Интервю с Марк Твен в 21-ви век" (ексклузивно за ЯМБОЛСВЯТ интервю с най-големия американски хуморист, върнат от отвъдното, за да коментира нашата действителност). Материалът е поръчан на ИИ
Журналист: Г-н Твен, в свят на Twitter, TikTok и Instagram, как бихте коментирали новата човешка способност да бъде едновременно навсякъде и никъде?
Твен: (запалва пурата си и се усмихва иронично) Знаете ли, приятелю, някога хората се преструваха на важни пред десетина души в местната кръчма. Сега милиони се преструват пред милиони други, които също се преструват. Наричат го "социални" мрежи, въпреки че никога човечеството не е било по-асоциално. Всички са толкова заети да документират живота си, че забравиха да го живеят. Колкото до способността да бъдеш навсякъде - това е просто нова форма на никъде. Като онзи мой приятел, който знаеше всичко за всички, но нищо за себе си.
Журналист: Някога сте казали, че ако гласуването имаше значение, нямаше да ни позволяват да го правим. Какво мислите за съвременната демокрация и популизма в Европа?
Твен: (смее се гръмко) О, виждам, че политиците са еволюирали! По мое време трябваше да пътуват с влак от град на град, за да лъжат хората. Сега могат да го правят глобално с едно натискане на бутона. Но знаете ли кое е най-забавното? Хората продължават да вярват, че техният глас има значение, докато избират между марионетки, дърпани от едни и същи конци. Колкото до популизма - това е старата история за това как да накараш хората да гласуват против собствените си интереси, като им кажеш, че са специални. Нищо ново под слънцето, просто опаковката е по-лъскава.
Журналист: В свят на изкуствен интелект и чатботове, какво според вас е останало истински човешко?
Твен: (замислено) Глупостта, драги ми господине. Глупостта остана неподправено човешка. Създадохте машини, които могат да мислят като хора, но все още не сте създали човек, който може да мисли като машина - логично и безпристрастно. Вашите изкуствени интелекти могат да пишат поезия и да решават уравнения, но не могат да изпитат истинска радост от една чаша уиски или да оценят красотата на залеза, без да го анализират на пиксели. Човешкото е в несъвършенството, в способността да правим грешки и да се смеем на тях.
Журналист: България е малка държава на кръстопът между Изтока и Запада - как виждате оцеляването на малките народи в свят, доминиран от свръхсили?
Твен: (изпуска кръгче дим) Знаете ли защо малките кораби често оцеляват в бурята, докато големите потъват? Защото са по-гъвкави. България е като малък, жилав кораб в бурно море. Вашата сила е в способността да се огъвате, без да се пречупвате. Докато големите сили се борят за надмощие, малките народи трябва да бъдат достатъчно умни да се възползват от пролуките между тях. А що се отнася до положението между Изтока и Запада - понякога най-добрата позиция е да си мост, стига да не позволяваш на всеки да те прекосява без да плати такса.
Журналист: Г-н Твен, много читатели забелязват прилики между вашия Том Сойер и съвременни фигури като Доналд Тръмп или Илон Мъск. Какъв е вашият коментар?
Твен: (избухва в неудържим смях, после избърсва сълзите си) О, небеса! Том Сойер поне боядисваше оградата сам, преди да убеди другите да свършат работата вместо него. А тези господа направо започват с делегирането! Но да, виждам приликите - същата способност да продават маркетинг вместо субстанция. Само че Том продаваше възможността да боядисваш ограда, а тези момчета продават мечти за Марс и политически илюзии.
Колкото до Хъкълбери Фин... (замисля се дълбоко) Той днес вероятно би бил някой от онези разочаровани млади хора, които живеят в микробус и пишат разобличителни статии в Субстак. Истински свободен дух, който отказва да участва в цирка на социалните мрежи.
А за Принца и Просяка - погледнете Марк Зукърбърг с неговите сиви тениски и милиарди в банката. Принц, преструващ се на просяк, докато притежава данните на половината човечество. Истинските просяци днес са тези, които доброволно дават личната си информация в замяна на възможността да показват на света какво са яли на обяд.
Журналист: В епоха, когато всеки може да публикува своите мисли онлайн, какво се случи с качеството на литературата и журналистиката?
Твен: (почуква пепелта от пурата си) Демокрацията на словото се оказа като демокрацията изобщо - прекрасна идея, съсипана от прекалено много участници. Когато всеки може да бъде писател, истинското писане се удавя в океан от селфита и хаштагове. Журналистиката? (въздъхва) Превърна се в надпревара кой пръв ще публикува нещо, независимо дали е вярно. По мое време поне трябваше да си направиш труда да отидеш до печатницата.
Журналист: Как бихте коментирали съвременната форма на икономически колониализъм?
Твен: Аха! (изправя се в креслото) Сменихме само опаковката, нали? Вместо да изпращаме войници и мисионери, сега изпращаме банкери и консултанти. Резултатът е същият - богатите стават по-богати, бедните - по-бедни, само че сега го наричаме "глобализация" и "свободен пазар". Поне в моето време империалистите имаха приличието да признават, че са империалисти!
Журналист: А как гледате на конспиративните теории и фалшивите новини в наши дни?
Твен: (отпива от уискито) Знаете ли, едно време трябваше да положиш значителни усилия, за да разпространиш една добра лъжа. Трябваше да я напечаташ, да платиш на хора да я разнасят, да подкупиш някой редактор. Сега? Един пост в социалните мрежи и милиони хора вярват, че Земята е плоска или че съм AI, преструващ се на мъртъв писател. (намигва) Казах го и преди - една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината си обува обувките. Сега лъжата прави три обиколки на глобуса, докато истината търси телефона си.
Журналист: Как бихте се борили с политическата коректност в днешно време?
Твен: (избухва в смях) О, това е върхът на лицемерието! Всички се преструват, че са загрижени да не обидят някого, докато същевременно пишат най-отвратителни неща анонимно в интернет. В мое време хората поне имаха куража да бъдат открито неприятни. Политическата коректност е като да сложиш дантелена покривка върху купчина тор - тя все още си мирише, просто изглежда по-приемливо. Хуморът е най-доброто оръжие срещу това - той разкрива истината, без да я натрапва.
Журналист: Смятате ли, че човечеството е еволюирало от вашето време?
Твен: (гаси пурата си) Технологично - безспорно. Морално и интелектуално? (пауза) Представете си маймуна с iPhone. Тя може да прави селфита, да използва емотикони и да поръчва банани онлайн, но си остава маймуна. Човечеството е същото - просто има по-добри играчки. Все още се избиваме един друг, но с по-сложни оръжия. Все още се мамим взаимно, но с по-изтънчени схеми. Все още вярваме в глупости, но ги споделяме по-бързо.
Знаете ли каква е разликата между моето и вашето време? В моето време глупостта беше ограничена от физическите възможности на човека да я разпространява. Сега тя пътува със скоростта на светлината по оптични кабели. Наричате го прогрес. Аз го наричам същото старо вино в нова, много по-скъпа бутилка.
Журналист: Последен въпрос - какво бихте казали на съвременните читатели?
Твен: (запалва нова пура) Кажете им да спрат да четат туитове и да започнат да четат книги. Да спрат да се взират в телефоните си и да погледнат човека срещу тях. И най-важното - да не приемат толкова на сериозно един мъртъв писател, който дава съвети за модерния живот. В края на краищата, както винаги съм казвал - не позволявайте училищното образование да пречи на истинското ви обучение. А сега, извинете ме, но трябва да проверя последователите си в Twitter.