Д-р Николай Михайлов за криминалния хаос, цивилизационния упадък и политическия "вулгарен цезаризъм"

ЖУРНАЛИСТ: Продължаваме за политическата криза сега с д-р Николай Михайлов. Знаете, психиатър, богослов, бивши депутат, общественик. Здравейте, д-р Михайлов.

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Здравейте. Здравейте.

ЖУРНАЛИСТ: Преди обаче политическата криза, моля ви, няколко са случаите днес. Наистина криминална хроника: тройно убийство в бургаско село, прокурор, който е бил нападнат от маскиран мъж с чук, 12-годишно нападнато с нож в училище. Това наистина става няколко дни след като разбрахме друго момче беше убито в Мол. Какво става?

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Ами вижте, това днес не е изолирано събитие. Това е поредица от такива събития. Е, аз си мисля, че страна, която живее в упадък на смисъла и не може да долови предназначението на собствения си живот, да кажем така, нито обществото, нито тези млади хора, които живеят в безпътица и са излезли на улицата, за да търсят наслаждения и стихийна конку конкуренция, която завършва с трагични инциденти на физическо насилие често пъти, не винаги или покачени на някакви превозни средства, возила, мотори или леки коли, а се наслаждават на рискова скорост с едно лекомислие, което е продиктувано от дълъг стаж в наблюдаване на картини, на филми, на образи, в които такива състезания са част от масовата филмова продукция. Всичко това е, както се казва, подражателно във висша степен на думата. Това е нещо, което има характера на някаква пораза в етап на цивилизационен упадък, защото това не е само българска специфика. Този вид хаос е характерен за много страни и много страни живеят под тази заплаха и с тази първостепенна грижа. Така и тука оцеляха само две божества, госпожо Иванова, това на Ероса и на Танатоса, както се казва малко сложно, на разврата и насилието. Децата търсят наслаждение главно през тарашуването във възможности на на достъпния им а разврат. Първо през очите и този инструмент на iPhone ли какво се казва, без което не могат да живеят, защото достъпът да нахлуят в светилищата в кавички на този разврат е най-лесната работа. То може да стане на ученическата скамейка. Това са техните избираеми предмети, казано иронично. Да, да отскочат в TikTok, във Facebook, в Instagram, където се извършват техните манталитетни баталии с а съученици или просто приятели и неприятели от улица.

ЖУРНАЛИСТ: Поправимо ли е?

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Това е някакъв кошмар.

ЖУРНАЛИСТ: Поправимо ли е всичко това? Много пъти сме говорили за причината и друг път е имало такива случаи. А поправимо ли е? Време ли е вече да намерим изхода? Какъв е той, как да подходим, откъде да тръгнем?

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Ще ви кажа какво съвсем накратко мисля. Първо, физиономиите, които се съвават за властта в България днес, а са, така да се каже, безобразни. Техните силуети деградират сами по себе си. Техният политически език е първо език на на скритото имплицирано насилие и е жаргонизиран сексуално то както през жеста, така и през намека. Това само по себе си представлява едно послание извън конкретните им размишления за политическия процес. Това от една страна. От друга страна, нищо не може да се поправи в обозримо бъдеще, въпреки че нуждата то да се поправи е драматична, е строгост на закона, разбира се, но трябва да има една отговорна власт, една власт, така да се каже, с всичкия си, която да приложи този закон със силата на закона. Но при обществена санкция хората не трябва да сочат с пръст полицията, защото тя е носител на легитимно насилие, чрез което държавата се конституира. Тя е невъзможна без а тази функция на легитимното насилие. А полицаят не може да бъде, така да се каже, ухажор. То е лице, което прилага насилие. Когато това насилие е разпоредено от закона, това първо. И второ, ако обществото не може да понесе и не може да повика една меродавна, една законна, една национално отговорна политическа власт и да поиска строгост на закона веднъж, то се обрича на тиранията на на един хаос. Хаос във в въображението на обществото и хаос конкретен в тяхното ежедневие, хаос на насилието. Това, което става в тези модерни, пак ще употребя думата, светилища, каквото представляват моловете, а те са светилище на консумацията, някаква бленувана покупателна дестинация. Тези дечурлига, които пътуват там с готовност да саботират този храм отвътре и тези, които се разкождат вътре богомолците отново в кавички, въоръжени, както се разбира, с нож или нещо подобно, а са просто вина на родителите, вина общество, вина медиите, вина на всички нас. Това е една нерецепта. Това е нещо, което в спешен порядък, но само при едно условие, че обществото го пожелае. Ако това общество се движи по възпитателните послания на тези, които се разхождат като наши политически представители и се конкурират по степента на техните на тяхната а историческа криминализация, какво можем да направим ние и какво могат да направят тези а подрастващи, които имат а умове колкото на на кокошки са извинение, нищо не може.

ЖУРНАЛИСТ: Те са до голяма степен жертва.

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Бидейки виновници, защото са такива, те са и жертва. Те са първо хвърлени на улицата и второ са призовани от наказателния съд, за да прекарат 15 или 20 години в затвора след това все едно, че той ще ги превъзпита. Това в максимална степен са престъпници жертви. А са жертви на нас самите, на нас като общество, като хора, които говорим и като хора, които действаме.

ЖУРНАЛИСТ: А по отношение на тази власт чакаме и решенията днес. 4тири часа заседава Съветът за съвместно управление. А изглеждаше голяма криза миналата седмица, тази все едно всичко е спокойно. Какво виждате вие?

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Виждам същата тази работа, за която намекнах. Бойко Борисов, нашия дълго време проточил се в на сцената министър-председател и прочие, политически лидер е в очевиден упадък на собствена си политическа власт, защото е застиган, застигнат дори от едно странно себеподобие във всяко отношение подобно в лицето на в лицето на г-н Пеевски, който напредва, бих казал направо, а с някаква изумителна систематичност, аъ, скорост и то със сатистична ловкост, защото а той напредва, за да за да приключи с ерата Борисов и да се инсталира на неговия трон в една в един етап, в който България разчита само на един вулгарен цезаризъм. Хора, които започнаха от криминалната сфера, а или поне така се говори, за да бъда внимателен, а напреднаха до това да поискат пряката власт. Никой не допускаше първо за Борисов това, второ за г-н Пеевски. Това вместо това единия пребъдна на този трон 12, 13 или еди колко си години, а другият се кани да пребъде още толкова за свое удоволствие. Това нещо е велика слабост на обществото, огромна слабост на обществото. То не е само, така да се каже, арогантната дързост на някакви частни лица, които на всичкото отгоре, а трябва да им се признае, се врязват в в тази публична среда със собствения си дневен ред. А какъв може да бъде той освен да бъде дневен ред на парите и дневен ред на вулгарно преживяваната власт?

ЖУРНАЛИСТ: Този властови модел обаче а няма ли в един момент да бъде съборен, когато се прекали а в това, което казвате, в напредването на Делян Пеевски към към властта, желанието му да вземе мястото на на Бойко Борисов, няма ли изключително голямо прекаляване? И няма ли това да го събори?

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Г-жо Иванова, много сериозен въпрос задавате. Въпрос прочен, който виси въздуха и е в главите на всички на стена. Това няма ли в края на краища да приключи от самое себе си? Вероятно ще приключи по причината, за която вие намеквате, че това някак си не може да бъде. То се изтощава в себе си самото. То е нелепо като политическо присъствие и като политическа закана. Но знае ли човек, същото се питахме в началото на другата кариера на г-н Борисов. А това, че се питаме все пак няма ли да се отървем от това, което ние самите регистрираме като срамно над нас, а по причина на това, че ще го изоставят тези, които са интронизирани на поста на съответното място. А това означава, че ние политически не можем да се справим. Първо като участници в така наречения демократичен процес през нашия вот, защото вижте какво, ако от нас зависи те да бъдат или да не бъдат на власт, те не биха били, ако ние не гласуваме за тях. Само че ние гласуваме. Гласуваме, защото г-н Пеевски в частно, защото той е вече на дневен ред, той успява да мобилизира и даже да открадне от клиентелата на Борисов, а на тази установена по местна клиентела, която създаде инфраструктурата на тая партия, за да може тя да пребъде така дълго. А от друга страна той мобилизира и унизените и оскърбените тези анонимни, а обикновено малцинствени, но не само а хора, които се чувстват дисквалифицирани, а и които имат участие в политическия процес само чрез а този дребен подкуп, който им се връчва в в деня на изборите. Сега на него му е обещано, така да се каже, по-широко участие, но в същия стил. Те ще трябва да да получават реални дотации през това, че гласува. Те са в процес на възпитание какво означава политика, така предложена от този лидер за тях самите, за тех, които дотук получават само по 20 лв. и от то и то от всички политически партии. Нека го забележим това.

