В едно от най-откровените си интервюта пред български медии, руският посланик в България Елеонора Митрофанова разкрива позицията на Москва по ключови въпроси - от войната в Украйна до отношенията между двете страни, от скандала с "Лукойл" до съборения паметник на Съветската армия.
„Няма да завладеем цяла Украйна. Можете ли да си представите колко пари са необходими, за да възстановим всичко?" - категорична е дипломатката, опровергавайки тезата за експанзионистки амбиции на Русия. Тя прави ясна разлика между „недружелюбни" и „враждебни" държави, настоявайки, че за Москва няма неприятелски настроени народи, а има неприятелски настроени правителства.
Митрофанова не скрива разочарованието си от българската политика: „Българското външно министерство не разговаря с Руското посолство. Никакви теми. Това е много странно в критичен момент." По темата за „Лукойл" тя е остра: „Законът е абсолютно противоконституционен и създава много опасен прецедент за всички инвеститори."
Особено емоционална е посланикът, когато говори за 6000 български граждани от руски произход, които от месеци не могат да получат пенсиите си от Русия заради банковите санкции: „Възползвайки се от случая, бих искала да се обърна към ръководството на държавата - решете този проблем, моля ви!"
За съборения паметник на Съветската армия Митрофанова коментира: „Този паметник е построен със средства на българите, от най-добрите български скулптори. Всичко можеше да се реши по човешки начин."
Интервюто разкрива и личната страна на дипломатката - нейната любов към България, разочарованието от загубата на исторически връзки и надеждата, че „уважението и историческата близост между руснаците и българите" не могат да бъдат заличени.
„Скъпи българи, желая на всички ви лично щастие. Нека се молим големият свят да не се отразява зле на нашия живот" - завършва посланикът емоционалното си послание.
Пълното интервю разкрива много повече детайли за руската позиция по актуални теми и предлага рядка възможност да чуем гледната точка от другата страна на конфликта, без филтрите на медиите.
Пълно интервю на Мартин Карбовски с руския посланик Елеонора Митрофанова
00:00:00 Митрофанова: Как да убедите българите, че не сте им обявили враждебна нация? Че за нас няма неприятелски настроени народи, а има неприятелски настроени правителства. Европейският съюз се е намесил във всички сфери на живота във всяка страна. Разбирате ли? Струваше ми се, че е започнало някъде около петата година, тоест политическа система. Това правиш, това не правиш. Тази стандартизация на много аспекти на живота. Искат ли руснаците това? Не. Те не искат. Точно така, те определено не искат.
00:00:38 Бихме искали да зададем въпрос относно разкрояния мемориален ансамбъл - паметникът на Съветската армия. Този паметник е построен за сметка на българите, от най-добрите български скулптори. Тоест, това е напълно български паметник, който беше съборен. Между другото, няколко думи от двадесет и петата година. Каква беше тя? Ами, ако говорим геополитически, беше много трудна година. Такава неукротимост на украинските власти, които не щадят, мисля, собствените си хора. Сега армията ще напредва много бързо. Украинците няма никакъв шанс.
00:01:16 Карбовски: Аз съм Мартин Карбовски. Вие се намирате в YouTube канала на Карбовски и в Patreon канала на Карбовски. Без предговори и т.н. в името на желанието да показваме това, което някои други медии не правят. Днес искам да ви представя нейно превъзходителство г-жа Митрофанова, посланик на Руската федерация. Г-жо Митрофанова, добър ден.
Митрофанова: Добър ден.
Карбовски: Важно е да отбележа, че дълго време тя не даваше интервюта. Избягваше българските медии.
00:02:07 Много е трудно с дипломатически гости. Да, да, ще има покаяние, да, ще има осъждане и така. Но благодарение на още един човек, вие идвате при нас. Дълго време, откогато не се срещахме. Много време мина, някак си не се виждахме. Да, но нека говорим на руски. Имам едно видео. Възможно ли е?
Митрофанова: Да, разбира се, нека го направим.
00:02:43 Путин (във видео): Няма да воюваме с Европа. Аз вече съм го казвал това 100 пъти. Но ако Европа изведнъж ще иска да се бие с нас и ще започне, ние сме готови още сега.
