В дните на император Август, когато Квириний управляваше Сирия, излезе заповед за всеобщо преброяване. Йосиф, който беше от Давидовия род, тръгна от Назарет към Витлеем заедно с Мария, на която ѝ предстоеше да роди.

Във Витлеем не намериха подслон в странноприемницата, затова се настаниха в пещера, която служеше за обор. Там Мария роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли.

Наблизо пастири пазеха нощна стража при стадата си. Яви им се Ангел Господен и слава Господня ги осия. Ангелът им съобщи благата вест за раждането на Спасителя в града Давидов.

Внезапно се яви многобройно небесно войнство, което славеше Бога с думите: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!"

От Изток във Витлеем пристигнаха мъдреци, водени от необикновена звезда. Те носеха дарове: злато, ливан и смирна. Поклониха се на Младенеца, признавайки в Него обещания Цар и Спасител.

Така във Витлеем се изпълни древното пророчество за раждането на Месията, Който щеше да донесе спасение на човечеството. Събитието, описано от евангелистите Матей и Лука, бележи началото на новата ера и остава крайъгълен камък на християнската вяра.