ЯМБОЛ, 23 април 2026 г. – Административният съд в Ямбол постанови решение, което далеч надхвърля рамките на едно обичайно административно дело. С решение № 675, съдия Мирослава Йорданова-Великова отхвърли исковата молба на общинския съветник Г. И. С. срещу кмета Валентин Ревански – и го направи с мотиви, които звучат като урок по гражданска отговорност.

Какво се случи?

В края на януари тази година съветникът Г. И. С. е отправил три искания към общинската администрация. Той е настоявал да получи пълен комплект документи – договори, протоколи и строителни актове – свързани с ремонтите на улици „Търговска", „Граф Игнатиев" и „К. Кръстев". Когато документите не пристигнали в желания от него вид и обем, съветникът завел иск, обвинявайки кмета в „бездействие".

Логиката изглеждала проста: поисках документи, не ги получих, значи органът не изпълнява задълженията си.

Съдът обаче се оказа на различно мнение.

Трите стълба, върху които се срути искът

Решението е интересно не толкова с крайния си резултат, колкото с начина, по който стига до него. Магистратите са разграничили внимателно три пласта на проблема.

1. 1. Правото на информация не е безусловно

Член 33 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) наистина дава широки правомощия на общинските съветници да изискват информация. Но съдът е категоричен: това право не е „празен чек". За да бъде едно искане законосъобразно и задължително за изпълнение, то трябва да е обвързано с конкретна служебна нужда – дали за работа в дадена комисия, за изготвяне на проект за решение, или за официално питане на сесия.

В случая с Г. И. С. такава връзка е напълно липсвала. Исканията са формулирани по начин, който не разкрива каква е работната им функция в рамките на мандата му на съветник.

2. 2. „Гражданите искат да знаят" не е правен аргумент

Може би най-острата забележка в решението е тази, насочена към реториката на съветника. Позоваването на обществен интерес с фрази от рода на „хората се интересуват" е разпознато от съда като политически, а не юридически инструмент. Подобни изрази могат да бъдат ефективни на предизборни срещи или в социалните мрежи, но пред административния съд те не носят никаква доказателствена тежест.

Съветникът не е доказал как конкретната информация му е необходима за реалната му работа в местния парламент. А именно това е правно релевантният въпрос.

3. 3. Администрацията не е длъжна да обслужва произволни желания

Третият и може би най-принципен извод в решението е, че органите на местната власт не носят задължение да предоставят всякаква поискана информация, когато искането е лишено от законово основание. Прозрачността е конституционна и законова ценност – но тя функционира в рамки, а не извън тях.

Бездействие или граница на правомощията?

Ключовият юридически въпрос по делото е бил: налице ли е „бездействие" от страна на кмета? Съдът е отговорил недвусмислено: не.

Бездействие съществува, когато орган е длъжен да действа и не го прави. В случая обаче администрацията не е имала задължение да удовлетвори исканията в претендираната форма, тъй като самите искания не са отговаряли на законовите изисквания. Не може да се говори за бездействие там, където не е съществувало и задължение за действие.

Отвъд делото: политика или право?

Решението поставя на дневен ред по-широк въпрос, актуален не само за Ямбол. В много общини из страната се наблюдава практика, при която съдебните искове се използват не толкова за защита на реални права, колкото като инструмент за политически натиск и публичност. Завеждането на иск срещу кмета само по себе си е новина – независимо от изхода.

Съдия Йорданова-Великова е разпознала тази логика и е реагирала с решение, което поставя ясна граница. Съдебната зала не е продължение на общинската трибуна.

Какво следва за Г. И. С.?

Съветникът разполага с 14-дневен срок за обжалване пред Върховния административен съд. Дали ще използва тази възможност – предстои да се разбере.

Ако обаче реши да обжалва, ще трябва да представи значително по-убедителни правни аргументи от тези, които не устояха пред Административния съд в Ямбол.

Накрая: за прозрачността и отговорността

Решението не означава, че общините могат да крият информация или да отказват достъп до документи. Съвсем обратното – то потвърждава задължението за прозрачност, но го поставя в правилния контекст. Прозрачността е дълг, но и правото да я изискваш идва с отговорност – да обосновеш защо ти е необходима и как ще я използваш в полза на гражданите.

Докато едното остава задължение на общината, другото остава задължение на тези, които претендират да говорят от името на гражданите.

Решение № 675 на Административния съд – Ямбол, постановено на 23 април 2026 г., съдия Мирослава Йорданова-Великова.

Бел. Яс