Карбовски: Малко е опасно на руски. Не знам. Как да убедите българите, че не сте им обявили враждебна нация? Теза, която се повтаря от много от нашите и не само нашите медии.
00:03:34 Митрофанова: Ами, първо, здравейте и приветствам вас и вашите слушатели. Благодаря ви много, че ме поканихте на интервю. Много съм щастлива винаги да бъда с вас. Що се отнася до въпроса ви, първо, нека да прекараме чертата. На руски език, мисля, на български все пак има голяма разлика между враждебни и недружелюбни. Да. Неприятелски, недружелюбно, да. Ами, русофобските фигури в медиите, те предпочитат да говорят за враждебност. А враг е толкова трудна дума, която веднага задава тона, определено настроение, да, на публиката.
Второ, ръководството на страната ни, аз също съм на същото мнение, ние говорим за това, че за нас няма неприятелски настроени народи, а има неприятелски настроени правителства. Какво виждаме, когато говорим за България?
00:04:23 Например, сега всякакъв вид контакти са напълно саботирани - взаимодействието със страната ни, нали? Забрана за контакти в културната сфера, образованието, да, принудителна промяна на ръководството на „Лукойл". Всичко това, ами, аз дори не говоря за парламента, който прие тази декларация, където Русия е обявена за страна-съучастник в тероризма. Това вече е, така да се каже, като цяло, това е отвъд допустимото, да.
Сега разбирам, България върви докрай в съответствие с Европейския съюз и НАТО. София се присъедини към всички антируски санкции. Е, един от най-големите доставчици на оръжия в Украйна, да. И то голям.
00:05:09 Някои от тези оръжия са произведени на руски лицензи. Тоест, това е недопустим парадокс, нали? Но на нивото на обикновените граждани, в края на краищата, тази ситуация не е такава, нали? Уважението към общността като цяло си остава някак си - историята, нали? Интересът към културата, приятелството, няма такова проявление на някаква агресия, отхвърляне.
Карбовски: Не съм съгласен с вас. Има такъв плакат „Това не е Москва". Те не правят това политици. Правят го на площада.
00:05:45 Митрофанова: Ами, това са политици, знаете, на площада, да, разбирам, че това е достатъчно агресивна пропаганда, но въпреки това не по-малко и така, какво трябва да направим? Мисля, че тази зима ще отмине някой ден. Ще мине. Ще мине. Всичко ще мине, всичко ще мине. И това също на руски език.
Карбовски: Какво е това? Това е за „Лукойл". Какво означава изразът „България избира много рискован път"? Това твоя забележка ли е?
Митрофанова: Да.
Карбовски: Заводът на „Лукойл" все още ли работи с руски петрол? Сега въпросът. И те са заплашителни, защото казаха „България избира много рискован път".
00:06:25 Митрофанова: Да. Добре. Ще отговоря на този въпрос. Първо, от март насам, и ще ви напомня, че преди това изключението от правилата за България, за да може България да получава руско масло за своя завод, беше направено от Европейския съюз до декември, края на декември двадесет и четвърта година. Наричаме го дерогация. Дерогация. Възможно ли е да се използва такава дума?
Карбовски: Добре. Ами, да.
Митрофанова: И така, въпреки това, правителството по някаква причина неразбираемо, отново, очевидно... Чие правителство, извинете, е това сега?
Карбовски: Росица Желязкова, нали? Не, днес е 24 март. Кой беше там? Вече го загубих, нали?
00:07:05 Митрофанова: Това правителство прекрати тази дерогация доброволно по някаква причина, нали? Това е, след като постави завода на „Лукойл", или по-скоро, в много трудна ситуация. Оттогава те не получават руски петрол. Те събират масло от различни части на Близкия изток и Латинска Америка. Всичко това, можете ли да си представите колко време отнема? Често маслото е с лошо качество и като цяло вече имаше прецеденти в завода - повреди на оборудването, защото заводът е настроен към специфичен вид масло.
00:07:44 Ето защо те трябва да смесват всичко това масло някак си, така че да отговаря на критериите, според които, така да се каже, растението, техническите критерии, по които инсталацията работи. Така че това е първият въпрос. Те сами си създадоха проблем. По-рано беше 36 часа. Маслото се поръчва от Новоросийск. Идва за 36 часа, това е всичко, танкерът е на мястото си, всичко върви по план. Така че това е първото нещо - създадени са само собствени проблеми на растението.
