Р Е Ш Е Н И Е

№ 89                                             06.06.2013г.                 гр. Ямбол

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН съд             ІІІ състав

На 10 май                                                                     2013 г.       

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СТОЯНОВА

Секретар Гр. Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Адм.д.№ 67                   по описа за 2013 г.

Производството е по чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба на „ВЕРБЕНА” ЕООД с ЕИК ........., представлявано от управителя О. А. А., със седалище и адрес на управление гр. София ж.к.”.........” зона В бл. . ет. . ап. . адрес за кореспонденция с. Веселиново ул.”............” № ., депозирана чрез адвокат Ж. Т.-А.,*** против заповед № РД/02-00096 от 11.02.2013г., издадена от кмета на община Ямбол, с която е наредено 1. Спиране на   незаконния     строеж   над   първия   етаж   на   сградата на ресторант „Златен рог”, с идентификатор 87374.533.20.2 по кадастралната карта на гр. Ямбол, находяща се в ПИ с идентификатор 87374.533.20 по кадастралната карта на гр. Ямбол в Градския парк на гр. Ямбол, публична общинска собственост, за констатирано нарушение по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като е посочено, че строежът над първия етаж на ресторанта представлява навес върху открита тераса, с дървена конструкция.

2. Забранен е   достъпът   до   незаконния   строеж   над   първия   етаж   на ресторанта, представляващ навес върху открита тераса, с дървена конструкция.

3. Забранен е достъпът до залата на ресторанта в първия етаж и намираща се под незаконно изградения навес, до премахването му, поради липса на информация, относно натоварването на ст. бетонната плоча от изграждащия се нов строеж и опасност от претоварване на плочата.

В депозираната жалба подробно са изложени аргументи относно незаконосъобразността на оспорвания административен акт.

В жалбата се сочи, че в оспорвания административен акт са налице вътрешни противоречия, в съдържанието на същия, които водят до неяснота за какъв строеж се отнася. Сочи се, че се касае за монтиране на лек дървен навес над открита тераса на втория етаж от сграда-ресторант „Златен рог”, като не е реализирано застрояване и не е извършен нов строеж по смисъла на легалната дефиниция в пар. 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Допълва се още, че по вид и предназначение дървеният навес представлява слънцезащитно съоръжение на открита тераса, като за поставянето му не се изисква издаване на разрешение за строеж, нито одобряване на инвестиционен проект. В жалбата се сочи още и за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на административния акт. Иска се отмяна на оспорваната заповед като незаконосъобразна.

       В съдебно заседание, оспорващият „Вербена” ЕООД, своевременно и редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително представя подробни писмени бележки. Излага доводи за грубо нарушение на материалните и процесуалноправни норми.

     Ответната страна Кмета на община Ямбол, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от адвокат Г. Д., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и намира същата за неоснователна. Пледира за отхвърлянето й, като бъдат присъдени разноски в полза на представляваното учреждение. Изразява становище, че се касае за мащабно съоръжение, с масивни дървени колони, прикрепени към покрив-терасата, както и че така прикрепено процесното съоръжение тотално променя фасадата на сградата. Посочва още, че покрива цялата южна част на съществуващия в момента покрив на сградата, което го прави нов покрив над съществуващия такъв. В заключение заявява, че с оглед безопасността на посетителите на заведението се налага този навес, като строеж, да бъде изграден в съответствие с изискванията на закона. В този смисъл намира оспорваната заповед за обоснована и законосъобразна.

