Питам се - рече той - дали звездите не са осветени,
за да може     всеки да намери някой ден своята."

Кажи ѝ сбогом. Само че наум.
Не може да те чуе и да викаш.
Тя е далеч. Остана в онзи сън,
във който теб наистина те имаше.

Не я търси. Поне и не в този свят.
Когато беше тук, не забеляза.
Остáви я да бъде сам-сама.
И да отглежда тишини. И залези.

Сега е късно. Вече е на път
към своята изгубена планета.
Във твоя свят любовите болят.
Звездите не приличат на звънчета.

И розите са много. Твърде много.
И никоя от тях не е различна.
Лисиците опитомяват хора.
И никой не желае да обича.

Тук всичко ѝ е много, много чуждо.
Най-странната от всичките планети.
Не я разбираш. И не я събуждай.
Изглежда сякаш спи.
Но е далече...