1975 г. в Дедоплисцкаро, Грузия) е украински политически и военен анализатор, блогър, актьор, психолог и бивш военен. Известен е с многостранната си кариера и противоречиви изказвания, които често предизвикват обществен дебат.
Ето кратка биография, базирана на достъпна информация:
Ранни години и образование
Произход: Роден в семейство на военен офицер с беларуски и полски корени по бащина линия и руска майка. Детството му преминава в Киев, където семейството се премества.
Образование:
Завършва средно училище №178 в Киев (1992 г.).
Започва обучение в биологичния факултет на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, но го напуска на първия курс.
Завършва Одеския институт за сухопътни войски (1998 г.), получавайки диплома за военен преводач.
Учи теология в Киевския институт „Свети Фома Аквински“ и психология в авторската школа „Човек сред хора“ на руския психолог Авессалом Подводный (2003–2010 г.).
Кариера
Военна служба:
Служи в украинската армия (1993–2005 г.), включително в Главното управление на разузнаването, достигайки чин капитан (по някои данни майор).
През 2018 г. участва в операцията в зона ООС (Краматорск) като разузнавач, твърдейки, че е извършил 33 бойни излизания.
През 2022 г. получава звание подполковник.
Политическа дейност:
През 2005 г. се присъединява към партията „Братство“ на Дмитрий Корчинский, ставайки негов заместник. По това време се изказва срещу Оранжевата революция и участва в конференции на „Евразийското движение“ на Александър Дугин в Русия.
През 2009 г. е заместник-председател на Приморската районна администрация в Одеса, но напуска след три месеца.
От октомври 2020 г. е говорител и съветник по информационна политика на украинската делегация в Тристранната контактна група (ТКГ) в Минск.
От декември 2020 г. до януари 2023 г. е външен съветник на Офиса на президента на Украйна по стратегически комуникации в сферата на националната сигурност и отбраната.
През 2023 г. напуска Украйна и започва да критикува властите, изразявайки опозиционни възгледи.
Медийна и творческа дейност:
Актьор в театър-студия „Черен квадрат“ (1993–2000 г.) и в над 15 филма и сериала, включително „Завръщането на Мухтар“ и „Не се страхувай, аз съм до теб“ (ролята на Люся Зайцева).
Популярен блогър с милиони последователи в YouTube (над 1,71 млн. към 2023 г.) и Facebook. Влиза в топ 100 на украинските блогъри през 2019 г.
Организатор на психологически семинари и тренинзи от 2000 г., основател на школата „Апейрон“, където преподава профайлинг и изкуството на дискусията.
През 2014–2017 г. управлява благотворителен фонд за психологическа подкрепа на военни в зоната на АТО.
Скандали и противоречия:
През 2017 г. признава, че е „лъгал“ за войната и политическите събития след Евромайдана, заявявайки, че не е патриот и не се интересува от украинската култура или национални въпроси.
Критикуван е за нестандартни възгледи по езикови, културни и ЛГБТ въпроси, както и за ролята на жените във въоръжените сили.
През 2022 г. Беларус го обвинява в призиви за тероризъм и внася страниците му в списъка на екстремистки материали.
През 2023 г. Росфинмониторинг го включва в списъка на терористи и екстремисти.
През 2025 г. движението ЧЕСНО го добавя в регистъра на предателите за разпространение на руски наративи.
Личен живот
Семейство: Женен е за Анастасия Арестович (по баща Грибанова) от 2015 г., имат общ син. Има дъщеря Вероника от първия си брак.
Слухове: През 2022 г. се появяват спекулации за нетрадиционна ориентация след публикуване на видео, което Арестович отрича.
Обществен образ
Арестович е известен с харизматичния си стил, футурологични прогнози и умение да привлича внимание. Някои го смятат за „трикстер“ заради разнообразната му биография – от разузнаване и актьорство до теология и политика. Други го критикуват за противоречиви изказвания и пропаганда. Той изразява амбиции за президентски пост, заявявайки готовност да се кандидатира след края на мандата на Зеленски.