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Оттук нататък те ще бъдат под крилото, под егидата на един политически лидер, който ги разбира добре, защото а по някакъв начин те са в сробство по избор.

ЖУРНАЛИСТ: А моля ви

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: И по природа.

ЖУРНАЛИСТ: Да. А по тази тема аа как е възможен този възход? А чудя се до каква степен наистина опозицията и в цялото това сезиране на Пеевски зад всяко нещо, което се случва, не го направи силен, много по-силен, отколкото той всъщност е реално.

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: А това това е отново интересен въпрос, но аз си мисля, че е тук е моментът да да си спомним, че от тази опозиция и то от нейния елегантен състав, от нейното елегантно представителство, се появи поканата Пеевски да бъде реформатор на конституцията и беше, а той беше призован в най-детайлната и най-престижната функция на такъв а именно а конституционен реформатор и какво ли не. Още е. Защо с изключителната глупава изключително глупавата и подла идея, че а едно едно една политическа аномалия може да бъде а манипулирана така изкусно, че нейният инстинкт за самозащита и агресивно напредване да бъде приспан до степен, да захърка, така да се каже, и да не се събуди дълго време, а когато се събуди да разбере, че вече е късно. А ние, така да се каже, красивите и интелигентните да победим напълно и да получим цялата власт, защото тя ни принадлежи. А ни принадлежи, защото ние сме представителите на цивилизацията. Тук това е глупост. Това е, както казах, глупост с елементи на подлост и това няма нищо общо с един амортизиран и апатичен народ, който ако иска да се съвземе, ще се съвземе, но това означава да повика на сцената хора с физиономии, с лица, които излъчват някаква базисна здравина, някакъв характер. Има ли такива Радев или...

ЖУРНАЛИСТ: ...

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че че президентът на републиката е такова лице, но около него има съмнения, че антуража му и тези, които биха го последвали в едно а евентуално политическо действие, ще предизвикат ще отворят един процес на а как да кажа на компрометиране. на на тази на тази кауза, защото няма хора, а тези, които вече са покатерени, за да получат това, което а им трябва от една политическа кариера, са негодни, защото търсят от политическата кариера аа собствени собствени благополучи.

ЖУРНАЛИСТ: Но тогава силата на Радев с всеки изминал ден отслабва, защото този антураж, за който вие говорите, се проявява все по-често и по-често в някакви казуси и не отслабва ли силата? Не губи ли той?

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че до голяма степен на тоя етап атаката срещу него е прозирна тенденциозна. на моменти и в някои отношения може би не, но аз мисля, че все пак има една, ако не паника от тези, които се чувстват застрашени от неговия вход в политиката, а предприемат обезопасяващи ходове, изпреварващи действия. Това е разбираемо, но аз аз презюмирам това, което говоря, без да знам точно състава на хората, които са се наредили вече, за да обслужват неговия проект. Тоя кастинг е много трудна работа, защото няма хора и няма откъде да бъдат намерени. Това са хората. Освен това всеки, който търчи към политическа кариера е крайно подозрителен човек. Казва ви го човек, който е пребивавал в политика.

ЖУРНАЛИСТ: А трябва да приключваме. Моля ви, а най-хубавото тепърва предстои или можем да изпием още от а горчилката?

Д-Р Н. МИХАЙЛОВ: Парадоксът е такъв, г-жо Иванова, че ако изпием още горчиво, то няма да бъде лошо. Дано се сетим за нещо като по-здравословна храна.