00:08:17 Така че, що се отнася до последния закон. Ако четете този закон, той е, първо, абсолютно противоконституционен от гледна точка на българската конституция, защото той позволява на назначения от правителството управител да отстрани ръководството, да има пълен контрол там, да кажем, на активите на този завод. В същото време той е готов за продажба, в същото време не подлежи на съд, т.е. съдебно невъзможно е да се обжалва, нали? Това е някакво законно ноу-хау, честно казано, от гледна точка на всяко европейско законодателство.
00:08:59 И духът на това, което Европа насърчава - това изобщо не се вписва в никакви правила, в общата рамка. Друг въпрос е дали ще бъде така приложено? Може би имаше опит да се хвърли такъв екстремистки закон, бих казала, така че европейските държави да погледнат и как ще се получи всичко, нали? Така изглежда като закон за отчуждаване. Всъщност, какво се случва сега... Смениха ръководството там, така да се каже. Пристигнал е нов човек.
00:09:37 Доколкото знам, той наистина хареса растението и някак си оцени всичко по различен начин - ситуацията с всички тези обвинения, че заводът не плаща по някаква причина, въпреки че там има огромни инвестиции, които се правят почти постоянно към това растение. Но по принцип, бизнесът, кой би искал, или инвеститори, кой би искал, след като види такъв закон, честно казано, всеки нормален инвеститор просто ще се уплаши да дойде тук.
00:10:15 Това рискован курс ли е, за което точно това имах предвид. Това е много рисковано, защото прави законодателството на България неразбираемо за инвеститори. В края на краищата, това не е законът на „Лукойл". Това е общо взето закон за петролни, така да се каже, предприятия, нали? Не е само „Лукойл", „Лукойл" е друг въпрос - най-големият. Така че от тази гледна точка, от моя гледна точка, мисля, че това е като цяло много опасен прецедент.
Ами, има версия, че ще го направи, ако го продава, ще ни съдите или какво?
Карбовски: Не, виж, това означава, че не мисля, че ще се спрат на тази екстремистка мярка, при която без волята на собственика ще продадат нещо.
00:10:49 Митрофанова: И така, този завод е „Нефтохим Бургас", той е част от група виенски компании в чужбина, нали? Тоест, той не се подчинява на Москва, той е подчинен на тази, така да се каже, вертикално интегрирана компания. И мисля, че сега не мисля, но знам, че въпросът се разглежда в момента за продажба на тази компания, която притежава всички европейски активи, а не всяка компания поотделно. Да. Ето защо, ако нещо се обърка, разбира се, разбира се, това е съд.
Карбовски: Вярно е, че от тази фабрика продавали бензин на Украйна?
Митрофанова: Знаете, директно фабриката, разбира се, не продава нищо на Украйна.
00:11:37 Друг въпрос е, че тя има около 500 купувачи, така че ако някой допълнително, така да се каже, нещо доставя на Украйна, това вече е... Как може растението да контролира това? Няма начин. Това са много купувачи след производството.
Карбовски: Да, разбира се. Въпреки че знам, че такава клауза, че не е за продажба на Украйна, присъства на това. Обясни ми такъв исторически въпрос. Исторически къде е логиката? Можете ли да обясните? Всеки 100 години сблъсък между Русия и Европа - титаничен конфликт.
00:12:14 Мисля, че може би Европа, може би вие, някъде, правим грешка, защото войната е голяма, най-голямата грешка. Защо историята се повтаря? Наполеон, Хитлер. Не, не, не е нужно да казвам. Малко, направете това четири или пет пъти.
Митрофанова: Знаете ли, това е много философски и труден въпрос. Струва ми се, че Западът исторически демонстрира такава тенденция или как биха, да, възприели Русия като заплаха. Ами, те писаха за това - Збигнев Бжежински, Фукуяма, Макиндър, тоест точно това.
00:12:53 Всички те говореха или за разделение на страната ни, някаква идеологическа подривна дейност отвътре, или създаване на зона на нестабилност наоколо. Очевидно всичко това е свързано с огромната наша територия, да, и следователно с огромния ѝ, така да се каже, потенциал. Просто е страшно. Виждате ли, казват, че са твърде големи. Те са твърде големи. Трябва да се разделим, да? Да. Това е една от причините, поради които, изглежда.
