делото за направените от тях разноски по казуса  "такса смет" във Върховния административен съд. Припомняме, че в края на миналата година Славов-лидер на ГЕРБ и кмет на Ямбол внесе предложение и съветниците му-хрантутници одобриха завишение с до 40 процента на таксата, което направи Ямбол първи в страната след сбора на данък сгради-такса смет. Седмица преди изборите обаче Георги Славов внесе и съветниците му същите хрантутници гласуваха да си отменят решението за увеличение на таксата. Ямболският съд тогава прекрати заведеното от Кърцъков и Зафиров дело, защото вече не съществува съдебният казус /бел. Яс - Славов клекна предварително, тоест чрез горните двама, спечелиха ямболци/, но отказа да бъдат възстановени разходите, направени от жалбоподавателите.
Още веднъж подчертаваме, ако нямаше внесено дело в съда, сега Слалов и компания щяха да ни събират рязко увеличена такса смет. И, според нас наесен щяха да я увеличат пак и сетне пак. Тази година избри няма.....Взе нещо да губи дела Славов...Гнусното е, че и да загуби и да спечели Славов, лично той не плаща. Пак плащаме ние....
Бел. Яс - Н има Бог!
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8716
София, 05.07.2017


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8716
София, 05.07.2017

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
    МАДЛЕН ПЕТРОВА
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар       
и с участието
на прокурора       
изслуша докладваното
от съдията    МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА  
по адм. дело № 6259/2017. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по две частни жалби на Г. В. З. от гр.[населено място], [улица], [адрес], и на И. Д. К. от гр.[населено място], [улица], двамата чрез адв. С. П. К. от АК [населено място], срещу определение № 193 от 12.05.2017 г. на Административен съд /АС/, [населено място], постановено по адм. д. № 27/2017 г., с което на основание чл.248, ал.3 ГПК е оставена без уважение молбата на Г. В. З. и без разглеждане молбата на И. Д. К. за допълване на определение № 165 от 20.04.2017 г. по същото дело в частта за разноските.
Частните жалбоподатели поддържат неправилност на определението поради неправилно приложение на закона. Посочват, че прекратявайки съдебното производство преди открито съдебно заседание, съдебният състав е отнел възможността своевременно да направят искане за присъждане на разноски. Претендира се отмяна на определението и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за Г. В. З. и 1230 лв. за И. Д. К..
Ответникът Общински съвет гр.Ямбол не взема становище по частните жалби.
Върховният административен съд, първо отделение приема частните жалби за процесуално допустими, като подадени срещу съдебен акт, който съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК подлежи на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледани по същество са основателни.
Административният съд е бил сезиран с жалба на И. Д. К. и на Г. В. З. срещу решение № 15 от 29.12.2016 г. по протокол № 15 от 29.12.2016 г. на Общински съвет гр.Ямбол в частта по т.1 – предложение за одобряване на план сметка и определяне размера на такса битови отпадъци за 2017 г. Производството по жалбите е образувано на 30.01.2017 г.
С молба от 20.03.2017 г. секретарят на ОС гр.Ямбол е представил решение на Общинския съвет гр.Ямбол от 15.03.2017 г., с което е отменено оспореното решение.
На 31.03.2017 г. е проведено открито съдебно заседание, в което процесуалният пълномощник на жалбоподателите И. К. и Г. З., адв. К. е заявил становище по поддържане на подадените жалби. Процесуалният представител на ответника е изтъкнал настъпилата промяна във фактическата обстановка по делото с оглед отмяната на оспорения акт, но не е представил заверен препис от него. Адв.К. е изразил съмнение в достоверността на представеното по делото копие от решение № ХVІІ-1 от 15.03.2017 г., тъй като изхожда от лице, което не е страна по делото (секретар на Община Ямбол). Съдът е предоставил възможност на ответника да представи копие от решение № ХVІІ-1 от 15.03.2017 г.
С молба на ответника от 05.04.2017 г. е представено заверено копие от решение № ХVІІ-1 от 15.03.2017 г. по Протокол № ХVІІ от 15.03.2017 г. на Общински съвет гр.Ямбол. Допълнително е предоставена информация от 19.04.2017 г., че решението от 15.03.2017 г. не е оспорено.
С определение № 165 от 20.04.2017 г. АС гр.Ямбол е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.1 и т.3 АПК с мотив, че новото решение от 15.03.2017 г. се приравнява на оттегляне на акта и лишава съдебния спор от предмет.
С молби от 26.04.2017 г. И. Д. К. и Г. З. поискали допълване на определението в частта за разноските, мотивирано с разпоредбата на чл.143, ал.2 АПК. С обжалваното определение съдът оставил без разглеждане молбата на И. Д. К. с мотив за липса на списък по чл.80 ГПК във връзка с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За да остави без уважение молбата на Г. З. административният съд е приел, че претенцията не е заявена своевременно - нито с жалбата, нито в проведеното първо по делото открито съдебно заседание.
Така постановеното определение е неправилно.
