Вчера се чудих коя е по-приемливата новина - тази , че 10-процентното увеличение на пенсиите няма да покрие поскъпването на живота, изчислено на 10.8 процента.  Или другата - че само Сърбия била с по-некачествено здравеопазване в Европа. В крайна сметка реших друго - в къщата на обесения не се говори за въже. Така че да поговорим за любовта. Млада, хубава, задъхана, ухаеща през всеки един сезон по своему, но винаги прелестно. С едни дънки по пътя на омаята, без да има нужда дори от сак, както някога пееше Мишо Белчев. Какво сме се вторачили в парите, след като видяхме, че Памела заработи набързо един чувал от тях и отиде на следващата чалга-среща. Да станем хипита, да окупираме "Уолстрийт", да се срещнем догодина по същото време. Ти ще ме познаеш по катетъра, аз ще те различа по третия ти инсулт. Ще бъде циганското лято на 2012 и какво, че парите пак не стигат и че няма държава с по-лошо здравеопазване от нашата? Ще затворим очи и пак ще бъдем млади, хубави, задъхани, нали?!