   ЯАС като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

       Производството пред административния орган е започнало във връзка с постъпил сигнал за надстрояване над залата за посетители чрез изграждане на Навес върху открита тераса на сграда-ресторант „Златен рог” с идентификатор 87374.533.20.2 по кадастралната карта на гр. Ямбол, находяща се в ПИ с идентификатор 87374.533.20 в Градския парк на гр. Ямбол, като собственик на сградата е „Вербена” ЕООД София, с ЕИК ..........., представлявано от управителя О. А., видно от договор за продажба на търговско предприятие с вх. рег. 14184 том VХ стр. 157 от 27.12.2006г. На 01.02.2013г. работна група от служители в община Ямбол съставя констативен протокол, в който отразява, че при проверката не са представени никакви документи за извършеното строителство, а в архива на общината не са намерени одобрен проект и издадено строително разрешение за изградената надстройка, представляваща дървен навес над откритата тераса над залата за посетители на първия етаж. Сред констататциите на работната група е обстоятелството, че носещите дървени колони стъпват върху стоманобетонната покривна плоча над залата на ресторанта и допълнително я натоварват. В заключение е установено нарушение, изразяващо се в това, че строежът се извършва без одобрен проект от гл. архитект на община Ямбол и за него няма издадено разрешение за строеж, като в този смисъл е нарушена разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Направено е заключение, че изграждането на надстройката, представляваща навес върху открита тераса, е незаконен строеж по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ. С писмо вх. № 479 от 08.03.2013г. е представена от административния орган преписката по издаване на процесната заповед. Видно от същата констативният протокол е връчен на представляващия оспорващото дружество-Орлин Аврамов на 01.02.2013г. На 08.02.2013г. с вх. № 2801-10338 е входирано възражение от „Вербена” ЕООД срещу констативния акт. По делото има приложено от оспорващия конструктивно становище с неясен издател. Представен е договор за наем на недвижим на имот между „Вербена” ЕООД и „Шато Рушен” АД, с който първият предоставя на втория за временно възмездно ползване едноетажна сграда с идентификатор № 87374.533.20.2 по кадастрална карта на Ямбол, представляваща сграда за обществено хранене-ресторант „............”, за срок от 10 години. Към жалбата са представени договор за продажба на търговско предприятие от 27.12.2006г., вх. рег. № 14184 стр. 157, том ХV, удостоверяващ правото на собственост на оспорващия върху процесния ресторант.

         По делото е назначена и изслушана строително-техническа експертиза от вещо лице-конструктор, строителен инженер, който представи заключение, което съдът възприема като обективно, всестранно и пълно. Вещото лице беше изслушано в съдебно заседание, отговорите на въпросите бяха последователни, логични и безспристрастни. В заключението си вещото лице изрично е посочило, че извършените видове строително-монтажни работи /СМР/ са свързани с реконструкция и преустройство на част от сградата /тераса на втори етаж/, без промяна на предназначението, което представлява строеж по смисъла на т. 38 от параграф 5 от ЗУТ.    

         Съдът намира за неотносими към правния спор представените от процесуалния представител на оспорващия данни на климатична станция Ямбол с писма изх. № 18/18.03.2013г. и изх. № 17/18.03.2013г., поради което и не намира за необходимо да обсъжда същите.

       С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 145, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Съдът проверява законосъобразността на оспорвания административен акт, с оглед изискванията на чл. 146 от АПК и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверява същата въз основа на представените от страните доказателства, като не се ограничава само с посочените в жалбата основания. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, съдът на основание чл. 142, ал. 1 от АПК извършва преценка на административния акт в съответствие с материално- правните разпоредби към момента на издаването на оспорваната заповед.

        За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че производството пред съда е между административния орган и съответния адресат на административния акт, т.е. между кмета и възложителя- собственика на извършеното строителство. Поради това други лица нямат правен интерес да оспорват заповедта за спиране на незаконен строеж.

        Съдът, в настоящия си състав, намира издадената заповед за законосъобразна, съобразена с целта на закона. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. По делото е представена заповед № РД/02-00088 от 07.02.2013г., с която на зам. кмета Ив. К. е възложено да изпълнява функциите на кмет за периода 08.02.2013г.-11.02.2013г. Заповед № РД/02-00096 от 11.02.2013г. е издадена въз основа на констативен протокол № 2 от 01.02.2013г., съставен от служители в община Ямбол от дирекция ”Устройство на територията и строителството”. Извършена е проверка на сградата на ресторант „Златен рог” в гр. Ямбол, находящ се в Градски парк, като е установено, че над залата за посетители се изгражда навес върху открита тераса. При проверката не са представени строителни книжа и като нарушение е констатирано, че строежът се извършва без одобрен проект от гл. архитект и без строително разрешение. В графата изпълнение на строежа е вписано: „върху откритата тераса над залата за посетители на първия етаж по цялата площ е изградена надстройка, представляваща навес с дървена носеща конструкция-колони и греди и покрив с дъсчена обвивка. Носещите дървени колони стъпват върху стоманобетонната покривна плоча над залата на ресторанта и допълнително я натоварват.” В този смисъл е и цитирано нарушението на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като е направен извод, че изграждането на надстройката, представляваща навес върху открита тераса, е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 224 а, ал. 5 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е обсъдено и депозираното от оспорващия възражение по констативния акт, изразяващо се в прилагане на конструктивно становище. Според административния орган с последното конструкторът декларира, че то може да послужи като основание на възложителя да поиска от общината виза за проектиране, каквато не е поискана към момента на издаване на процесната заповед. Отделно съдът констатира, че конструктивното становище е с неясен издател. Изводът на административния орган, залегнал в мотивите на заповедта, че изграждащият се навес върху открита тераса с дървена конструкция е строеж съгласно параграф 5 т. 38 от ДР на ЗУТ се потвърди и от всички събрани по делото доказателства в хода на съдебното дирене. Безспорно е установено, че процесното съоръжение не може да се квалифицира като „леко слънцезащитно”, като за изграждането му са необходими строителни книжа, тъй като вещото лице е категорично, че изграденото представлява строеж по смисъла на парграф 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.