Друга причина, да, разбира се, има и друга, така да се каже, сериозна причина. Все още е религиозният вододел, който съществува между православието, католицизма,
00:13:32 протестантизма и, разбира се, възприятието на другия. И това е същото, това е все още същият този елемент също е налице първоначално - възприятие като враг. Е, ако не като враг, то буквално... Искам да кажа, че все още е много груба дума. Добре, да, някакъв враг, някакъв вид опонент, да, ако говорим за нормално взаимодействие в религиозен смисъл.
Има още една причина. Когато смисълът в живота ти се губи за съществуване, когато постоянно имаш нужда от нещо ново да измислиш, ще забележите, че Европейският съюз започна при много добри условия.
00:14:19 Добри ценности, а именно свободно движение на капитали и хора. Удивително. Хареса ни, и на мен ми хареса. Хареса ми. Абсолютно правилно. И кой може да не хареса това? Разбира се, глобализацията е следващият скок, вече беше, което също е, да кажем, до известна степен, аз харесвам. Но в същото време, някъде около десетата година, почти пред очите ми Европейският съюз се намеси във всяка сфера на живота на държавите. Разбирате ли?
Карбовски: Как, кога е това?
Митрофанова: Струваше ми се, че е започнало някъде около петата година, тоест политическа система. Това правиш, това не правиш. Тази стандартизация на много аспекти на живота.
00:14:58 И след това през десетата година започнаха да се прокрадват въпроси на културата, образованието. Това е, което всяка страна все още е запазила като много свой имот. Да, усещаме го тук.
Карбовски: Това е заради България, когато сме в някакъв вид съюз...
Митрофанова: Ами, да, ще има по-късно, очевидно е така, да, това всичко причинява голям вътрешен конфликт в Европейския съюз, разбирате ли? Някой си тръгна с общата цел.
00:15:39 Защото, ако имаше обща цел, нека да се заемем с нея до такова ниво на взаимодействия, какво да изградим една единствена държава. Ами, с отделни щати, да, ще има Съединени щати на Европа, да, тогава е ясно, да, ти изградиш някакъв вид обединени, така да се каже, правила. И тук всичко се получава - независими държави, но те не могат да имат нищо за правене, живеят си така практически в една единствена държава. И ето този единствен връх, тоест бюрокрацията на Брюксел, тя взема все повече и повече мощност.
00:16:14 И диктува, да, властите диктуват на всички държави, как трябва да живеят, за какво трябва да мислят, къде да гледат. Това е, ами, като грешно. И в тази кризисна ситуация, загуба на смисъл, ами, най-простото нещо, най-хубавото е да откриеш врага. И той е враг - той винаги е тук, винаги е тук. Това е Велика Русия.
Карбовски: Защо винаги на изток?
Митрофанова: Да, кое е различно? Защо винаги на изток? Ами, защото и нашата страна е такава трудна страна. Винаги, виждате ли, като имахме революция през деветдесетте години, втората е друга революция.
00:16:51 Тоест, нашата страна е малко революционна. Сега, по същество, третата революция започна, така да се каже, преформатиране, да кажем, за глобален ред. Ето защо създаването на някакъв общ враг е проблеми и опити за прикриване, да обедини хората, държавите и т.н., и т.н. Особено когато трябва да го правиш всеки ден - казват, че има заплаха, заплаха, утре ще атакува.
Карбовски: Защо трябва да атакуваме Европа? Какво? Какво правим там? Защото сте по-агресивни по характер.
Митрофанова: Но просто по природа, ами, аз искам да се бием и да, и ние ще дойдем.
00:17:29 Ами, като цяло, това са глупости, разбира се. Е, ето защо... Това е най-красивата песен. Искат ли руснаците? Да. Да.
Карбовски: Руснаците искат ли това?
