1930 година – напоителни дъждове и венчавка в Асизи  
  Парижки и виенски модели пристигат на „панаиря” в Ямбол                                                              
Борислав Ненов
„Ощастливени сме от големи напоителни дъждове. В селото цари радост и веселие. За това кръчмите често са препълнени. Алкоола изобилно се лее”. Така пише през 1930 година дописникът на вестник „Тракиец” от село Башалий и няма защо да проявяваме скептицизъм към неговите наблюдения. Можем да се доверим и на друго - на 12 април в село Гидиклий/Челник/ пристигнал бургаски противосифилистичен отряд, който извършил преглед на населението, а доктор Марковски изнесъл сказки.
Преди това, още в началото на февруари, и по-точно на шести того, в Ямбол пристигнало окръжно от Министерството на народното просвещение, с което се забранявали журовете.
Аз се съмнявам доколко се е спазвала тая забрана, но черно на бяло така пишело, а пък какво ставало из ямболските къщи и из квартирите на гимназистите можем по-скоро да гадаем. Получило се разцепление сред учащата се младеж, което надали има нещо общо с журовете. В крамола влезли двете студентски дружества в града ни - „Диана” и „Професор д-р Петър Нойков”, но това били вече големи мъже и жени и те сами трябвало да си оправят бакиите.
Настанало през тая 1930 година и време за венчавки -  Формоза Фархи и Буко Бенуи обявили пред местното население, че в неделя, 26 октомври, ще се венчаят, като булката оттук насетне щяла да блести сред пловдивското общество, където този етнос има също солидни позиции.
Всички погледи били обаче устремени към една друга венчавка – на 25 октомври цар Борис Трети се венчава с Йоанна Савойска в базиликата на Асизи и народът можел да въздъхне облекчено, защото му оставал един дерт по-малко.
Няколко месеца преди тая историческа венчавка, по случай „панаиря”елегантният ямболски дамски свят научил, че в града ни пристигат от големите конфекционерски къщи с клонове в София, Търново и Казанлък най-хубавите парижки и виенски модели.
Отварянето на „панаиря” ще да е предизвикал скърцане на зъби у ямболския силен пол, ала нямало какво да се прави - любовта искала жертви.
Това може би напълнило касата на продавачите на цигари, понеже щедро вървяла рекламата, според която „Папиросите „Спорт” не могат да имат съперник”. На този фон грижите на местния общински съвет изглеждали вероятно дребни и незначителни- ямболският парламент отпуснал 1000 лева на бедния и болен Апостол Василев за лечение на Минерални бани, понеже страдал от хроничен ревматизъм. По изключение съветниците признали за беден Илия Сърмаджиев - бирник при ямболското данъчно управление, за да се лекува в Искърския държавен санаториум от туберкулоза.
Напирали юношите и младите мъже от спортен клуб „Ботев” и за да ги махнат от главите си местните старейшини гласували да им се даде разрешение за строеж на игрище в парка. В градската градина още преди 1930 година бил направен пробив и там места вече имали колоездачното дружество „Сокол” и гимнастическото дружество „Тракийски юнак”. Общинският съвет обаче имал явно едно на ум, понеже записал в протокола  от заседанието, че клуб „Ботев” има право само на ползване на мястото, а не на собственост върху него.
Местният парламент се състоял от 16 души, като кметът Стоян Митев бил и председател на Общинския съвет, което явно помагало работата да върви и по-бързо, и по-качествено.
И все пак погледите били вперени към маневрите, извършвани от обкръжението на цар Борис Трети, защото ергенлъкът на Негово Величество доста се проточил и народът почнал да става нетърпелив и да иска и царица, и престолонаследник…