Сигналът за задействането на воените части е бил едноминутно спиране на тока в столицата, пише в спомените си Димо Казасов.
Превратът от 19 май 1934 г. и краят на парламентарната демокрация в България
На 19 май 1934 г. България става свидетел на държавен преврат, осъществен от офицерската организация „Военен съюз“ и политическия кръг „Звено“. Това събитие не само слага край на парламентарната демокрация, но и поставя основите на авторитарно управление, което оставя дълбоки следи върху политическото и общественото развитие на страната.
Причини за преврата
Превратът е резултат от задълбочаваща се политическа и икономическа криза. Управляващата коалиция „Народен блок“ е разкъсвана от вътрешни конфликти, корупционни скандали и социално напрежение, породено от световната икономическа криза след 1929 г. Високата безработица и общественото недоволство допълнително изострят ситуацията. На 15 май 1934 г. министър-председателят Никола Мушанов подава оставка, а парламентът временно прекратява заседанията си, създавайки вакуум във властта. Тази нестабилност дава възможност на „Военния съюз“, воден от генерал Дамян Велчев, и „Звено“ на Кимон Георгиев да подготвят и осъществят преврата.
Ход на преврата
В нощта на 18 срещу 19 май 1934 г. армейски части, подкрепящи преврата, поемат контрол над София и ключови градове в страната. Превратът е извършен бързо, без кръвопролития или значителна съпротива. Никола Мушанов е задържан, а цар Борис III е уведомен, че действията не са насочени срещу монархията. На сутринта на 19 май Кимон Георгиев получава аудиенция при царя, който подписва укази за разпускане на Народното събрание и назначаване на ново правителство с Георгиев начело. По този начин превратаджиите установяват пълен контрол над държавата.
Последици и реформи
Новото правителство предприема радикални мерки, които променят политическия и административния облик на България. Търновската конституция е отменена, парламентът е разпуснат, а политическите партии и революционните организации са забранени с наредба-закон от 14 юни 1934 г. Управлението се осъществява чрез наредби-закони, приети от Министерския съвет и утвърждавани от царя. Административна реформа премахва 16-те окръга, заменяйки ги със 7 области, а местното самоуправление е ликвидирано в полза на централизиран контрол. Профсъюзите и медиите попадат под държавен надзор, което допълнително затвърждава авторитарния характер на режима.
Влияние върху демокрацията
Превратът от 19 май 1934 г. нанася тежък удар върху демократичните институции и култура в България. Разпускането на парламента, забраната на политическите партии и суспендирането на Търновската конституция унищожават основите на парламентарната демокрация. Властта се централизира, а местните органи са заменени с назначени бюрократи. След краткото управление на превратаджиите цар Борис III поема реалната власт, установявайки личен авторитарен режим, в който монархията става основен стълб на държавата.
Дългосрочните последици са още по-значими. Превратът затвърждава общественото недоверие към партийната демокрация и идеята за „силна ръка“ като решение на политическите кризи. Политическите партии не успяват да се възстановят като реална сила до края на Втората световна война, а липсата на политически плурализъм и свободни избори се превръща в норма. Демократичните традиции са силно отслабени, а тяхното възстановяване става възможно едва десетилетия по-късно, след края на войната и последвалите политически промени.
Обществен отзвук и значение
Обществената реакция към преврата е сравнително слаба, което според историците се дължи на умората от партийните конфликти и политическата нестабилност. Липсата на съпротива улеснява превратаджиите, но също така отразява апатията към демократичните процеси. Превратът бележи рязък преход от парламентарна демокрация към авторитарно управление, като поставя началото на период, в който демократичните институции са подменени с централизирана власт и монархически контрол.
Заключение
Превратът от 19 май 1934 г. е повратна точка в българската история, която слага край на парламентарната демокрация и открива ера на авторитарно управление. Под ръководството на Кимон Георгиев и с мълчаливото съгласие на цар Борис III България навлиза в период на централизация, забрана на политическия плурализъм и отслабване на демократичните традиции. Събитията от 1934 г. оставят траен отпечатък върху българското общество, като идеята за силна власт и недоверието към демокрацията се запазват като предизвикателство за бъдещите поколения.