Делото се гледало в Административен съд – Ямбол, е административно, с номер № 20257280700368 / 2025 г., и е председателствано от съдия Стоян Вълчев.

Ищецът – Т. Е. М., жител на [населено място], искал от съда да осъди съдия В. К. С. от Районен съд – Ямбол да му заплати 10 000 лева като обезщетение за „вреди“, причинени от съдебното определение на съдията В.К.С. № 1760/28.08.2025 г. по гражданския процес № 2545/2025 г.

/Бел. Яс -  за съжаление няма как да покажем за какво точно става дума, защото, въпреки че трябва, не всички актове на съдилищата се публикуват...Но.../

Съдия Стоян Вълчев обаче установи, че този иск не може да бъде удовлетворен, защото се отнася за съдебен акт – част от правораздавателната дейност, а не от административната. А по Конституцията на Република България, съдиите не носят гражданска или наказателна отговорност за служебни действия, освен ако не са извършили умишлено престъпление.

Това е известно като функционален имунитет – защита, която позволява на съдиите да вземат решения, без да се страхуват от лични искове. Ако някой смята, че решение е неправилно, трябва да го обжалва чрез официални съдебни процедури – не чрез иск срещу самия магистрат.

На основание чл. 159, т.1 от Административно-процесуалния кодекс, съдът реши да остави исковата молба без разглеждане и прекрати производството по административното дело.

Бел. Яс - не може, не може, ама ищецът има право да обжалва това определение на Съда...

Ищецът е уведомен, че може да обжалва определението пред Върховния административен съд в срок от 7 дни.

Защо това е важно?

Този случай показва границата между правото на гражданите да търсят справедливост и необходимостта от защита на съдебната независимост. Ако всеки, загубил дело, можеше да се обърне срещу съдията лично, системата би се срутила. Съдебната власт трябва да работи без страх от лични преследвания.

```