В последните месеци темата за присъединяването на България към еврозоната се превърна в една от най-горещите дискусии в общественото пространство. Според активисти като Страхил Ангелов и Недялко Недялков, решението за въвеждане на еврото е не само икономическо, но и геополитическо, с дълбоки последици за бъдещето на страната и Европа като цяло. Те призовават за провеждането на референдум, който да даде глас на българския народ по този ключов въпрос.

Страхът от референдума и геополитическите залози
Страхил Ангелов подчертава, че идеята за референдум предизвиква „неистов страх“ сред европейските и българските елити. Според него, България няма финансовото тегло да спаси еврозоната от дългова криза, което прави настояването за присъединяване предимно имиджово и политически мотивирано. „Това е решение с геополитически характер, важно за разклатения неолиберален елит в Европа“, твърди той. Ангелов вярва, че ако България успее да проведе референдум и запази лева, това ще предизвика верижна реакция в други страни като Хърватия, Франция и Италия, поставяйки под въпрос устойчивостта на еврозоната.

Той сравнява ситуацията с Куба, която в миналото е била подложена на огромен натиск заради „лошия пример“, който дава на Латинска Америка. По същия начин, според него, България е подложена на цензура и остракизъм, когато повдига въпроса за референдум. „Всеки, който иска допитване, бива обявен за агент на Кремъл, лунатик или антиевропеец“, отбелязва Ангелов, призовавайки гражданите да не се поддават на нихилизъм и да подкрепят каузата.

Действията на активистите и ролята на президента
Недялко Недялков разказва за конкретните стъпки, предприети от инициативния комитет, в който участват той, Ангелов, икономистът доцент Григор Сарийски, Виктор Папазов и журналистът Петър Волгин. Преди десет дни те са внесли възвание в президентството, призовавайки президента Румен Радев да поиска от Народното събрание провеждането на референдум. Това искане се базира на събраните преди година 604 000 подписа, които според тях са напълно легитимни, но са били игнорирани от институциите.
Недялков изразява разочарование от липсата на отговор от страна на Радев, когото обвинява в демагогия. „В България говори за мир, но в Европа действа обратно“, казва той, отбелязвайки, че акцията им е успяла да „демаскира“ президента като част от статуквото. Той подчертава, че борбата срещу въвеждането на еврото е част от по-широк „заговор срещу България“, дирижиран от „брюкселското тресавище“.

План за действие: публична дискусия и протести
За да мобилизират обществената подкрепа, активистите организират публична дискусия на 16 май 2025 г. в зала 1 на НДК от 18:30 часа. Събитието, озаглавено „Как да спасим лева и как да принудим властта да свика референдум“, ще бъде със свободен вход и цели да събере хиляди граждани. „Искаме да препълним залата, да покажем, че ни пука“, заявява Недялков. Участниците ще представят план за национална съпротива, включващ дати за протести, гражданско неподчинение и други форми на съпротива срещу властта, която „не чува хората“.
Ангелов и Недялков подчертават, че целта им не е да налагат мнение, а да дадат възможност за честен дебат. „Ако мнозинството реши да приемем еврото, ще приема това решение“, казва Недялков, но настоява, че без референдум волята на народа е потъпкана. Те призовават гражданите да носят български знамена и плакати, за да превърнат събитието в „малко Оборище“ – символ на съпротивата и националното единение.

Защо левът е важен?
За активистите българският лев е не само валута, но и „последният символ на националната идентичност“ и инструмент за запазване на суверенитета. Те изразяват притеснения, че с приемането на еврото България ще загуби контрол над финансите си, а гражданите ще се сблъскат с обезценяване на спестяванията и ръст на цените. „Не искам да се събудим на 2 януари 2026 г. с цени, умножени по две, и спестявания, разделени на две“, предупреждава Недялков.
Те критикуват и идеологическите аргументи на привържениците на еврото, които често свързват запазването на лева с „руско влияние“. „Никой не предлага да приемем рублата или да се преселим в Азия“, отбелязва Недялков, подчертавайки, че борбата е за правото на българите да решават сами съдбата си.

Европейски контекст и исторически паралели
Ангелов и Недялков виждат борбата за референдум като част от по-широко движение срещу наднационалните структури в Европа, които според тях потискат волята на народите. Те посочват примери като Швеция и Дания, където референдумите за еврото са били загубени, и Гърция, където приемането на валутата е било наложено чрез натиск от кредитори. „Еврото е политическа линия, която европейските народи не искат“, твърдят те.
Историческите паралели също са често използвани в аргументацията им. Ангелов споменава Априлското въстание от 1876 г., когато малка група българи, въпреки неверието в победата, успяват да поставят основите на националното освобождение. „Ако успеем, ще разтресем Европа, както преди 149 години“, заявява той.

Призив към гражданите
Активистите призовават българите да се включат активно в борбата, като подчертават, че 16 май е само първата стъпка. „Това не е партиен въпрос, а национална кауза“, казва Недялков, призовавайки хората да не се страхуват и да не се поддават на пропагандата, която представя референдума като „мръсна дума“. Те се обявяват за „медиатори на обществената енергия“, а не за месии, и настояват за единение в името на запазването на лева и националния суверенитет.

Събитието на 16 май в НДК ще бъде тест за обществената подкрепа и решимост. Ако залата се препълни, това може да бъде началото на по-мащабни протести и действия, които да принудят властите да се съобразят с волята на народа. „Нищо не е свършило, докато не свърши окончателно“, заключават Ангелов и Недялков, призовавайки гражданите да се борят за правото си да бъдат „съдейци на собствената си съдба“.