Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.
През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.
В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:
Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.
Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.
В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.
Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!
Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.
Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.
Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:
– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.
Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.
В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:
Брутна часова заплата на работник
1.Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./
2.Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.
3.Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.
4.Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.
Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.
5.Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.
6.Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.
7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
……………………………
Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.
Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.
В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.
Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.
Какво е положението днес през 2018г?
Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.
Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.
А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!
Димитър Ралев
Земя Българска