Но ето,
преди да охне автобусът вън
една сълза, любима, на лицето ти
издава, че си страдала насън.

И както капка есенна пресича
прозореца, враждебно замъглен,
с кураж и мъдрост, моето момиче
ще прекоси настъпващия ден.

Не малко отстъпления ни тегнат,
но вярвам в най-интимния си пласт:
светът е и на слабостта облегнат,
и слабостта над него има власт.
Борба е всичко! Ала и тогава,

когато стръв дъха ни ускори,
като старинна лампа ни огрява
сълза непредполагана дори.

Тя вече има на кръвта цената!
Тя може да пресъхне. Затова
гневът навреме ще смени сълзата.

Но нека друг напише за гнева...

Калин Донков