Митрофанова: Не. Те не искат. Точно така, те определено не искат. Просто, знаете ли, какво има? Сега вече тази война и този смисъл живее сякаш сам по себе си. И никой не помни защо е започнало. Виждате ли, много хора... Изглежда, че Русия е тук... Живяхме мирно, някак си живяхме мирно, внезапно нападна Русия чудесната бяла пухкава Украйна. Разбира се, ако
00:18:10 мислите за това по този начин, тогава да, по природа сте агресивни.
Карбовски: Вие ѝ дадохте независимост в деветдесетте. Сега...
Митрофанова: Не. Ами, какво трябва да направим? Такъв процес отиде към независимост. Да, вероятно и ние направихме много грешки през този период. Да, определено готово. И не само във връзка с Украйна. Ами, бяхме заети със себе си. Имаме същата разбивка.
Карбовски: Имахте ли някакви проблеми?
Митрофанова: Ами, точно така е. Все пак, вероятно, за да се избегне повтарянето на грешките от миналото, все пак трябва да го изучаваме по някакъв начин.
00:18:43 Собствените истории, направете някои заключения. Тогава може би. И сега историята никой не учи. Някакви глупости, които понякога се произнасят от устните на много, ами, уважавани хора. Понякога ми изглежда сякаш е, ами, нарочно някакъв вид проектиран лист хартия, от които не трябва да се изоставам. Това е вярно и важно.
Но по-важното е този въпрос: искате ли да върнете цяла Украйна в едно цяло?
Карбовски: Не. Не. Разбира се, че не. Можете ли да си представите това?
00:19:22 Колко пари са необходими, за да възстановим всичко, да направим, така че да организираме хората там, тези хора в продължение на 30 години живели, независимо защо изглежда са били в състава на Русия. Имаме хора, които, да, казват, че засега ни е нужна цяла Украйна. Няма да завладеем цяла Украйна. Ами, не знам. Е, мисля, че Донбас, да, защото това, което самите украинци казаха, да. Какво правиш ти? Ще живеете в мазета, а ние ще бомбардираме. Ами, знаете ли, ако самите украинци казват, че това не ни трябва. И така, за какво се бориш сега? Това беше ескалация, нали? Ами, аз имам
00:20:03 добри и лоши новини. Част от българите иска Русия да не губи интерес към Балканите. Това е добре, ами, да, лоши новини. Тази част намалява, помислете. Другата част се страхува от руския ботуш, така да се каже. Как се поддържа баланс във връзката?
Митрофанова: Слушайте, добре, за останалата част от връзката, как, защото за танго са нужни поне двама тогава, да, без желание за сътрудничество помежду си и някак си да се чуват. Мога да кажа за днешната ситуация. Е, как е? Така ли е? Българското външно министерство не разговаря с
00:20:46 Руското посолство. Какво, нали? Интересно? И не ме интересуват никакви теми от първа ръка. Това е много странно, разбирате ли? В критичен момент. Посолството е било там както по време на войната, така и говорихме тогава, да, когато бяхме... Сега не се обаждат. А сега изобщо не си говорим. Там има дипломатически и шпионски канали.
Карбовски: Ами, не, не знам.
Митрофанова: Пишем бележки, както трябва да бъде, но не получаваме отговори. Това е нещо толкова ново в дипломатическата практика. Е, Бог да го благослови. Значи Министерството на външните работи все още е там, нали?
00:21:22 Да речем, бюрократична структура. Може да има само едно нещо, което може да се каже, и това е всичко, което може да се каже - определено не ние сме тези, които доведохме руско-българските отношения до днешната задънена улица. И вероятно не е наша работа да показваме инициатива за установяване на тези връзки, нали? Имаме достатъчно партньори по целия свят. И не ни трябва България, които самите се стремят, както се казва, имаме си достатъчно.
Карбовски: Вече не ви е нужна България. Вие, братя, бяхте такива. Болга.
Митрофанова: Ами, ние сме братя, разбирате, но
00:21:55 вашият, така да се каже, политически елит направи всичко, така да се каже, за да унищожи този вид приятелство. Не, ами, между хората, разбира се, огромните връзки останаха. И към българите са добре третирани. Ако вие никога не съм го забелязвала по нашата телевизия - българите, е, как се чувстват по въпроса на българите? Ами те обичат българите като такива. Българското крайбрежие, българския народ, песни, танци, връзки. Толкова години и общо колко съвместни бракове имаме? Това е, което те обичат, да. И какво е сега
00:22:29 разбира се, че се случва, но как е възможно това сякаш да обичаш. Ето защо въпросът беше дали да загубя интерес политически, геополитически. И аз мисля, че да. Сега, ако говорим за политически и геополитически интерес, да. И мисля, че е грешка, защото имаме... Има хора, които казват: „Деветдесетте... Вече казахте, че сте ни дали години." Нямаме връзка.
