РЕЗЮМЕ
Статията анализира появата на ново гражданско движение за президентска република в България на фона на исторически паралели с "Пролетта на народите" и съвременни политически явления.

Авторът критично разглежда идеите на движението за мажоритарен вот и прехвърляне на правомощия към президента, като ги определя като познати и неефективни.

Основната теза е, че това движение е пореден президентски проект с неясно политическо позициониране, което е характерно за неоконформизма, "призрак", който според автора броди из Европа и се проявява и в България.

Статията разглежда конформизма на президента Румен Радев като пример за приспособяване към различни обществени натици.

 Авторът изразява съмнение относно успеха на идеята за президентска република, считайки я за неприемлива за българския манталитет и стъпка към авторитаризъм.

Той завършва с опасение, че страната може да поеме по опасен път под влиянието на този "призрак на неоконформизма"./

СТАТИЯТА

         Един призрак броди из Европа-призракът на комунизма  отбелязват  на 21 февруари 1848 г. в предговора към второто издание на „Манифест на Комунистическата партия“  Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Манифестът е написан по поръчка на ляворадикалния „Съюз на справедливите“ и се появява в годината наречена „Пролетта на народите“, когато Европа е залята  от призиви за национално обединение,за демокрация,политически оцветени революции и се поставя началото на един и до днес ключов процес в света – раждането на икономически,политически и военни хегемони и хамелиони.

Повторението на разните „пролети“ се завърна в живота ни с нова сила през 1989 г.

От 90-те години на миналия век нов вариант на този ключов процес завладя и България,и Европа.Казаха ни,че сме свободни в избора си на политически пристрастия,в името на европейското ни обединение с нови и стари политически субекти.Появи се у нас и последният (за сега) - Гражданското движение за президентска република, което било започнало „с мощен обществен отклик край Павел баня“.Организаторите твърдят,че „от сърцето на България тръгна зовът за пробуждане и освобождение от партийната паяжина“  в „отговор на  дългогодишното предателство,наречено партийна политика“.

„Парламентарната демокрация е в криза - време е за промяна“,смята Ангелина Мерджанова,Председател на Гражданския съвет на Движението в Поморие „убедена,че единствено моделът на президентската република би осигурил дългосрочност,перспектива, ефективност и сигурност на обществото ни.Защо? Поради един простичък факт – мажоритарен избор!“ Все едно чудо не видяно и непознато у нас,а всъщност само ново улеснение за търговците на електорални гласове! И „Промяната продължава“ със стари и изтъркани обещания,с които от години ни омайват всички политици.

„Ние искаме да дадем възможност на българските граждани чрез своите идеали и решения да допринесат за развитието на страната, за спокойствието на всеки един българин и да осигурим, че националната ни сигурност няма да бъде застрашена от случайни или непремерени решения“, бодро  приглася инж. Любомир Маринов от Плевен. Все  едно човекът просто не е живял в България откакто изгря зората на демокрацията и се събудил  една сутрин решен да ни изуми с куп обещания,които никой не е спазвал до днес.

Същите наизустени фрази,познати ни до болка от  весникарската и политическата стилистика повтаря и Иван Иванов от Видин,уверен,че именно „Президентската република ще съживи регионите и ще намали неравенствата в България.“ Между кого и кого? Политиците, народните представители,олигархичните кръгове от една страна и от друга работещите бедни, енергийно бедните,пенсионерите,които живеят с доходи под прага на бедността, младежите, които не работят и не учат,ромите,мигрантите и раздутите щатове на дръжавни и общински чиновници,чиито социални осигуровки заплаща  държавата? 

В Обръщението на Гражданското движение за Президентска република са записани и други известни ни отдавна идеи за мисия чрез активна гражданска подкрепа за ново държавно устройство,с поглед към стабилност,сигурност и просперитет,за референдуми, защото гражданите чрез тях ще управляват пряко държавата си,за реформи,които ще прехвърлят правомощията от Парламента към Президента,но той ще ни гарантира правата, върховенството на закона и ще пази демократичните принципи с ефективни механизми за прозрачност и отчетност,стабилност и предвидимост на управлението. И разбира се обичайната в такива текстове „дъвка“ за Конституционна реформа,опазване на националния суверенитет чрез редовни консултации и платформи за обществено участие - дословни преписи на стари идеи.

