Автор: Емил Йотовски

Аз съм Емил Йотовски и искам днес да ви разкажа как се бута правителство с концерт. А освен това искам и да ви попитам: вие имате ли сетива, памет, спомени? За някои от вас знам, че нямат. Те са ги разменили за глупавите им политкоректни парадигми, ама останалите хора какво правим със сетивата?

Концертът, който свали правителство

Не забелязахте ли, че кабинетът не падна след протест, а след концерт? Концерт, който беше с обявено начало и пазете се да не полудеете - с обявен край. Концерт без билети, безплатен, обявен концерт. Концерт, предвиден по такъв начин, че да не се срещне с някой друг голям концерт. Защото маркетингът не обича такива неща.

Получава се нещо като планирани спонтанни действия, нещо като списък на спонтанностите, които са необходими на обществото ни. Позволява ви се да се гневите само между 6:00 и 10 вечерта и то в извън работно време. Да ви имам и свободата, и спонтанността.

Замислили ли сте се кой даде пари за озвучаването на този концерт? За осветлението, за лазерите, за техниката, за сцената, за микрофоните. А озвучаването беше на ниво. Чух го. Лично присъствах, чух жестоко озвучаване. Или си мислите, че тези неща падат от небето, от демократичното либерално небе - нещо като протестна манна небесна, която вие само трябва да загребвате с пълни шепи и да лапате, докато стигнете до вашата си обетована земя.

Медийното отразяване

Освен това, забелязахте ли как всичко беше отразено по официалките, официалните медии имам предвид? Шумно, напоително, с репортажи, с репортери от мястото на събитието, с детайли, с излишества. Такова отразяване не бях виждал от години, а съм бил на доста протести. Повярвайте ми.

Цялото това медийно внимание някак си - време е за метафора - ми прилича на домакиня, която никога не е готвила, никога не е чистила, правила. И изведнъж мъжът ѝ се прибира и къщата е подредена, всичко е изпрано, ядене има - първо, второ, трето. Тя в пенюар и готова за романтика. Това не ви ли кара поне да се съмнявате, поне да сте малко учудени, поне да си зададете въпроса - по дяволите, какво става? Да оставим жената с пенюара.

Новите лица на протеста

Но забелязахте ли как започна налагането на новите лица, лицата на протеста, тъй наречените джензита? Джензита ли са, какви са? Хич не ги разбирам. Аз отдавна деля хората на глупави и умни. А новите лидери или такива, които са насочени към лидерство, хич не ми се връзват да са от умните. Мъкат клишета, сричат опорни глупости.

Това, което ни пробутват като лицето на джензи, е тотална щета. В тази ситуация дори учтивостта катастрофира. Това са глупави, без мисъл, без визия, без характер, пълни стъпи, назубрени клишета. Това ли ще ни оправи? Хора, помислете бе, къде са ви сетивата? Това ли ще ни оправи? Това ли са ни управчите? Това ли ни е бъдещето?

Тоест, това ли ни е НПО визията за нашето бъдеще? Ами съжалявам, ама не го искам. Задръжте си това бъдеще за вас. Аз не ви го щея. Явно НПО централите сте по-зле от политиците, защото ако това е вашият елит, много яко сте го закъсали. Инвестирали сте в кухи лейки, пари на вятъра.

Добрата новина

Но в цялото това налагане има и една добра новина. Тя няма да ви се съобщи. Прави впечатление, че тези нови наложени лица някак хич не се покриват с един обобщен образ на младите хора. Тоест нямат нищо общо с тях. Хем млади, хем нямат нищо общо с другите млади. Седят като представителен тумор на нещо, имплементирано отвън и им личи.

Знаете ли, мисля, че тази поредна ротация, която ни гласят да смени крадливите със стъпите, които да отнесат негативите от всичко свършено от крадливите, няма да може да сработи. Няма да давам обяснения. Просто така смятам. Този път крадливите няма да могат да набутат отговорността за кражбите си на глупавите.

Политическите оставки

А забелязахте ли сдържаната радост, когато се хвърляха политическите оставки, които се изсипаха като рог на изобилието след концерта? На мен вече ми е писнало от настоящите и от всички предишни, но повече ми е омръзнало от бъдещите политически оставки.

Политически оставки като последен сигурен ход, като карта от излизане от затвора. Политиците ни се научиха на този номер и вече го играят наедро. Държат си оставките по джобовете като билетче за паркинг на магазин. Като се напазаруват хубаво, разбира се, и накрадат - или както е модерно да се казва напоследък, като се наусвоят там до каквото са успели да се докопат - правят следното: хвърлят си оставката, бариерата на справедливостта се вдига и те изчезват с багажник, пълен с усвоени далавери. И чао.