         Съдът намира за необходимо да отбележи, че с оглед разпоредбите на ГПК /чл. 195-203/ във вр. с чл. 144 от АПК, вещото лице беше назначено за изготвяне на СТЕ с оглед необходимостта от специални знания в областта на устройство на територията, и по–конкретно от специалист-конструктор и строителен инженер. Предвид на това, че се касае за извършване на строителство над залата за посетители на процесния ресторант, сред които и деца, едно допускане на неправилно функциониране на тази зала с надстройката-навес, която и според вещото лице безспорно е „строеж”, увеличава натовареността над тази зала и опасността да доведе до непоправими вреди, засягащи живота и здравето на хората, е огромна. В този смисъл правилно административният орган е приложил и материалния закон, и се е съобразил и с целта на закона, който следва да гарантира благоприятни условия за живеене на хората, а не да създава несигурност за живота на децата ни с допускане на незаконни строителства.

Правилно и законосъобразно общинската администрация е изпълнила задълженията си по устройство на територията след като е констатирала изграждане на незаконен строеж-без одобрен проект и разрешение за строеж, да открие административно производство по чл. 224а от ЗУТ и да издаде заповед за спиране на незаконния строеж и забраняване на достъпа до него. Следва да се отбележи във връзка с изложеното по-горе, че при издаване на процесната заповед са спазени и администратвино-производствените правила от административния орган.

         Съдът извърши преценка на отговорите на вещото лице в съответствие с всички приложени по делото доказателства. Намира същото за обективно, всестранно, пълно и компетентно. Вещото лице е подходило и много отговорно при изследване на въпросите по експертизата, отговорило е в пълнота, доразвило е някои от тях, представило е доказателства и нагледен снимков материал, за да обоснове отговорите си. Отговорите на въпросите са мотивирани и за съда не възникна съмнение в правилността на заключението на вещото лице.

         Не на последно място, изводът е, че процесното съоръжение е изградено с масивни дървени колони, прикрепени към съществуващия покрив и покрив терасата, и безспорно променя фасадата на сградата, като изграденият навес не е лек слънцезащитен, а се изгражда нов покрив над съществуващия такъв. Не следва да се подценява и обстоятелството, че  терасата е предвидена за обществено ползване и затова се налага изграждането на навеса в съотвествие с изискванията на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, т.е. с небходимите строителни книжа, които се издават след като се преценят строителните правила и нормативи за изграждане на процесното съоръжение.

С оглед изложеното оспорената заповед се явява законосъобразен административен акт, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски на ответната страна, за което беше представен списък на разноските-адвокатско възнаграждение съгласно договор № 40510/27.03.2013г. в размер на 150 лева.

На основание чл. 215 ал. 7 от ЗУТ решението е окончателно.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав

                                               Р   Е   Ш   И:

       ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „ВЕРБЕНА” ЕООД с ЕИК ............. представлявано от управителя О. А. А., депозирана чрез адвокат Ж. Т.-А.,*** против заповед № РД/02-00096 от 11.02.2013г., издадена от Кмета на община Ямбол.

       ОСЪЖДА „ВЕРБЕНА” ЕООД с ЕИК ........, представлявано от управителя О. А. А. със седалище и адрес на управление гр. София ж.к.”. ........” зона В бл. . ет. . ап. . да заплати на Община Ямбол сумата от 150/сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

      Решението е окончателно.

        Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете