Нашата столова
всеки я знае - всички строители
тук се събират;
идват,
нахранват се,
а който желае я лимонада,
я бира - в ресторант
няма да ходи;
за всички - за теб
и за мене - в левия ъгъл
при входа тука
бюфет уреден е. Не се озъртай,
не губи време! Не ще ти сервира
друг;
вземай,
каквото ще вземеш - ти си бюфетчик
тук! Става просто
така:
едната ръка е
продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач.
На отсрещната маса стои малка кутия - това е
бюфетната каса. Да кажем, че
бира изпиеш - сам
заплащаш цената, ресто си връщаш
пак сам. А съвестта ти е контрольор
там. В нея насочил
свойто съмнение, днеска аз питам
домакина Давид:
- Как е
паричното обръщение? Сигурно има
голям дефицит? - А той ме упреква
и се възмущава:
- Как може - казва -
обида такава? Несправедлив съм бил
към съвестта! Сметката
точна била. А пък вчера,
при преброяването вечерта, в касата той
и бележка намерил. Вземам бележката,
в ръце я държа,
засрамен я гледам и в нея - прочитам:
"Десет стотинки още дължа!" - Сложил
и подпис
длъжникът строител. Пил той, платил, но
парите не му достигнали с малко
тогава касата все пак
не е дефицитна - ето -
човекът
бележка оставил! А над кутията
глава надвесил, днешната сума брои домакина;
свършва проверката
и казва весел:
- 30 стотинки
в повече има! - Радост голяма
в сърцето ми бризна, сякаш най-после
в същия час рухна
световният капитализъм. Братя строители,
гордея се
с вас! Запад,
сложи си монокъла
и виж колко богата е
мойта страна! -
Банките в Нюйорк,
Лондон,
Париж:
нямат
такава висока цена!
В мойта Родина
растат
и живеят нови хора
с нов морал! -
Днес
тези 30 стотинки
за нея са огромен
