ПЪТЕКАТА Е ВИНАГИ ЕДНА

Пътеката - е винаги една…

Онази, по която те намирам.

А любовта – прилича на вина.

Такава…От която се умира.

Пътеката – е винаги една!

Онази…По която си отивам.

От устните ми капе тишина…

И в твоето мълчание попива.

Не ме изпращай! Мога и сама

Да прекося Пустинята на Дните.

Когато се прибираш у дома –

Разбираш, че ме носиш във очите.

Разбираш, че полепвам по съня.

Разбираш, че без мен ще бъде празен –

И той, и утрото ти, и деня –

Във който няма…откъде да вляза.

Разбираш, че без мене ще горчи –

И чашата кафе, и тишината…

А вечер – по ракията личи,

Че е известен…края на играта.

Пътеката – е винаги една!

Една – единствена… Но двупосочна!

Любов, повярвала…че е вина.

И…самота.

Която е безсрочна!


Лит. конкурс
"Дървото на живота"
Гълъбина МИТЕВА, с. Крушовица, носител на първа награда в раздел „Поезия“