Бездомно куче напада и хапе. Общината плаща 2000 лева.+342 за адвокати
Научихме от документацията на съда, където миналата седмица мина такова дело. Инцидентът станал на 8 юли миналата година 10.30-11 ч. предиобяд
Наш съгражданин бил района на СБА – Ямбол, когато черно куче се отделило от глутница лежащи наблизо бездомни кучета, насочило се към него и го захапало изненадващо за бедрото на десния крак, след което отново се отдалечило в посоката, откъдето дошло.
Видимо изплашен, с болезнена рана на крака, пострадалият посетил личния си лекар, където бил превързан имупоставили ваксина.  Болките продължили поне месец. Случвало се е ищецът да сънува кошмари, свързани с инцидента, а след него страхът му да се прибира вкъщи нощем, тъй като работел  на смени, се засилил. Въпросното куче било с жълта ушна марка и има данни да е нападало и други хора, вкл. и св. Р.. При опит да се разбере чие е кучето, от СБА отговорили, че е ничие.
Съгласно Закона за защита на животгните  задължение на всяка община е да полага грижи и да упражнява надзор за стопанисването на кучетата, които нямат стопани, като им постави съответните маркировки и ги настани във временни приюти. И съдът присъжда вползана ищеца за компенсация на материалните и нематериалните нанесениму от община вреди
Силно притеснена, повече, колега споделирлана фоторепортерката ни, че от вмесеци Приютът за бездомни кучета на общината не функционира. Привежданите от община Ямбол средства за манипулациите и издръжката на живтните не стигали доникъде, се оплакали от там. Ужасена тя (журналистката) наблюдавала как давели вреката малки кученца, до нея стигнели сигнали, че вече се тровят животни.

Р Е Ш Е Н И Е

№ R-57                                                                                          24.01.2014 година                                  град Ямбол

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Ямболският районен съд,                                                             ХІV граждански състав

На осми януари                                                                    две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                                              Председател: Галя Русева

 

при секретаря М. Г.

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 2866 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е образувано по искова молба, предявена от Д.И.Я. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Я., ул. *** – адв. К., против Община Ямбол с адрес гр. Ямбол, ул. „Г. Раковски” № 7, представлявана от кмета Г.С., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 08.07.2013 г., до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.

            Ищецът твърди, че на 08.07.2013 г., около 10,30 часа в района на СБА на ул. „Търговска” е бил нападнат от безстопанствено улично куче с марка на ухото, което го ухапало в областта на горната задна част на дясното бедро. От ухапването ищецът получил кървяща разкъсно-контузна рана и изпитал пареща болка. Личният му лекар обработил и превързал раната, поставил му ваксина и му назначил медикаментозна терапия. В продължение на месец след инцидента ищецът все още изпитвал болка от раната, която се засилвала при допир до нея и при движение на крака, имал отток. На втория ден след случилото се ищецът отново посетил района на инцидента и заварил там същото куче, заедно с други кучета, а от други разбрал, че имало и други хора, ухапани от кучето, което с още 4 кучета редовно обикаляло района. Ищецът сочи, че е преживял психологически шок от инцидента, който все още не може да преодолее. Страхува се много от кучета, още повече че излизал и се прибирал вкъщи по тъмно и трябвало да преминава покрай куче, което винаги лежало пред входа на блока му. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 40-56 от Закона за защита на животните, ответната община била отговорна за надзора върху безпризорните кучета и била длъжна да предприеме мерки, с които да предотврати агресията им. Поради неизпълнение на това свое задължение, общината станала причина за нанасяне на неимуществени вреди на ищеца, които той претендира в размер от 2 000 лв., считано от датата на увреждането.

            В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат, сочи доказателства, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал.3 от Закона за защита на животните във вр.50 от ЗЗД.

 

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание същият се представлява от юрисконсулт, който претендира отхвърляне на иска, респ. – намаляване на обезщетението. Не сочи доказателства. Претендира разноски.

           Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           От разпита на св. И. Я. – син на ищеца, и на св. Д.Р. – без родство /и  двамата - очевидци/, се установява, че около 10.30 ч. – 11.00 ч. на 08.07.2013 г. ищецът бил в района на СБА – Ямбол, когато черно куче се отделило от глутница лежащи наблизо бездомни кучета, насочило се към него и го захапало изненадващо за бедрото на десния крак, след което отново се отдалечило в посоката, откъдето дошло. Вследствие на ухапването ищецът получил кървяща рана и бил видимо изплашен. Инцидентът наложил посещение при личния му лекар и поставяне на превръзки, вкл. на ваксина, като болките продължили поне месец. Случвало се е ищецът да сънува кошмари, свързани с инцидента, а след него страхът му да се прибира вкъщи нощем, тъй като работи на смени, се засилил. Въпросното куче било с жълта ушна марка и има данни да е нападало и други хора, вкл. и св. Р.. При опит да се разбере чие е кучето, от СБА отговорили, че е ничие.

           От приложеното медицинско направление за извършен на 08.07.2013 г. преглед на ищеца от личния му лекар се установява, че същият е бил с разкъсно-контузна рана в горната задна част на дясното бедро в резултат на ухапването, като са му предписани медикаменти за лечение и направена превръзка, както и поставен ТАП.

           По делото е приложено съдебно-медицинско удостоверение от 10.07.2013 г., издадено след преглед на ищеца по повод на съобщения инцидент от 08.07.2013 г., от което се установява, че ищецът е бил с рана от ухапване в областта на задната повърхност на горната половина на дясното бедро, на границата между горната и средната третина, с неправилна форма с размери около 1-2/3-4 см, с неравни и натъртени ръбове с кръвонасядания на кожата около нея. Тъканите са били оточни и болезнени, а болките – засилващи се при опипване с ръка и при раздвижване на крака. Посочено е, че описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван в предварителните сведения. Причиненото на ищеца увреждане се характеризира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

           При така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Според чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

          Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 от Закона за защита на животните, бездомните кучета се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Т.е. задължение на всяка община е да полага грижи и да упражнява надзор за стопанисването на кучетата, които нямат стопани, като им постави съответните маркировки и ги настани във временни приюти. В случая се установява, че въпросното куче е било безстопанствено, била му е поставена маркировка, но не е било настанено във временен приют, както изисква законът. Това е станало и причина за настъпване на вредоносния резултат. Вината на ответника в случая е безспорно доказана, както и причинно-следствената връзка между виновното поведение на ответника, изразяващо се в неупражнен надзор, и вредоносния резултат. Ето защо, съгласно чл.50 от ЗЗД, ответникът следва да понесе отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие противоправното си поведение, тъй като не е изпълнил задълженията си по закон за упражняване надзор върху вещта.

           Неимуществените включват претърпените от ищеца болки и страдания и следва да бъдат оценени от съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД. Съдът счита, че заявената претенция за неимуществени вреди е изцяло доказана по основание и размер, както и че същата съответства на критерия за справедливост при обезщетяването на вредите. Установено е, че ищецът е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота; че същият се е лекувал около месец и че понастоящем продължава да изпитва страх от случилото се.  Съдът следва да отчете не само физическите травми, които са отшумели напълно, но и психическите такива, които са оставили трайно поражение върху психиката на ищеца. Не на последно място, следва да бъде съобразен и фактът, че случаят с ищеца и изпитаният страх неизбежно ще се отразят на по-нататъшното му поведение, имайки предвид, че срещата с безстопанствени кучета е ежедневна и това би довело до съпреживяване отново на неприятните усещания, свързани със спомена от случилото се. С оглед на това, според настоящия състав справедливо е в случая на ищеца да се присъди обезщетение в размер на 2 000 лв., ведно с лихвата за забава от датата на увреждането – 08.07.2013 г. до окончателното изплащане.

           С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на осн.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 340 лв. съдебно-деловодни разноски.

           Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р ЕШ И:

 

           ОСЪЖДА Община Ямбол с адрес гр. Ямбол, ул. „Г. Раковски” № 7, представлявана от кмета Г.С., да заплати на Д.И.Я. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Я., ул. *** – адв. К., сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му на 08.07.2013 г. неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането - 08.07.2013 г., до окончателното изплащане.

           ОСЪЖДА Община Ямбол с адрес гр. Ямбол, ул. „Г. Раковски” № 7, представлявана от кмета Г.С., да заплати на Д.И.Я. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Я., ул. *** – адв. К., сумата от 340 лв. разноски.

          

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: