В мразовитата декемврийска вечер, когато първите снежинки се спускат над заспалите села, българските домове оживяват в трепетно очакване на най-святата нощ - Бъдни вечер. Още от ранни зори стопанката започва своите грижи около празничната трапеза, а димът от комините се извива към небето като древна молитва.

Привечер, когато първата звезда проблясва на небосклона, най-възрастният мъж в къщата внася тържествено бъдника - специално подбран дъбов пън, който ще гори цяла нощ в огнището. Той го полива с вино и маслиново масло, a после го обвива в бяло ленено платно. Докато пламъците го обгръщат, старецът нашепва древни благословии за здраве и берекет.

На трапезата греят седем, девет или дванадесет постни ястия - символ на дните от седмицата или месеците в годината. Питата с паричка заема централно място, около нея са наредени варено жито, боб, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, ошав, орехи и чесън. Всяка храна носи своето значение - житото за плодородие, бобът за изобилие, орехите за мъдрост.

Никой не става от трапезата преди вечерята да е приключила - вярва се, че така квачката ще мъти яйцата си докрай. Трохите не се изхвърлят, а се събират грижливо - те ще бъдат дадени на добитъка за здраве. През цялата нощ огънят не трябва да угасва, защото той пази дома от зли сили и привлича благословията на предците.

Когато се разнесе песента на коледарите, домът се изпълва с още по-голяма радост. Младите мъже, пременени в народни носии, благославят всяка къща с древни песни и пожелания за здраве и берекет през новата година. Стопаните ги даряват с погача, сланина и дребни пари, вярвайки че тяхната благословия ще донесе късмет през идващите дни.

Така, в студената зимна нощ, нашите предци са посрещали раждането на новото слънце, спазвайки обреди и обичаи, предавани от поколение на поколение. И днес, макар и в променен вид, тези традиции продължават да топлят българските домове с магията на древността.