Административният съд в Ямбол отмени уволнението на пожарникар  когото МВР изгони от служба заради това, че е карал камиона на съпругата си. Решението, постановено на 27 април 2026 година, е категорично — органът е наложил наказание без достатъчно правно основание и в грубо нарушение на принципа за съразмерност.

Случаят

Младши инспектор И. И. работи в пожарната от 2010 година. Петнадесет години служба, четири награди, нито едно дисциплинарно наказание. На 10 март 2025 година е спрян за проверка край Харманли докато управлява тежкотоварен камион — собственост на фирмата на съпругата му — натоварен с над 32 тона пясък. Следва дисциплинарно производство и в края на декември 2025 година — уволнение.

Според МВР служителят системно е возил инертни материали за фирмата на жена си в продължение на повече от година. Данните от дигиталния тахограф и маршрутните карти фиксират десетки курсове. Органът квалифицира това като търговска дейност и работа по граждански договор — несъвместими с държавната служба — и налага най-тежкото наказание.

Къде се разминава МВР с реалността

Съдът разглобява тезата на МВР методично и безпощадно.

Първо — няма трудово правоотношение. За да съществува такова, трябва да има възнаграждение, работно време и йерархична зависимост. По делото е безспорно установено, че служителят не е получавал нито стотинка. МВР признава това в самата заповед, но твърди, че законът не прави разлика между платена и безвъзмездна дейност. Съдът отхвърля това тълкуване — безвъзмездността е фундаментално несъвместима с понятието „трудово правоотношение".

Второ — няма търговска дейност. Служителят не е сключвал сделки, не е преговарял за цени, не е подписвал договори. Карал е камион. Физическото транспортиране на стока не прави никого търговец.

Трето — съдът посочва нещо, което МВР е избрал да игнорира изцяло: Семейният кодекс задължава съпрузите да си помагат взаимно за благополучието на семейството. Фирмата е единственият собственик — съпругата. Доходите от нея издържат семейството. Когато единственият в семейството с необходимата категория за управление на тежкотоварен автомобил помага с превоз, той не обслужва чужд интерес — обслужва собствения си дом.

Наказанието е несъразмерно дори ако нарушението беше реално

Съдът отива по-далеч от техническото опровержение. Дори и да се приеме, казва той, че е налице някакво формално нарушение — уволнението е абсолютно неадекватна санкция.

Петнадесет години безупречна служба. Четири награди. Нито едно предишно наказание. Дейността е извършвана извън работно време. Не е имало пропуснати дежурства, не е имало реален конфликт на интереси, не е настъпила никаква вредна последица за службата. Органът е отбелязал наградите в заповедта, но не ги е анализирал — просто ги е изброил и е продължил към уволнението.

Съдът определя наложеното наказание като явно несправедливо и несъразмерно и го отменя изцяло.

Въпросът, който решението поставя

Случаят разкрива тревожна логика в начина, по който дисциплинарните органи на МВР понякога боравят с понятието „несъвместимост". Системността на дадено действие е използвана като аргумент за неговата незаконност — колкото повече курсове с камиона, толкова по-тежко нарушението. Съдът го опровергава директно: ако еднократният превоз не е нарушение, то и многократният не е такова, щом е безвъзмезден.

Заповедта за уволнение е отменена. МВР може да обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.