МОЛИТВА ЗА МОЯ СЪСЕД
... всяка събота моят съсед си намразва до ужас панела,
стърже мухъл и чука наред, вместо мляко да пие с канела,
ако звънна – да питам защо, и – нали тишината е свята? –
ще ми тегли една! – сто на сто, под носа ми ще тръшне вратата,
и във нашия общ коридор на черджето за миг ще приседна,
ние – всички, живеем в затвор – и килията наша е ледна,
а така ми душицата ще! – след неделята, що си отмина,
да му пръжна картофки сотѐ, да му сипя чашле от пелина,
да му скърша от своя кравай, да му ръсна солчицата суха.
Боже мили, съседе, сполай! – че изстърга световния мухъл.

Валери Станков