Карбовски: Има хора от България, които ви обвиняват, че сте ни оставили настрана.
Митрофанова: Знаете ли, прави са, така е. Казват го правилно. Целият въпрос е, че през деветдесетте години оставихме всички назад,
00:23:03 ако мога така да се изразя. Виждате ли, всички. Това беше огромна грешка, но в същото време по онова време това се смяташе за революция, друг вид революция, когато нямаше за кого да се интересуваш. Изоставихме всички. И какво взаимодействие беше правилно дори с бившите ни републики, които също имаха желание да се изградят сами, да, твоята собствена нация, в друга... И те също живееха в отричане на всичко руско и така нататък, и така нататък. След това започна да идва разбирането, че да, това е необходимо - да изградиш собствената си самоличност,
00:23:49 но не можем да прекъснем вековните връзки, които бяха. Забранено е. Ето защо на нивото на хората, на ниво, така да се каже, тази любов и взаимно уважение със сигурност съществува. И да се страхуваш от руския ботуш няма нужда, защото няма да ходим никъде, няма да се разходим.
Карбовски: Вече не се интересувате от проливите, както като бивша империя, нали? Точно като нас казват, че винаги се интересувате от проливите. Не, Константинопол.
Митрофанова: Не, защо? Слушай, ние с вас не можем да управляваме собствената си територия.
00:24:26 Можем. Накъде? Защо ни е нужна още една територия? Е, това е нещо хубаво, ново.
Карбовски: Вярно е. На какво ниво сега комуникуват двете държави - Руската федерация и България?
Митрофанова: Няма. Знаете, знаете, никакво. Дори ще ви кажа повече. Ще кажа, че през последните шест месеца аз, ами, като цяло, очевидно се опитвам да реша проблема на пенсионерите, които получават руска пенсия. И те са 6000. И така...
Карбовски: Чакай секунда. Българи?
Митрофанова: Да, те са български граждани. И българи.
00:25:09 Ами, по националност са руснаци, да, които се преместиха тук. Като правило, това са съвместни бракове. И така, на първо място Газпромбанк, която превеждаше тук пари във вашата пенсионна сметка, следователно фондът попадна под санкции. Те търсеха... Нашият пенсионен фонд търсеше банка, намерихме банка. Банката вече има успешен опит с трансфер до Латвия. Изглежда, че да, Латвия получи... В Естония, да, нашите пенсионери получават пенсията вече... свърши. И има писма от Министерството на социалната защита и труда от Гуцанов, че няма пречки. Има ли отговор от вашата централна банка? Че сме дали инструкции на всички банки,
00:25:52 така че, това е всичко. Но вашият пенсионен фонд никога не е писал писмо до нашия пенсионен фонд, какво са готови да получат пари по еди-каква си сметка. Не го изключвам, че това може да е свързано с прехода относно еврото и през януари направиха нещо... Но сега можете да отговорите на това и да кажете: „Не се тревожи, всичко е през януари, ти си отговорен." Година след година хората не получават пенсия, разбирате ли? Ами, ето така, ето така, ето така... Как се казва? Много хора се страхуват от бюрокрацията да пишат. Те се страхуват да пишат.
00:26:26 Те се страхуват. Те се страхуват. Да.
Карбовски: Сега имаме, не знам дали ви казах, имахме една идея. Да, бихме искали да зададем въпрос относно разкроения мемориален комплекс - паметникът на Съветската армия. Не иска ли Русия да го отнеме, да го купи? Да го изкупи? И какви стъпки предприемате? Защото така трябва да бъде. Имаме хора, които биха искали да изкупят фигурите, да ги спасят. Това не беше правилно за историята за мен.