Арестович е фигура, която предизвиква полярни реакции – от възхищение заради медийната му активност и анализаторски ум до остра критика за променливите му позиции и скандални изявления.
!
1. Как Алексей Арестович играе ролята на Люся Зайцева, като е мъж?
Алексей Арестович изиграва ролята на Люся Зайцева в украинската комедия „Не бойся, я рядом“ (2012 г.), режисирана от Маргарита Майорова. Във филма той влиза в ролята на банковия служител Игор Смирнов, който, за да си върне любимата, се преоблича като жена и се представя за начинаеща певица на име Люся Зайцева. Тази трансформация е част от комедийния сюжет, където героят му използва женски образ, включително перука, грим и рокля, за да постигне целта си. Люся изпълнява песен за „девочка-конфетка“, която става вирусна в социалните мрежи, а образът й се превръща в източник на мемета и шеги, като някои наричат Арестович „Люся“ или „Карамелька“.
Арестович не е първият актьор, който играе роля с промяна на пола за комедийни цели – подобни сюжети са често срещани в киното (напр. „Тутси“ или „Мисис Даутфайър“). Той самият изразява гордост от ролята, заявявайки в интервю през 2024 г. с блогърката Анна Олицка в Ню Йорк, че не се срамува и би я изиграл отново. Според него ролята показва неговата увереност и способност да бъде „смешен“, без да се притеснява от общественото мнение. Той отбелязва, че по време на снимките „Люся Зайцева е правила всичко“, докато той „мислеше за други неща“, което подчертава актьорското му превъплъщение.
Образът на Люся е използван както от поддръжници, които го смятат за доказателство за свободния му дух, така и от противници, които се опитват да го дискредитират, наричайки го „Люся“ в подигравателен контекст. Например политологът Максим Яли го сравнява с „шоумен“, а в социалните мрежи ролята често се използва за хумор или критика.
2. Къде е сега Алексей Арестович и с какво се занимава според последни данни?
Към последните налични данни от началото на 2025 г., Алексей Арестович не живее в Украйна, след като напуска страната през 2023 г. Точната му локация не е ясно посочена в източниците, но той е отбелязан да се появява в ефир от места като САЩ, Италия или Великобритания. Предполага се, че пребивава предимно в САЩ, тъй като през януари 2024 г. дава интервю от Ню Йорк.
С какво се занимава:
Блогърство и медийна активност: Арестович продължава да бъде активен блогър с голяма аудитория – над 1,71 млн. абонати в YouTube и близо 830 000 във Facebook към декември 2023 г. Той коментира политически и военни събития, често с критична позиция към украинските власти. След напускането на Украйна реториката му се променя, като той изразява песимистични прогнози за хода на войната, което предизвиква обвинения в „деморализация“ на украинското общество.
Политически анализи и опозиционна дейност: Арестович се позиционира като опозиционна фигура, критикувайки президента Зеленски за нарушаване на предизборни обещания и „бюрократизация“ на властта. Той изразява амбиции за участие в бъдещи президентски избори в Украйна.
Онлайн семинари: Провежда платени психологически и мотивационни семинари, което предизвиква противоречиви реакции. Някои от тях, като изказвания за „мъжество“ или семейни отношения, са критикувани за провокативност.
Скандали и репутация: Появява се в базата на сайта „Миротворец“ като „професионален провокатор“, обвинен в „хуманитарна агресия“ срещу Украйна и подкопаване на отбраната чрез деморализиращи изказвания. През 2025 г. движението ЧЕСНО го включва в регистъра на предателите за разпространение на руски наративи. Освен това Росфинмониторинг го добавя в списъка на терористи и екстремисти, а Беларус ограничава достъпа до неговите страници.
Арестович остава поляризираща фигура – за едни той е „главният психотерапевт на Украйна“ заради успокояващия му стил по време на войната, за други е „предател“ заради променените му позиции. Той продължава да влияе на общественото мнение чрез медиите, но физическото му местоположение и дългосрочните му планове остават неясни.
