На 22 Април 1920 г. е роден гениалният Валери Петров!

КОНЕН СПОРТ

Неотдавна направихме на Ванчо подарък:

дървен кон –

вихрогон,

просто грабващ окото, невиждно ярък,

бял, на черни петна,

със седло, стремена,

опашка и грива,

в поза игрива,

готов да изцвили

и със сто конски сили

да се впусне в галоп,

Топо-топ, топо-топ!...

Ванчето ахна,

веднага го яхна

и се впусна във бяг неудържен и волен.

Явно, беше доволен.

Но след два дни се връщам и той ми се хвали:

- Аз яздих на кон, видя ли?

- На този ли?

- Не , на друг!

От "Вишнева" чак до тук!

Просто заекваше, така беше възбуден.

Аз го гледам чуден:

- Не думай! Как стана това?

- Той караше нагоре дърва!

- И човека те взе във колата?

- Не искаше нагоре по стръмнината!

- Е, какво си правил тогава, брат?

- Той като дърпаше, аз бутах отзад!

- Ей, чудесна езда!

- Да!

Гледам го: радостен, потен и горд.

Странно нещо е конният спорт!

ВЪРР!

И до днеска във къщи се помни как

Анчето пръв път беше в Детмаг.

Още не влезла,

нашата глезла

заяви твърдо и кратко,

че иска "върр" да

й купи татко!

Но какво значи "върр" на детски език?

Един фарфалак бе показан след миг,

който въртеше се почти без да спре

и правеше "Върр" извънредно добре.

Но Анчето гнявно

тропна със крак,

показвайки явно,

че не ще фарфалак.

Но какво тогаз значеше това нейно "Върр"?

Един продавач, явно много добър,

за неин хатър

извади подред

един вертолет,

един самолет,

един велосипед

и след туй още пет

различни издаващи "върр" въртележки

полски, унгарски, германски и чешки.

Но никакво съгласие.

"Върр" и това си е!

Какво ли ще бъде това "върр" тогава?

Касиерката гледаше като въртоглава

и играчките се трупаха околовръст,

додето Анчето посочи със пръст,

и със смях се събраха продавачки дузина

по разни начини да я убеждават,

че вентилаторите във магазина

не са играчки и не се продават.

РАЗОЧАРОВАНИЕ

Какво е това? Какво е това?

Матрьошка пристигна в колет от Москва!

Анчето мигом я взема и

открива втора в корема й,

и разбрала играта, със смях ги отвърта:

във втората – трета, във нея – четвърта,

в четвъртата – пета, във петата... ай!

Край.

Петата вече не се развива.

Анчето гледа, смехът й изстива.

- Вече са пет.

Не може безчет! –

казвам й аз, -

представи си, че таз

твоя матрьошка така продължава

Ad infinitum да се размножава,

ще се получи цяла държава

от такива красавици в шарени роби,

на края по-дребни дори от микроби!

Хайде! Стига тъга,

Нареди ги сега! –

Тя ме гледа послушна и през плач ги нарежда.

Една плътна матрьошка – една мъртва надежда.