Митрофанова: Ами, знаете ли, виждате ли, точно това се случва. В края на краищата
00:27:05 този паметник е построен със средствата на българите, от най-добрите български скулптори. Тоест, това е изцяло български паметник, който беше съборен. Друг въпрос, това е паметник на нашата взаимна история. Да, всичко можеше да се реши по човешки начин. Всичко е ясно. Те можеха да кажат: „Знаете ли, това е центърът на града, бихме искали да го използваме там за нещо. Нека да решим някои..." Ами, щяхме да решим и някак си да решим всичко по хуманен начин, въпроса. Разбирате ли? Това не беше направено. Просто варварско... Дори не е заснето изцяло, а само е нарязано толкова демонстративно.
00:27:45 Карбовски: Съгласихте ли се с преместването на паметника?
Митрофанова: Аз мисля, че ще се съгласим, но е вашият паметник и вашият въпрос. Това е нашата взаимна история. Ако намерим някакво нормално място, да, това е исторически така. Имате музей, нали? Социалистически, че има изкуство и така нататък. Чудесно, между другото. Бих казала, че там има прекрасни паметници, както желаете. Но не е толкова лесно да се вземе и да се отреже. Така че, в края на краищата, не мисля... Отговорността за опазването на паметниците на нашата обща история все още е в
00:28:21 всяка страна, разбира се, ваша. Ами, разбира се, бих искала софийските власти поне да спазят обещанието си... Обещавам, този паметник беше реставриран. И аз вече мисля така, и вече вторият въпрос е къде и как да го поставим. Така че не знам, не знам. Имаме хора, които искат всичко това от последните 100 години, ами, да, просто да го ликвидират, така че да забравим за последните 100 години.
Карбовски: Но в момента сме... Нова година, винаги знам как руснаците я празнуват. Вашият най-лошият възможен сценарий и вашият най-добрият сценарий за...
00:29:02 Митрофанова: Няколко думи от двадесет и петата година. Добре, а вие каква беше? Ами, бих казала така, философски погледнато, всяка година е добра, която заедно сме оцеляли, защото, да, че сме живи, здрави и като цяло, това е добре, да. Това е българско, защото ние използваме техника за говорене от геополитическа гледна точка.
Карбовски: Да, да.
Митрофанова: Ами, ако говорим геополитически, това беше много трудна година, защото, ами, засилването на всички тези бойни действия в Украйна, да, такава неукротимост на
00:29:43 украинските власти, които не щадят, ами, мисля, че моите хора, защото вече стигнахме до тази граница, да, а, къде е тя? Тези защитни структури вече не съществуват. Сега армията ще напредва много бързо, бързо. Тук украинците нямат шанс, разбирате ли? Не шанс. И мисля, че всички разбират това. И в Европа разбират това отлично. Просто Европа не иска да бъде изключена от процеса.
Карбовски: Има ли Европа шанс? По отношение на да ви победят?
Митрофанова: Разбира се, че не. Разбира се, че не. Разбира се, че не. Изключено. Виждате ли, Европа разказва на всички приказки, че имаме този последен, а този не лети, но
00:30:21 те нямат нищо там. Имаме всичко. Всичко лети, всичко, всичко ходи, всичко расте. Тази година имаме най-голямата реколта като цяло за цялата история, така да се каже. И ние станахме, както знаете, най-големите износители на зърно, което не беше в Съветския съюз. Ние бяхме купувачите, така че беше тяхна илюзия. Или по-скоро, както мисля, няма истински икономисти-анализатори, няма илюзии. И това е всичко, което мога да разкажа за хората, така че хората, ами, сякаш... Казах си на душата: „Какви руснаци са те, в края на краищата?" Лошо, знаете ли? Ето защо
00:30:59 какво се случваше в Газа, следователно, разбира се, това е прекрасно и необходимо по някакъв начин... Бих искала да благодаря на американците за тази совалкова дипломация, която те все още се опитват да направят нещо, сякаш правят. И благодарение на тях, защото някой трябва да е този посредник.
Карбовски: Това са добри думи за Тръмп.
Митрофанова: Да, разбира се, сега. Несъмнено, това е танго, да.
Карбовски: Какво танго? Е, все още не е танго.
Митрофанова: Това все още не е танго. Не, все още е танго. Има някои, така да се каже, по-близки друг до друг, конвергенция и т.н.
