.

"Радев излъчва независимост. Най-„неприятната“ особеност на този президент е тъкмо неговата независимост, той няма характерното партийно-корпоративно излъчване на „опитен политик“. Реалните или предполагаеми несъвършенства на неговата реч нямат никакво значение. Гербаджийската „елитарна“ ирония издава само едно: мащаба на нарцистично нараняване и болката от отнетия властен монопол. Чувстват се избутани от власт, която им принадлежи по балканско и международно право". Българската цивилизация има само едно име – ГЕРБ. Радев отменя цивилизационния избор. Отиваме в Евразия...

Никакъв фалстарт няма тука, а позициониране срещу това, което нарекоха „Кой“.


Мутрите са развълнувани, униват за България... Един от „десните“, който не казва „отпред“, както е редно, а „отпреде“, изглежда напълно възбуден, мести се от студио в студио, като лидер на всяка конюнктурна крамола, защото е решил, че така се става лидер... На това се дължи нищожеството на техните проценти. На бездарието.

 

Мисля си, че Радев продължава да ги „рути“, защото не могат да се успокоят, а това е вредно. Влязла е в душите им възбудата на поражението и ги кара да жестикулират като яли „лютеница“ с примес. Борисов, който е инстинктивно вменяем, знае, че играта предполага хладнокръвие и реторическо извисяване. Изразява се меко, съжалява, надява се. Гламавата „десница“ говори за импийчмънт, за да насъска „десния“ пролетариат. Но то е признак на голяма безпомощност, на упадък на опозиционния жанр...

България ще бъде закусена от руската мечка (ако изобщо тази мечка иска да я закуси) не по причина на Радев, а по причина на Тръмп или на това, което се разбира под „Тръмп“.

 

Спомнете си Ялта. Двама срещу един в полза на „доброто“ – Чърчил и Рузвелт срещу Сталин... Резултатът е известен на всички. Половината Европа връчена на Сталин. От добрите на злия. Както е казал Гогол, приложимо към нашия пример: голяма тъга е да виждаш, че няма добро в доброто. Ето защо предлагам обръщане на част от параноята в западна посока. Това ми се струва благоразумно. А Радев да се счита невинен до доказване на противното.

 

Генерално казано, няма страшно, има ужас. А ужасът има две имена: терор и разпад. Мисля си, че имаме само един шанс и една утопия: солидарна Европа с памет за своя произход и с воля за живот. „Назад към Европа“. Но какво ще стане с прогреса в такъв случай, с джендърната еволюция, с лейди Гага?

 Ако БСП има идея да диктува решения, ще преживее разочарования. Но не мисля, че имат такава идея. Важен е президентският екип, диалогичната среда на ежедневните решения. Съветническото тяло е важно. Плевнелиев е голям урок в това отношение, истинска поука. Този човек е дидактически незаменим. Феномен.

 

Плевнелиев трябва да бъде изучаван, първо, като възхитена жертва на своята прекраснодушна недооценъчност и второ, като изделие на амбициозна съветническа клиентела от коляното на Сорос. Ешелонирана от тук до Виена.

 

Побъркаха човека с глобалистки наставления, направиха го да изглежда програмиран . Накрая спря да говори и почна да пее. Изви глас като конкурент на контратенора Филип Жаруски. Замалко да започне и да левитира. Добре е все пак, че не се случи нещо такова в Белия дом, между Обама и Мишел, щеше да е „прецедент”. Чудо на паранормалната атлантическа лоялност. „Шестнадесета република“ по Живков, в атлантическо издание. Да дойде Марк Шагал...

 

Ултрабрюкселският фанатизъм на тукашната клиентела подкопава българския евроатлантически консенсус, разлага го отвътре, защото предизвиква отвращение. Това трябва да се знае. Оформя се нещо като повсеместен потрес или, по-меко казано, умора от триумфализма на глобализираните елити, от нарцисизма на „меритократите“.

 

Придобиха света за сметка на масовия „идиот“ с твърдения за неизбежност. Не можело другояче. Защото масовото благоденствие, казват те, е страничен продукт на техните изчисления и на тяхната себичност. Ще се закопаете без нас, защото сме „отличници“, а вие – масов случай. Това казват. Холивуд е с нас. Освен това дребната перверзия да се счита полезна и културно задължителна. Не разбирате свободата, защото тя се узнава само в среда на пресищане.

из интервю в Гласове


Д-р Николай Михайлов
препоръчано от Р.Бакалова