Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, чрез гл. юрк. Г. Петрова като процесуален представител, против решение № 1208 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 223/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Считат се за доказани предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т.7 вр. с чл.7, ал.2, т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по същество за отхвърляне на предявената жалба. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

Ответникът – К. М. К., чрез пълномощника си адв. И. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Счита оспореното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, административният съд е отменил заповед № ЧР-СП-2 66/18.06.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/, с която на основание чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с К. М. К. за длъжността „директор“ на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол, поради несъвместимост по чл.7, ал.2, т.6 ЗДСл., считано от 18.06.2024 г.

За да постанови горния резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразна. Обосновал е извод за недоказаност на предпоставките, предвидени в приложената правна норма. Като се е позовал на данните в представени по делото документи, издадени от НАП, а именно Регистър на трудовите договори, Актуално състояние на всички трудови договори и Справка за актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН на лицето К. М. К., е констатирал, че по отношение на последния не е налице несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл към датата на прекратяване на служебното правоотношение, тъй като съществувалото трудово правоотношение с работодателя Сдружение „Ямболски младежки информационен център“ е прекратено на 12.06.2024 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото писмени доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводи и възражения. Съдът е формирал фактически и правни изводи, които се подкрепят от доказателствените средства по делото, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила.

Неоснователен е доводът за неизпълнено от съда задължение по чл.171, ал.1 АПК за разпределяне на доказателствената тежест между страните, с което се свързват оплакванията за допуснати процесуални нарушения. Противно на твърденията на жалбоподателя, с определение № 886/16.07.2024 г. на първата съдебна инстанция, са дадени указания на органа да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания за издаването ѝ, а на К. - наведените в жалбата доводи за прекратено трудово правоотношение към релевантната дата на постановяване на процесния административен акт.

Обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон са изводите на административния съд за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед. Видно от изложените от органа фактически и правни основания в същата, в рамките на които е ограничена съдебната преценката при оспорването ѝ, служебното правоотношение с К. К., заемащ длъжността „директор“ на РДСП-Ямбол, е прекратено на осн. чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл поради несъвместимост по чл.7, ал.2, т.6 ЗДСл. Съгласно визираните разпоредби, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува към момента на прекратяване на правоотношението. В случая, органът сочи хипотезата за несъвместимост по чл.7, ал.2, т.6 ЗДСл, според която не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище, което изключение не е налице по казуса.

От изложеното следва, че за да упражни правото си на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание, органът е бил задължен да установи несъвместимостта, т.е. че назначеният държавен служител работи по трудово правоотношение, като събере необходимите доказателствени средства. В случая горното задължение не е изпълнено. Видно е от документите по преписката, че К. е възстановен на процесната длъжност със заповед от 14.06.2024 г., считано от 17.06.2024 г., когато служителят е депозирал декларация по чл.7, ал.2 ЗДСл с данни за това, че не работи по трудово правоотношение. На изложеното органът е противопоставил Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 18.06.2024 г., от Регистъра на уведомленията за трудовите договори и уведомленията за приемане на работа, с данни, че К. К. е сключил трудов договор с работодателя Сдружение „Ямболски младежки информационен център“ на 14.09.2023 г., за който няма отбелязване, че е прекратен. Само с посочения документ е обоснован извода за несъвместимост като основание за издаване на процесната заповед.

В съдебното производство, мотивите на органа са оспорени от служителя, който е приложил: заповед от 12.06.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение със Сдружението, считано от 12.06.2024 г., което обстоятелство е вписано в трудовата му книжка, както и Актуално състояние на всички трудови договори и Справка за актуално състояние на действащи трудови договори - извлечения от Регистър на трудовите договори при НАП по ЕГН на К., които съдържат данни за прекратено трудово правоотношение на 12.06.2024 г.

Съдът, като е обсъдил представените от страните доказателства, правилно е зачел доказателствената сила на извлеченията от регистъра на трудовите договори при НАП, с която е обосновал извода си относно релевантния факт за отсъствие на несъвместимост по см. на чл.7, ал.2, т.6 ЗДСл по отношение на служителя към датата, когато е назначен на държавна служба. Касае се за удостоверителен документ, издаден въз основа на подадено от работодателя уведомление по чл.62, ал.3 КТ в НАП, който е годно доказателство за установяване на прекратяването на трудовия договор. Действително, това обстоятелство не е видно от Справката, обсъждана от органа при издаване на процесната заповед, която справка обаче е извлечение от Регистъра на уведомленията за трудовите договори и уведомленията за приемане на работа, т.е. от регистър с ограничено до горните данни, съдържание. Съображенията в изложения смисъл на съда са правилни, както и констатацията, че служителят не работи по трудово правоотношение, с оглед на което не са осъществени предпоставките по чл.107, ал.1, т. 7 вр. с чл.7, ал.2, т.6 ЗДСл и издадената заповед е незаконосъобразна.

Неоснователно касаторът оспорва горния извод на съда с твърдения, че служителят не е изпълнил в срок задължението за изпращане на уведомление по чл.62, ал.3 КТ, което се е отразило на пълнотата на данните в регистъра на НАП. Видно е от цитираната разпоредба, както и от разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/2002 г., издадена на осн. чл.62, ал. 5 КТ, че задължението за вписване на данните за прекратяване на трудовия договор в регистъра на заетостта, е възложено на работодателя и е определен 7-дневен срок за изпълнението му, който в случая не е изтекъл към датата на издаване на процесната заповед. От изложеното следва, че противно на тезата на касатора, не е налице неправомерно поведение на служителя и на неговия работодател при формиране на данните в регистъра на заетостта.

Предвид горното, обжалваното решение за отмяна на оспорения административен акт е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл.209, т.3 АПК.

Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на К. М. К., адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв., който съответства на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл, за основателно се приема възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размера над 1000,00лв. до заплатената сума от 1200,00лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1208 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 223/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на К. М. К. с [ЕГН], разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000,00лв.

Решението е окончателно.