00:31:38 Не, ами, не е като Тръмп да няма свои собствени тези характеристики, да, кнут и джинджифилов сладкиш. Ами, за бога. Но самият факт, че те се опитват да направят нещо, това струва много. Ето защо от всички, от различна гледна точка беше толкова тежка година. Аз много съм нещастна, че не успяхме да помогнем на пенсионерите си тази година. Аз съм сигурна, че този проблем ще бъде решен. Но разбирате, да, едно е, когато ние
00:32:17 говорим за някаква макроматерия и друг е въпросът, когато всеки човек, който брои всяка стотинка, да, и не... След като е получавал тази пенсия всеки месец, като цяло, той не знае как ще оцелее. Това, разбира се, е възмущение. Аз, възползвайки се от случая, бих искала да се свържа с ръководството на държавата. И да кажа това: скъпи мои членове на правителството, решете този проблем, моля ви. Само този въпрос. Може би повече въпроси. Е, още въпроси, ще ги разглеждаме поотделно, говорете.
Карбовски: Знаете ли, сега имаме надежда, когато започнаха тези преговори. Американци бяха тук, в Москва, само вчера.
Митрофанова: Да, да. Имаме надежда.
00:32:56 Карбовски: Ами, има надежда. Съгласен съм с вас.
Митрофанова: Да. Несъмнено, абсолютно. Има надежда за спасяването на Европа. Да. И има надежда да спасим Европа.
Карбовски: Ако Европа не...
Митрофанова: Не, ще отиде на спад. И срещу, срещу Европа. И, ами, мисля, че в един момент на този етап Европа ще се присъедини към този, тъй като щеше да има процес. Европа в момента преминава през подобна агресивно нихилистична политика, точно свързана с факта, че не са поканени на масата за преговори, струва ми се. Това е моето такова впечатление. Много неконструктивна позиция. И най-изненадващо е, че
00:33:31 Европа изобщо не говори за мир. Относно мира, да. И това е невероятно. Защо той винаги казва: „Не, ние повече, сега ще изградим нашата армия, ще направим нещо още по-голямо." И защо да не седнете на масата за преговори и да не решите този въпрос? Добре, това вече е, знаете, въпрос на нещо там някъде във въздуха. Ако Европа не покаже, да речем, волята за дипломатическо споразумение, тогава аз се страхувам, че ни очаква още един период на тази конфронтация.
Карбовски: Лоша прогноза.
Митрофанова: И освен това, да, ако говорим за
00:34:12 лоша прогноза, а освен това и тези терористични атаки, особено в морето, които започнаха украинците, всичко това ще им бъде много скъпо. Заслужава си и не е напразно. Те правят това напразно.
Карбовски: Заплашвате ли ги?
Митрофанова: Да. Да, заплашвам ли? Всичко е по вината на Путин, каза. Ами, думи до двадесет и шестата година. Какво ще...
Карбовски: Думи до двадесет и шеста година. Хайде!
Митрофанова: Надежда за мир. Нека се молим за това, че в нашите семейства, в нашите... Във всички страни всичко беше наред и нормално. И така че, накрая, както винаги, вие, руснаците, вярвате в
00:34:50 победа.
Митрофанова: Да, ние винаги вярваме в победата.
Карбовски: Вярно е. Ами, победата означава война.
Митрофанова: И ние няма война... Знаете ли, защо? Светът също е победа, знаете ли? Друг въпрос е, че това е победа с някои компромиси и така нататък. И никой не казва... Преговорите винаги са компромиси, нали? Само някои основни неща, които е необходимо да се вземат предвид.
Карбовски: Благодаря ви много за това интервю. Кажете нещо на българите, успокойте ги, че няма да ги нападнете.
Митрофанова: Вие сте наши... Вие не сте наши врагове. Не, скъпи, да, скъпи българи, аз
00:35:29 пожелавам на всички ви лично щастие. Все още ние живеем в собствения си микросвят по много начини, да, и нека се молим този голям свят, да, да не се отразява зле на нашия живот. И разбира се, струва ми се, че уважението е нещо подобно - историческата близост между руснаците и българите... Не мисля, че има нещо, което може да бъде задраскано, ще може да. Много ви благодаря.
Карбовски: Благодаря ви. Благодаря ви.