Осъди я в ЯРС.за незаконно повдигане и поддържане от нейна страна за обвинение за (уж) извършено от него  умишлено убийство  (чл. 115 от НК)

В исковата си молба той сочи, че в резултат на това в периода от 2008 г. до 2009 г. – времето на повдигане и поддържане на обвинението срещу него, е претърпял значителни по обем и съдържание неимуществени вреди – посегателство върху честта, достойнството му и доброто му име, накърняване на личната и интимната му сфера, както и имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. Ето защо, претендира осъждане на ответната страна, която незаконно е повдигнала и поддържала обвиненията срещу него, да му заплати посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.

Имаме основания да смятаме за кой наш съгражданин става въпрос, но официалната ни информация е с инициали. (които свалихме, зарадисъвпадение с инициалите на известна ямболска обществена личност)
Всъщност делото тръгва по инстанциите. Важното е да се знае, че прокуратурата и изтеглила обвинението си....
И ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО С ВЛЯЗЛА В СИЛА ПРИСЪДА

    Р Е Ш Е Н И Е

№ R-201/25.3.2014 г.                                            25.03.2014 г.                                        град Ямбол

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А       

            Ямболският районен съд                                                        ХІV граждански състав

На двадесет и шести февруари                                     две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в състав

                                                                          

                                                                                                        Председател: Галя Русева


 

при секретаря М. Г.

и в присъствието на прокурора М. Н.,

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 2495 по описа за 2013 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ ***/24.09.2013 г., подадена от...с ЕГН ********** *** ***, против Прокуратура на РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със мораторна лихва от 08.04.2009 г. до окончателното изплащане /съгласно уточнението в с.з. на 26.02.2014 г./, и сумата от 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 27.08.2013 г. до окончателното изплащане, които вреди са причинени на ищеца вследствие незаконно повдигане и поддържане на обвинение по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол.

          В исковата молба е изложено, че ищецът бил привлечен на 31.08.2008 г. като обвиняем по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол за извършено престъпление по чл.115 от НК и във връзка с това – задържан за срок от 72 часа в периода от 14,00 часа на 31.08.2008 г. до 14,00 часа на 03.09.2008 г. С постановление на прокурора при ЯОП от 25.03.2009 г., влязло в сила на 08.04.2009 г., наказателното производство спрямо ищеца било прекратено. Ищецът сочи, че в резултат на това в периода от 2008 г. до 2009 г. – времето на повдигане и поддържане на обвинението срещу него, е претърпял значителни по обем и съдържание неимуществени вреди – посегателство върху честта, достойнството му и доброто му име, накърняване на личната и интимната му сфера, както и имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. Ето защо, претендира осъждане на ответната страна, която незаконно е повдигнала и поддържала обвиненията срещу него, да му заплати посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.

           В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа исковата молба, ангажира писмени и гласни доказателства и претендира разноски.

           Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл.84 от ЗЗД.

           В срока за отговор ответникът е оспорил исковете с възражения, че липсват данни кога и дали е влязло в сила постановлението на ЯОП за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца; че липсват доказателства ищецът да е изживял психически дискомфорт, да е получил увреждане на здравето и да му е причинено страдание – пряк резултат от повдигнатото и поддържано обвинение, както и че лихвите за забава се дължат от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а не от датата на привличане на лицето като обвиняем, поради което на осн.чл.111 от ЗЗД претенцията по чл. 86 от ЗЗД е погасена по давност за периода до 3 години преди подаването на исковата молба, т.е. до 27.08.2010 г. Оспорват се претендираните имуществени и неимуществените вреди, като се сочи, разследването срещу ищеца е проведено в разумни срокове, с оглед на което претенцията за неимуществени вреди е завишена, а тази за имуществени вреди – недоказана, поради липсата на представени доказателства за направени разходи.

           В съдебно заседание ответната страна изпраща представител, който поддържа отговора, ангажира доказателства и моли за отхвърляне на исковете, респ. – за намаляване на обезщетението по размер.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, възраженията на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и това е видно от приложените по делото писмени доказателства, че с постановление от 31.08.2008 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол за извършено престъпление по чл.115 от НК, като с постановление от същата дата е задържан за срок от 72 часа в ОЗ «СА» - Ямбол до 03.09.2008 г. Не е спорно също, че с постановление от 25.03.2009 г. на ЯОП, влязло в сила на 08.04.2009 г., наказателното производство срещу ищеца е било прекратено. Т.е. ищецът е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство в продължение на 7 месеца.

По делото са приложении редица писмени доказателства – СМЕ, изготвени по досъдебното производство, както и съдебно-медицинско удостоверение, представени с цел доказване на търпени от ищеца вреди по време на задържането му в следствения арест в гр. Ямбол вследствие на неправомерни действия от страна на органи на ОД на МВР – Ямбол. Съдът счита, че тези доказателства не следва да се обсъждат, тъй като не касаят пряко действия на Прокуратурата, а на друг държавен орган, по отношение на който производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска с влязло в сила определение от 25.09.2013 г.

 Неотносими са и представените протокол за обиск от 28.08.2008 г., заповед за задържане на лице от 27.08.2008 г. и протокол за претърсване и изземване от 28.08.2008 г., тъй като същите касаят действия на ОД на МВР – Ямбол, а не на ответника, и доколкото към съответните дати на изготвяне на тези доказателства и на извършване на неотложните действия ищецът е нямал качеството на обвиняем, не може да се ангажира отговорността на ответника за евентуално търпени от ищеца неудобства при извършването на тези действия по разследването.

 От представената справка за съдимост на ищеца е видно, че по същото време, освен по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, ищецът е бил привлечен като обвиняем и предаден на съд по друго наказателно производство, което е приключило в съда със споразумение по нохд № ***/2008 г. на ЯРС, одобрено на 01.12.2008 г.

От представените по делото писмени доказателства - договори за правна защита и съдействие за осъществено от адв. Х. и от адв. Н. процесуално представителство на ищеца по воденото ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР- Ямбол, не се установява договорено или заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства за установяване на твърденията, че повдигнатото му обвинение за извършено престъпление се е отразило негативно върху личния му и социален живот, върху работата му и общуването му със семейството и близките. Разпитана е св. ...– живуща на семейни начала с него, която твърди, че в резултат на наказателното преследване ищецът коренно се променил, затворил се в себе си, не искал да излиза от вкъщи заради срама покрай задържането му и претърсването у дома му; съседите променили отношението си към него.

Разпитан е и св. Д... – първи братовчед на ищеца, който също е бил задържан по процесното досъдебно производство и който твърди, че отношението на колегите и съседите към ищеца след задържането му се променило, че той се е затворил вкъщи и не искал да излиза навън.

Св. С. – работодател на ищеца, сочи, че ищецът се е променил след случилото се, станал е комплексиран и изпитвал неудобство от това, в което е бил обвинен; не смеел да ходи на работа и да се показва пред хора, криел се и особено първата година след излизането си от ареста не искал да контактува с хора. На работното си място бил неадекватен и неконтактен, не си вършел задълженията както преди. Случаят добил популярност и в медиите, където цитирали името му и го свързвали с обвинението в убийство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Претенцията на ищеца се основава на твърдения за вреди, причинени му при условията на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, поради което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за тези вреди следва да се търси по реда на този специален закон, а не по общия ред, уреден в ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, каквото е основанието на предявените искове, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай с влязло в сила постановление на 08.04.2009 г. наказателното преследване спрямо ищеца по повдигнатото му на 31.08.2008 г. обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление е прекратено, което ангажира отговорността на държавата, чрез Прокуратурата, за вредите, причинени от повдигането и поддържането на това незаконно обвинение. На обезвреда подлежат имуществените и неимуществените вреди, като последните се определят от съда по справедливост. Преди 31.08.2008 г. не е налице противоправно поведение на ответника, което да стои в пряка причинно-следствена връзка с причинени на ищеца вреди, тъй като преди тази дата лицето е нямало качеството на обвиняем. За вреди, причинени на ищеца при задържането му, следва да се ангажира отговорността на органите на МВР, ако са налице предпоставките за това.

Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, като случаят е добил популярност сред обществото. Периодът на висящност на наказателното производство срещу него е продължило 7 месеца - време, през което може да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените му вреди, доколкото такива се докажат и доколкото са пряка и непосредствена последица от дейността на органите на Прокуратурата.

Съдът счита, че в случая изобщо не се доказа ищецът да е претърпял имуществени вреди по повод воденото срещу него наказателно производство в размер на 1 000 лв., представляващи заплатени от него разходи за адвокат, тъй като по делото не се представиха такива доказателства. Ето защо, искът за сумата от 1 000 лв., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Обезщетение за вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Моралните вреди винаги са индивидуално определими и същите подлежат на обезщетяване по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, причинителя, тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване на случая чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. /Решение № 673/15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о. на ВКС/.

С оглед събраните по делото гласни доказателства съдът приема за доказано, че ищецът е претърпял конкретни вреди във връзка с повдигнатото му незаконно обвинение, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му в обществото, още повече че случаят е бил разгласен в медиите. От показанията на свидетелите може да се направи извод, че ищецът се е променил, затворил се е в себе си и е ограничил контактите си в общуването поради това, че е изпитвал срам и неудобство от повдигнатото обвинение. На ищеца е било причинено неудобство и вследствие задържането му в ареста за срок от 72 часа. Не се доказва, обаче, нито се твърди ищецът да е претърпял други вреди във връзка с обвинението, като влошаване на здравословното състояние, проблеми в семейството и др. Наказателното преследване срещу него е продължило сравнително кратък период от време – 7 месеца, като през това време той е бил подсъдим за друго престъпление, в извършването на което се е признал за виновен. В този смисъл, не може да се отграничи кои конкретно вреди ищецът е претърпял във връзка с процесното обвинение.

Ето защо, отчитайки гореизброените обстоятелства, представляващи критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, ЯРС счита, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. за изпитаните от него срам и неудобство, което обезщетение се явява справедливо. За разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 10 000 лв., искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан.

           Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на мораторната лихва за периода от 3 години преди завеждане на иска, т.е. за периода от 08.04.2009 г. до 27.08.2010 г., което предвид разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД се явява основателно. Ето защо, върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. следва да се присъди мораторна лихва за периода от 27.08.2010 г. до окончателното изплащане.

           С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК  и чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 81,82 лв., представляваща възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв. – заплатената от него държавна такса.

На осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 120 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважената част от исковете.

           Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

                                                       

Р   Е   Ш   И   :

           

            ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на ... с ЕГН ********** ******, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с мораторната лихва от 27.08.2010 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 10 000 лв., както и за присъждане на мораторна лихва върху главницата за периода от 08.04.2009 г. до 27.08.2010 гг.

ОТВХЪРЛЯ иска на ... с ЕГН ********** ******, против Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.08.2013 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, да заплати на ...ЕГН ********** ******, сумата от 81,82 лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв. – заплатена от него държавна такса.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, да заплати по сметка на ЯРС сумата от 120 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

 

 

                                                                                 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: