Ти, господине мой, тури ме, в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.“

„Не си е келепир да бъдеш опозиция.“ „И защо ще бутат опозицията – тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им – не искат да знаят. “

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме.“

„И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него!“ „Правѝ си оглушки, па си гледай кефа.“

„Ний тука на орехи ли играем, или царство управяме. Каква е тази слободия?“

 „Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя не я сече. Не си ме слушал – троши си сега главата.“

„Де се е чуло-видяло избор да стане, че да няма черпня. Не може. Така си е било, така си е и тъй ще отиде.“

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“

„Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй – зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден, че ти ли на ум ще ме учиш?“

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде.“ „Чунким баща ми все опери е слушал.“

„Че какво като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз един Иречек ако не метна, кого ще метна?“


„Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как! … Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия.“

Алеко Константинов