Както едни наши политици казаха: "Опапкваме ситуацията и заминаваме по островите в Тихия океан." Обаче това по телевизора не го казват. Там се чува, че то "това не било това". Те политиците "били чули гласа на хората" и затова... Добре бе, питам - с тези глупости докога?

Вие видели ли сте политик да чува глас на хората? Те това не го правят. Това е доказано. Камо ли гласовете на хората да ги карат да изплюят кокала, който са захапали.

Социологическите внушения

Също така в синхрон, някак организирано, започнаха и социологическите внушения. Внушения, в които чрез някакви напълно мистични социологически хватки започна да ни се обяснява как седят нещата в тая наша мила татковина и как политическите партии почнали да печелят доверие, пък някои почнали да губят.

Въобще нарежда се една картинка, в която тези, които владеят ситуацията и владеят институциите, искат да ни я представят по един такъв начин, че след няколко месеца, когато минат изборите и ние видим тази картинка осъществена, да не се учудим, да не седим шашнати.

Освен това нещо, което така звучи любопитно - за целия ми живот и за 35 години демокрация, не ми се е случвало нито веднъж някой да ми се обади и да ме попита за кого бих гласувал. По-учудващо обаче е, че на хората около мен, а те не са малко, също никой не им се е обаждал.

Няма нужда да си професор по математическа логика, за да схванеш, че в този факт има нещо много, много неслучайно. Аз бих го нарекъл добре стъкмено. Може и да е защитимо с екселски таблици и диаграми, но животът някак не го потвърждава.

Страхът на политиците

Това ме навежда на единствената останала некомпрометирана мисъл, че единственото нещо, от което политиците от последните години ги е страх, са собствените им действия. Защото тези хора не са тъпи, както се опитват да ги изкарат. Е, има и изключения, но болшинството наистина не са тъпи. Те много добре знаят това, което причиниха на България.

Поражението от последните им действия е огромно и ние тепърва ще кървим от тези рани, от тази щета, която ни е нанесена.

Какво стана с мъпетите, които говореха колко хубаво нещо е еврото? Няма ги. Няма ги, бе. Защо не бяха на протеста и да вземат по един микрофон и да тръгнат да обясняват колко хубаво ще ви стане след две седмици? Днес в нито една телевизия не дефилират познатите ни от преди няколко месеца муцуни да ни разказват за клуба на богатите, защото вече и на кварталните кучета е ясно, че от тази трансгранична далавера ние не само няма да спечелим, но ще загубим - и то много. И вече губим и вече го усещаме.

Въпросът за референдума

Киселова вкара ли в кофата гласовете на 600 000 българи? Карай ги. Ако преди половин година имаше референдум, което беше най-естественото нещо на света, сега нямаше правителството да се самоизгонва с концерт. Прощавайте - протест.

Но нещото, което наистина ме замисля, е дали този път това ще мине, защото ако аз убия някого сега на улицата, ще мога ли да си подам оставката и МВР да ме остави на мира? Полицаите, прокурорите дали ще си кажат: "Лош човек, убил някой си, ама си подаде оставката. Какво искате повече от него? Всичко е наред."

Защото това, което ни се случва с този концерт, протест и оставки на правителството е точно това.

Играта на магаре

Едно време в моето детство имаше една игра, която се казваше "Игра на магаре". Играчите си разменяха карти и една карта от тях беше в ролята на магаре. Днес тази карта политиците си я разменят и тя се нарича отговорност. И въпросът е в кой политик тази карта ще остане най-накрая и той да понесе отговорността от всички брутални антидържавни и античовешки действия.

Политическата шайка, която в момента ни управлява, има само един страх и това е страхът от възмездие. И те го знаят, и ние го знаем. Това е.

Заключение

А концертът беше симпатичен и за отвличане на вниманието. Съжалявам, ако си въобразявате, че сте свършили нещо - не сте. Отишли сте, подскачали сте, пели сте. Браво на вас. Някои от вас са си хванали гадже. Супер. Но че сте сила, сила сте - сила от 8 до 10 с почивка за 10 минути за по цигарка.

Но заради всички вас съм длъжен да задам един въпрос. Организаторите предвидили ли са ни афтър парти? Да си знаем отсега час, място, подходящо облекло. И гледайте да не съвпадне с някое футболно дерби, че тогава ще видите как се отменя мач по политически причини.