Не се споменава какво ще правим с евроатлантическите си ценности, членството ни в ЕС, НАТО,Трите морета и Еврозоната,което мен лично ме обезпокои.И за отношенията ни с братска Русия и с още по-братските ни САЩ си мълчат.Никой не казва ще гоним ли още посланици и войници от НАТО,ще си върнем ли военните бази,които отстъпихме на САЩ без наем,чии самолети ще ни охраняват – F 16, Gripen, Eurofighter Typhoon,МИГ еди кой си номер или ще унищожаваме паметници,които ни припомнят „че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно“ според Иван Вазов? Точно то,нашето славно минало изглежда съвсем забравено.

 Но в замяна на това ще бъдем съвсем наясно как ще се превърнем в Президентска република.Първо ще си спретнем един референдум,който ще потвърди нашето всенародно желание,поредното НС ще гласува промяната и всички ще заживеем щастливи.Все едно чувам колегата филолог Лоренц Дифенбах,който в далечната 1873 год. казал „Трудът те прави свободен!“. Ако не знаех,че за концентрационните лагери на Третия Райх  фразата е станала рекламна, щях да бъда дори възхитена,че сме се запътили към труда и свободата.

Да,очевидно това е поредният президентски проект,който е още по-абсурден от предходните. Първа стъпка:ангажиране на млади хора,както се вижда на снимката от учредяването на движението в Павел баня. В Ямбол за сега никой не е ангажиран,но е направен опит за привличане на сравнително млада и публично видима личност от друга политическа формация,която е отказала офертата.Втора стандартна стъпка:учредяване  на гражданско движение,основа на бъдеща партия.позната стратегия на Меглена Кунева с „България на гражданите“,на Георги Първанов с „АБВ“,на Лютви Местан с „ДОСТ“,на Кирил Петков и Асен Василев с „ПП“,на Слави Трифонов и Сие сценаристи с „ИТН“ и т.н.

Но всички те имат един общ недостатък.Неясно позициониране.Лявото,дясното или центърът спрямо политическия спектър при тях се смесват и преливат от едно в друго.А това е в основата на неоконформизма,призракът който броди днес в Европа необезпокояван с неговите либерални и глобалистки идеи.Изборите за президент и вицепрезидент през 2021 г.в България с тяхната предизвестеност го направиха видим и в нашата държава,но повечето от нас не му обърнаха внимание. Според психолозите призракът на конформизма е следствие от преплитането на три генетично зададени програми в нашето съзнание – за оцеляването ни,за необходимоста от социално одобрение и за умението  да си  присвояваме качества, които не притежаваме.В този смисъл не самият вот направи Президента  конформист,а това как го употребява и  осребрява пред света,пред България,пред себе си.  

При тези условия лявото и дясното  работят по различен начин. Как да се позиционира един ляв президент и да се отрече от губещото ляво  заради глобалистите и либералите?! Публично да защитава политически неутралитет,за да бъде възприет като   „президент  на всички българи“, но и да убеди всички,че  ще оповести  „смъртта на дясното“ до края на мандата си. Конформизмът дойде с промяната в поведението на Президента и така той отговори на натиска от различни групи в опит да постигне съгласие с тях, да приеме наложените му норми, премина през отрицанието на някои негови предишни позиции и достигна до приемане на нови,които трябваше да нагоди към собствените си интереси,тези на партийните централи и на хората в България.Задача практически невъзможна. Това всъщност се опитва да направи Румен Радев търсейки социална подкрепа и атрактивност на изявите. При него сигналите за пречупването му в тази посока  са видими за всички, които не са слепи и глухи.Бяха оповестени от един вдигнат юмрук.

В България няма необходимите политически и обществени условия за промяна на Конституцията, която да допусне нова форма на държавно устройство.С превръщането на България в Президентска република ще се окажем само на крачка от Конституционната монархия.А тя е абсолютно неприемлива за българина,в когото генетично са заложени републикански идеи.И не очаквам това някога да се случи.

И ден след ден призракът на неоконформизма в Европа ще влияе върху политическия ни и обществения ни строй,културата,религията,степента на образование,икономиката ни и ще ни тегли към едно тресавище на авторитаризъм от което няма да има измъкване този път. Сблъсъкът с подобен призрак обикновено завършва с много жертви,омраза и ненавист между хората, страх, агресия и социално подчинение.

А дали не поехме  отново по пътя към това тресавище заедно с един друг призрак!

Мария Качулева