История за човек, цигари без бандерол и справедливост след две години

Р. Г. от село К. си спомня точно какво каза, когато полицаите влязоха в къщата му. "Да, мои са цигарите. Били са в картонена кутия и в найлонов плик. Бях забравил за тях." Подписа протокола за доброволно предаване без колебание. На шестдесет и три години, работещ като охранител, той не бе човек, който крие нещата. Ако нещо беше негово, той го признаваше.

Тютюнът без акцизен бандерол струваше 235 лева и 74 стотинки. По-малко от средната месечна пенсия в България. Но за държавата това беше престъпление. И не просто престъпление - повторно престъпление, защото през 2022 година Р. Г. вече беше осъден за същото нещо по споразумение. Три месеца условно.

Сега обаче нямаше да има споразумение.

Пролетта на 2023-та

На 10 април 2023 година разследващият полицай издаде постановление за привличане като обвиняем. Р. Г. отиде на разпит. Този път не каза нищо. Адвокатът му явно го беше посъветвал да мълчи. Разследващият го попита дали иска да дава обяснения. "Не," отговори Р. Г. Това беше всичко, което каза онзи ден.

Поне не му взеха мярка за неотклонение. Не го задържаха. Можеше да си ходи свободно. Но вече беше обвиняем. Вече делото беше тръгнало.

Два дни по-късно - на 12 април - адвокат Р. Ж. получи уведомление, че разследването е предявено. Делото беше прехвърлено на прокурора за одобрение на обвинителния акт.

Но нещо се обърка. Прокурорът върна делото с указания. И цялата процедура започна отначало.

На 26 май разследващият полицай отново издаде постановление за привличане на обвиняем. Същото обвинение, малко по-различна квалификация. Отново разпит. Отново Р. Г. отказа да говори. Отново без мярка за неотклонение.

На 28 юни отново предявяване на разследване на адвоката.

И най-накрая обвинителният акт беше готов.

Девет съдебни заседания

Започнаха съдебните заседания в Районен съд Ямбол. Едно, две, три... Р. Г. ходеше всеки път. Дъщеря му Х. после разказа на съда как два дни преди всяко заседание той не можел да спи. Притеснен. Уплашен. "Какво ще стане, ако ме вкарат в затвора?" питал я по телефона рано сутрин. "Какво ще се случи с живота ми?"

Сестра му Р. пък казваше, че всеки ден са се чували по телефона. Всяка седмица тя отивала да го види в селото му. "Съсипа го делото," ще каже тя по-късно в съда. "Отслабна. Ходеше като призрак. Главоболие. Високо кръвно. Зъбите го болели от нерви."

Дъщеря му два пъти му измерила кръвното с личния си апарат. Веднъж било 135/95, друг път 150/100. "Преди делата беше по-пълничък," спомни си тя. "После се съсухри."

Веднъж едно заседание беше отложено, защото Р. Г. се разболя. Адвокатите му помолиха съда за отлагане.

През всичките тези девет заседания той само веднъж пожела да даде обяснения. Един единствен път. Останалото време седеше мълчаливо до адвоката си и чакаше.

Присъдата

На 11 декември 2024 година дойде присъдата.

Виновен.

Пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. И съдът привел в изпълнение и старите три месеца от споразумението през 2022-ра. Общо осем месеца затвор.

За цигари без бандерол на стойност 235,74 лева.

Осем месеца затвор за човек на шестдесет и три години.

Можете ли да си представите какво е да чуеш такава присъда? Да си охранител, да работиш честно - или поне да се опитваш - да имаш къщичка в село  да живееш сам, и съдията да ти казва: осем месеца затвор.

Сестра му после разказа как той не можел да спи след присъдата. Дъщеря му казваше, че звънял всяка сутрин и питал: "Какво ще правя? Какво ще стане с живота ми?"

Обжалването

Адвокат Ж. не се предаде. Подаде жалба. Делото отиде във въззивна инстанция - в Окръжния съд в Ямбол.

Там се проведе едно-единствено заседание.

И на 4 април 2025 година Окръжният съд постанови присъда, която обърна всичко.

Присъдата на Районния съд беше отменена изцяло. Р. Г. беше признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Невиновен.

Почти две години след като полицаите влязоха в къщата му. Година след присъдата за осем месеца затвор. Окръжният съд каза: невиновен.

/бел. ред. не знаем защо е отменена първоначалната присъда - би трябвало, но актът не е публуван/

Искът

След оправдаването Р. Г. направи нещо, което много хора не правят - било защото не знаят, че могат, било защото се страхуват. Той подаде иск срещу Прокуратурата на Република България.

Искаше 15 000 лева обезщетение за причинени морални страдания.

Написа в исковата молба за неприятните изживявания, притесненията, дискомфорта, унижението, уплахата, стреса. За деветте съдебни заседания, на които е трябвало да отива. За моралното унижение и психическото напрежение. За безсънието. За високото кръвно налягане. За зъбите, които го болели от нервите.

"На шестдесет и три години съм," написа той. "Работя в охранителна фирма. Ползвам се с добро име в обществото."

