Чели сме за Виетнамският синдром, но дали няма да дойде време в учебниците да влезе синдромът на българския Преход? Ако първият, който се самозапали, бе "частен случай", то следващите няколко - не зная дали и в този момент някой не е драснал клечката, след като се е полял с бензин са вече диагноза.
Социалните психолози вероятно трябва да имат отговор на тези трагедии Може би има отговор и в данните на българската статистика, въпреки че тя по нашенска традиция угажда често на управляващите...
Аз съм много скептичен за правените аналогии с Ян Палах. И ме дразни меко казано намесването на чешкия патриот в публичните самоубийства, на които ставаме индиректни свидетели.
Не, че човешкият живот става по-малко ценен, когато няма ясно политическа или морална кауза - животът ни е даден свише и е най-голямата ценност. Или трябва да бъде най-голямата ценност, в страната ни тази йерархия е много заплетена.
Мнозина възроптаха, че новият патриарх отишъл в болницата при Бойко Борисов, вместо да при един от хоата, посегнали на живота си. Българската Православна църква счита за грях самоубийтвото По тази причина навремето е трябвало специално разрешение от владиката, за да се погребе човек, посегнал сам на живота си, редом с другите.
Понякога владиците са правели текъв жест. Понякога са подминавали прошенията с мълчание. Но едно е вярно патриалх Неофит трябва да намери сили и да е близо до паството. Свещениците - също, въпреки тяхното мнение, че не трябва да излизат от черквите и да търсят допира с миряните, а да се получи обратното.
Сега е време разделно или българската църква ще намери път към народа си или ке остане няма, глуха, сляпа към тегобите на хората.
Дано българите да спрат с тези самоубийства, подбуждани от мизерията.
Държавата може да се пренареди, животът няма как да се върне...