Действително, преди прекратяване на производството като недопустимо с определение в закрито заседание по делото е проведено едно открито съдебно заседание на 31.03.2017 г. Видно от съдебния протокол извън приемането на представеното от секретаря на Община Ямбол копие от решение № ХVІІ-1 от 15.03.2017 г. и предоставяне на срок за ответника за представяне на заверено копие от същото съдът не е извършил други процесуални действия. Решението от 15.03.2017 г. е приложено към делото с разпореждане в закрито заседание от 18.04.2017 г. без да е предоставена възможност на противните страни да заявят становище по него. В този смисъл е правилно оплакването на частните жалбоподатели за некоректно цитиране на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като дадените с него задължителни по тълкуването на закона указания касаят случаи на приключило съдебно производство с акт по същество на спора след приключване на устни състезания по смисъла на чл.149 ГПК, каквито в случая не са преведени.
Когато съдебното производство е прекратено в закрито заседание без на страните да е предоставена възможност да вземат становище по основанията за недопустимостта му, преклузивният срок за заявяване на претенция за разноски следва да тече най-късно от уведомяване на страните за прекратяване на съдебното производство поради неговата недопустимост. В случая този срок тече от връчване на съобщения за прекратителното определение № 165 от 20.04.2017 г., поради което следва да се приеме, че исканията са подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Съобразно цитираното от първостепенния съд Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските, респ. е прието, че липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане следва да се приеме за недопустимо. В случая, към молбата на К. от 26.04.2017 г. не е приложен отделен списък по чл.80 ГПК, но направените разноски – по вид и размер са посочени в същата молба: 1200 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна такса и 20 лв. такса за обнародване в Държавен вестник. Подобен начин на конкретизиране на разноските в молбата изпълнява ролята на списък по чл.80 ГПК, в какъвто смисъл е тълкуването по ТР № 6/2013 г. на ВКС - списъкът по чл.80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Още повече, че препис от молбата е връчен надлежно на противната страна съобразно чл.248, ал.2 ГПК, с което интересите й са надлежно охранени и същата своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Жалбата на И. К. е подадена на 26.01.2017 г., а с допълнение към жалбата от 08.02.2017 г. по делото е приложено адвокатско пълномощно от 08.02.2017 г. в полза на адв.К., в което изрично е отбелязан размерът на адвокатското възнаграждение и заплащането му в брой от клиента (л.152 от делото). Разноските за заплатен адвокатски хонорар са поискани своевременно с визираното допълнение към жалбата от 08.02.2017 г. и с молба от 26.04.2017 г. след съобщаване на прекратителното определение. С оглед посочването на вида и размера на разноските тази молба има характер на списък по чл.80 ГПК. При своевременно заявена претенция за разноски, чийто размер е посочен в списък по чл.80 ГПК, първостепенният съд неправилно е приел, че искането е недопустимо. Същото е допустимо и основателно предвид представените доказателства за заплащане на разноските.
Жалбата на Г. З. е подадена на 30.01.2017 г., а с молба от 17.02.2017 г. по делото е приложено адвокатско пълномощно от 15.02.2017 г. в полза на адв.К., в което изрично е отбелязан размерът на адвокатското възнаграждение и заплащането му в брой от клиента (л.178 от делото). Разноските за заплатен адвокатски хонорар са поискани с молба от 26.04.2017 г. след съобщаване на прекратителното определение. С оглед посочването на вида и размера на разноските тази молба има характер на списък по чл.80 ГПК. При своевременно заявена претенция за разноски, чийто размер е посочен в списък по чл.80 ГПК и надлежно доказан, първостепенният съд неправилно е приел, че разноски не се дължат.
Разноски се дължат при своевременно заявено искане, което в случая е налице, и при прекратяване на производството, по причина, за която жалбоподателят не носи вина. Последващата (в хода на съдебното производство) отмяна на оспорения административен акт следва да се приравни на хипотезата на оттегляне на акта по смисъла на чл.143, ал.2 АПК, при която разноски се дължат от ответника.
С молба от 05.05.2017 г. ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатените разноски с аргумент, че спорът е прекратен поради оттегляне на оспорения административен акт, без да са събирани доказателства и да е даван ход на устни прения. Възражението е неоснователно. Адвокатският хонорар е заплатен по повод на съдебния спор и преди отмяната на оспорения акт. Възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на спора относно законосъобразността за общ административен акт по определяне на необходимите средства за предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане и експлоатация на депо и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Община Ямбол за 2017 г. Несподелими са допълнително изложените от решаващия съд съображения в определение № 165 от 20.04.2017 г. за недопустимост на оспорването по аргумент от чл.21, ал.5 АПК. Обжалваното решение по т.1 по протокол № 15 от 29.12.2016 г. е прието на правно основание чл.66, ал.1 ЗМДТ – не само за одобряване на план-сметка, но и за определяне размера на ТБО за 2017 г., поради което има характер на обжалваем общ административен акт. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен със сложността на правния спор, заплатен е предварително според представените адвокатски пълномощни, не е договорен резултативно, а последващото прекратяване на производството, свързано с отпадане на необходимостта от извършване на процесуални действия, не може да влияе на договорения размер, който напълно е съобразен със сложността на спора.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 193 от 12.05.2017 г. на Административен съд град Ямбол, постановено по адм. д. № 27/2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общински съвет гр.Ямбол да заплати на И. Д. К. от гр.[населено място], [улица], чрез адв. С. П. К. от АК Ямбол, сторените в производството разноски в размер на 1230 лв.
ОСЪЖДА Общински съвет гр.Ямбол да заплати на Г. В. З. от гр.[населено място], [улица], [адрес], чрез адв. С. П. К. от АК [населено място], сторените в производството разноски в размер на 1200 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.