Прокуратурата, разбира се, възрази. Юристите им казаха: няма доказателства. Вредите не са доказани. Липсва причинна връзка. Производството е било в разумен срок. Не сме взели мярка за неотклонение. 15 000 лева е прекалено много.

Съдебното заседание

На 25 ноември 2025 година в Районния съд в Ямбол се състоя заседанието. Дойдоха двете свидетелки - дъщерята Х. и сестрата Р.

Дъщерята разказа как баща ѝ не можел да спи преди заседанията. Как се притеснявал да не влезе в затвора. Как му измервала кръвното с личния си апарат. Как отслабнал.

Но когато съдията я попита кога точно е било това, тя не можа да си спомни точно. "Преди месец и половина... или може би миналата година... не мога точно да кажа."

Сестрата разказа как всеки ден са се чували по телефона. Как делото го съсипало. Главоболия, високо кръвно, зъбобол, безсънни нощи. Как звънел всяка сутрин да пита какво ще прави, ако го вкарат в затвора. Как пиел хапчета и си мерел кръвното с апарат.

Но съдията беше внимателна. Забеляза нещо. Сестрата спомена не само делото за тютюна. Спомена и друго дело - делото за побоя, който някакъв М. Ч. бил нанесъл на Р. Г. "И за двете дела се притесняваше," каза тя.

А дъщерята не можеше да си спомни точно кога какво е било. Противоречиво. Несигурно.

И най-важното - нямаше медицински документи. Нямаше епикризи. Нямаше рецепти за лекарства. Нямаше становище на лекар за високото кръвно, за главоболията, за безсънието.

Решението

На 17 декември 2025 година съдия Весела Спасова написа решението.

Дълго решение. Подробно. С цитати от практиката на Върховния касационен съд.

Съдията прие: да, Р. Г. е претърпял вреди. Нормално е човек, обвинен в престъпление, да изпитва неудобства, да се чувства унизен, притеснен, несигурен. Нормално е това да го засегне.

Почти две години е продължило производството. Девет съдебни заседания. Два разпита. Две предявявания на разследване. Той е трябвало да съобразява живота си с делото. Това е ограничаване на личната свобода.

Но съдията гледаше и другите факти.

Р. Г. не е бил задържан. Не е бил в ареста. Не е бил със забрана за напускане на страната. Живеел си свободно в Крушево.

Две години не е много време - Върховният съд приемал за "разумен срок" дори три години и половина.

Нямало медийно разгласяване. Никой не писал във вестниците за него. Телевизиите не го показвали.

Не е бил публична личност. Не е заемал ръководна длъжност. Работил е като охранител.

И съдията стигна до нещо много важно.

Р. Г. вече е бил осъждан два пъти преди това. Веднъж през 2017-та. Веднъж през 2022-ра - само няколко месеца преди процесното обвинение. И двата пъти за престъпления.

"Ищецът вече е бил осъждан два пъти," написа съдията, "поради което процесното обвинение не се е отразило на доброто му име и не е предизвикало за него моралното страдание на неосъждания човек."

Тоест: когато вече си осъждан два пъти, третото обвинение не те засяга толкова силно, колкото би засегнало чист човек.

И съдията написа още нещо.

В началото, когато полицаите влезли в къщата му, Р. Г. бил подписал протокола за доброволно предаване. Признал бил, че цигарите са негови. "Признанията предшестват привличането на лицето като обвиняем," написа съдията, "и са съдействали в определена степен за предприемането на това процесуално действие."

Тоест: самият Р. Г. е допринесъл за обвинението си.

Честността в началото му се обърна срещу него след две години.

2500 лева

Съдията написа в края: обезщетението е 2500 лева.

Не 15 000, колкото Р. Г. искаше. 2500 лева плюс лихва от 4 април 2025 година до изплащането.

Плюс 168 лева и 33 стотинки разноски.

Прокуратурата беше осъдена да плати.

Държавата призна, че е сгрешила. Че човекът е бил незаконно обвинен. Че е претърпял вреди.

Но размерът беше 2500 лева. Защото той вече е бил осъждан преди това. Защото сам е признал в началото. Защото не е бил в ареста. Защото две години не е много време. Защото няма медицински документи за здравословните проблеми.

2500 лева за почти две години притеснения. За деветте съдебни заседания. За безсънните нощи. За страха да не влезе в затвора на шестдесет и три години. За присъдата от 11 декември 2024-та - пет месеца затвор. За месеците до оправдателната присъда на 4 април 2025-та.

2500 лева.

Епилог

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Окръжен съд Ямбол.

Не знаем дали Р. Г. ще го обжалва. Не знаем дали Прокуратурата ще го обжалва.

Знаем само това: на 17 декември 2025 година Районен съд Ямбол постанови решение, с което Прокуратурата на Република България беше осъдена да плати обезщетение на човек, който е бил незаконно обвинен.

Малко обезщетение. Но осъждане.

А това, в България на 2025 година, вече е нещо.

Бел. Яс - става дума за действителен случай...който ще следим...