Ямболски окръжен съд отхвърли изцяло исковете на жена, която претендирала обезщетение от банка, наложила запор върху банковата й сметка по изпълнително дело. С решението си от 8 юни 2026 г. въззивният съд отмени частично първоинстанционното решение на Районен съд – Ямбол и постанови, че банката не дължи нито имуществено, нито неимуществено обезщетение на ищцата.

Как започна случаят

През 2009 г. жената подписала договор за банков кредит като солидарен длъжник заедно с тогавашния си съпруг –
кредитополучател. През февруари 2024 г. банката подала заявление по реда на чл. 417 от ГПК и получила заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата длъжници. Образувано било изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител.

На 13 май 2024 г. на жената била връчена покана за доброволно изпълнение и в същия ден бил наложен запор върху банковата й сметка. Два дни по-късно – на 15 май 2024 г. – бившият й съпруг платил сумата от 2 656,88 лв. по изпълнителното дело и то било прекратено. Запорът бил вдигнат след плащането.

Впоследствие кредитополучателят подал възражение по чл. 414 от ГПК и съдът установил с влязло в сила решение, че той не е дължал сумата на банката. Жената обаче не подала такова възражение, поради което заповедта за изпълнение влязла в сила именно спрямо нея.

Исковете и позицията на ищцата

Жената завела дело срещу банката с два иска. Първо – претендирала връщане на платената сума от 2 656,88 лв. като недължимо платена, ведно с лихва за забава от 425,05 лв. за периода от 15 май 2024 г. до 10 юли 2025 г. Второ – искала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.

Ищцата твърдяла, че наложеният запор й причинил сериозен стрес и безпокойство и наранил авторитета й пред колегите. В периода на запора дъщеря й – дете с увреждания – имала предстоящ рожден ден и жената се притеснявала, че не може да купи подарък. Твърдяла още, че новото й работно място в училище щяло да разбере за запора и колегите щели да реагират негативно.

По отношение на имуществения иск ищцата настоявала, че макар плащането да е извършено от бившия й съпруг, то е платено от нейно име и за нейно задължение, поради което тя е легитимирана да иска връщане на сумата от банката.

Позицията на банката

Банката оспорила и двата иска. Изтъкнала, че заповедта за изпълнение е влязла в сила именно срещу ищцата, тъй като единствено кредитополучателят е подал възражение – тя не го е направила. Следователно банката е имала правно основание да задържи полученото плащане.

По отношение на неимуществените вреди банката посочила, че ако е имало нарушение при запора, то би касаело разпоредбата на чл. 446 от ГПК – за несеквестируемите суми – а тази преценка е от компетентността на съдебния изпълнител, не на банката. Оспорила и наличието на доказани вреди, като анализирала показанията на свидетелите по делото.

Какво казаха свидетелите

По делото са разпитани трима свидетели.

Колежката на ищцата заявила, че лично е видяла колко притеснена е жената, когато разбрала за запора – „не разполагала с пари в брой, а детето й имало рожден ден скоро". Свидетелката обаче признала, че освен четиримата служители в клона, „други не са узнали, тъй като принципно това не се коментира", и добавила, че не знае дали ищцата е посещавала лекар или е вземала успокоителни.

Бивша колежка на ищцата разказала, че жената й се обадила в деня, когато разбрала за запора, и поискала професионален съвет. Описала ищцата като „принципно спокойна" и уточнила, че отношенията им са били „нормални колегиални, но не и близки". За запора разбрала единствено от самата ищца.

Бившият съпруг на ищцата и баща на детето й потвърдил, че жената му се обадила и „била едновременно стресирана и ядосана". Уточнил, че тя „упреквала него, а не банката за причинения дискомфорт" и отношенията им „се влошили в известна степен след това". Свидетелят потвърдил категорично, че „до момента, в който погасил задължението, новината за запора не стигнала до нейните колеги".

Мотивите на Окръжния съд

По имуществения иск съдът приел, че банката е имала правно основание да задържи платената сума. Заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо ищцата именно защото тя не е подала възражение по чл. 414 от ГПК. Обстоятелството, че кредитополучателят е установил в отделно дело, че не дължи вземането, няма правно действие спрямо нея – тя не е страна по това производство. Искът по чл. 55 от ЗЗД бил отхвърлен.

По неимуществения иск съдът констатирал две самостоятелни основания за отхвърляне. Първо – не е налице противоправно деяние от страна на банката, тъй като запорът е наложен въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Второ – твърдените вреди не са доказани. „Твърденията за това, че поради запора не могла да закупи подарък на дъщеря й, не бяха доказани. По делото бе установено единствено, че ищцата се притеснявала дали ще може да направи това." Относно накърнения авторитет пред колегите – и тримата свидетели заявили, че са разбрали за запора от самата ищца, а бившият й съпруг два пъти в разпита си посочил, че „новината за запора не е стигнала до колегите на ищцата".

Съдът отбелязал и че запорът е траял само два дни – от 13 до 15 май 2024 г., – и по делото липсват доказателства ищцата да е търпяла вреди именно в този кратък период. Посочено е също, че ищцата е разполагала с несеквестируема част от средствата по сметката си, но не е предприела никакви действия, за да се възползва от тази законова защита.

Изходът от делото

Окръжен съд – Ямбол отменил решението на районния съд в частта, с която банката е била осъдена да плати 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Потвърдил отхвърлянето на останалите искове. Ищцата е осъдена да заплати на банката разноски по въззивното производство в размер на 40,90 евро. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Бележка: Дали случилото се не е причинено от несъвършенство /недоизпипване/ в законодателството, така че на преден план да са интересите на човека, а не на институциите
В настоящата ситуация законът е направен удобен за кредиторите и съдебните изпълнители, докато длъжникът (или поръчителят) е оставен сам да тича по институциите с бележка в ръка, за да доказва, че вече е „чист". Всъщност при тази социална система няма как да се случи. Законите се пишат така, че да са удобни и в полза на богатите и обслужващият ги институции, а не на обикновените хора...
Правото е „волята на управляващата класа, издигната в закон“. /Ленин/

Как би изглеждала една разумна законова реформа?

Законодателят действително би могъл да въведе кратък, императивен срок — например: „Вдигането на запора се извършва служебно от съдебния изпълнител в срок до 24 часа от пълното погасяване на вземането по изпълнителното дело".

Ако ЧСИ не го направи в рамките на този прозорец, законът трябва да предвижда автоматична глоба за него и право на длъжника на обезщетение без нужда от доказване на вреди (т.нар. законна неустойка за забава). Само тогава държавните и частните съдебни изпълнители ще имат стимул да въведат софтуерни решения, които да обработват плащанията светкавично.