Европа отдавна престана да бъде сигурно убежище. Европа е на ръба на хаоса, а посоката, в която се движат европейските общества е гражданска война.

С много малки съкращения ви пренасям интервюто на Дейвид Бец професор в Кралския колеж в Лондон, (линк в коментарите) който казва :

“В Западна Европа днес почти всички структурни условия за гражданска война са изпълнени - и то по начин, който в научната литература би се нарекли почти "идеален тип". Рисковите фактори за гражданска война отдавна са налице; единственият въпрос е кога искрата ще се запали.
Говорим за фактори, които се изследват от десетилетия, а те са:
1. Дълбоко обществено разделение.
2. Ускорена загуба на статут на мнозинство.
3. Драматичен срив на доверието в институциите.
4. Икономически крах.
5. Социални причини.

Ето как той обосновава всеки споменат фактор.

1. Дълбоко обществено разделение. Какво означава това?
По-рано политическите дебати се основаваха на съществени въпроси – днес идентичността и принадлежността към групи определят мисленето. Особено опасна е „поляризираната фракционализация“: вече не се ръководим от съдържанието, а от линията на собствената ни „племенна общност“. Това се вижда в цяла Европа. Във Великобритания вече има нарастващо мюсюлманско политическо движение, което по същество е партия с една тема – международните мюсюлмански интереси, докато британската вътрешна политика почти не ги интересува.

2. Загубата на статут на мнозинство от населението. Какво означава това?
В няколко европейски държави местното население в рамките на едно поколение ще се превърне в малцинство в собствената си страна. В Обединеното кралство се очаква това да се случи около 2060 година, в други страни по-рано или по-късно. Това означава, че вече не езикът, ценностите и политическите приоритети на това (скоро бивше) мнозинство ще задават тона и посоката.

3. Загубата на доверие.
Доверието е социалният капитал на едно общество. Десетилетия то беше систематично разрушавано - в политиката, медиите, полицията, правосъдието, дори в църквата и медицината. Днес политиците като група в много страни имат доверие едва в едноцифрени проценти. Без доверие способността за мирно разрешаване на конфликти намалява. По този начин обществата „социално банкрутират“ - точно както компаниите фалират финансово.

4. Икономическото развитие.
Дела на този фактор е най-голям. Благосъстоянието, доброто управление и сравнително обединения елит исторически са били най-добрите щитове срещу граждански войни. Но тези три колони са подкопани в западния свят: производителността и иновациите стагнират вече десетилетия, бюрокрацията парализира целия апарат. В същото време задлъжнялостта нараства експлозивно. Германия, например, някога модел за бюджетна дисциплина, днес за кратко време се задължи със стотици милиарди до трилиони евро. Енергийната и индустриалната политика унищожават конкурентоспособността – Германия вече не се обръща към руски източници на енергия, а в същото време губи и централни експортни пазари като Китай. Освен това: младите хора са значително по-зле по отношение на доходите, собствеността на жилища, основаването на семейство и пенсионното осигуряване в сравнение с родителите си, а в някои случаи дори се наблюдава спад на очакваната продължителност на живота. Това нарушава дълбоко вкорененото западно верую, че децата им ще живеят материално по-добре.

5. Социални причини.
Някога имаше стабилно "ние" – днес доминира моделът "ние срещу другите". В големите градове вече се проявяват симптоми на т. нар. диви градове: рушаща се инфраструктура, райони без ефективно полицейско присъствие, нарастващ дял на частни охранителни служби, стени и решетки пред къщите. Такива развития стимулират етнически поведенчески отлив – който може, се мести там, където вижда "своите хора".

Съставките за голям взрив вече са налице.

Докато масите все още вярват в приказката за "европейския мирен проект", действителността постепенно се оформя от обстоятелства правещи гражданските войни почти неизбежни. Въпросът не е дали конфликтите ще ескалират, а кога и къде ще започнат.

Бец предупреждава за два потенциални сценария:

От една страна, "мръсна война" по подобие на латиноамериканския модел, в който насилието е насочено срещу елитите и техните институции, а държавата отговаря с контраудари.

От друга страна, съществуващите градски етнически конфликти, като многогодишните такива в предградията на Франция и в някои шведски градове – улични битки, запалване на пожари и открита враждебност срещу полицията.

Ако някой от тези сценарии се реализира, Бец преценява, че вероятността и други държави да последват този пример е над 60 процента. Франция би могла да стане домино, което ще събори цяла Европа. Но и в Обединеното кралство, Ирландия, Германия ... гражданите са все повече уморени от всичко случващо се.

Докато политическия елит продължава да бърбори за "разнообразие", “общи ценности“ и "климатични цели", правейки се, че не вижда тиктакащата бомба, Бец прогнозира разпада на ЕС, като го сравнава с разпада на Съветския съюз и Югославия.

“Националната идея ще се утвърди, защото постнационализмът е икономически и социално нежизнеспособен. Но цената ще бъде огромна: безброй мъртви, разрушена инфраструктура, десетилетия възстановяване.“ казва той.

На въпроса как се подготвия за това, отговаря: “Аз нямам оръжие и не строя крепост. Работата ми е да разбера ситуацията и да говоря публично за нея. Надеждата ми е, че чрез просвета ще се съберат достатъчно хора и идеи, за да намерим може би по-мирен път – макар и да не съм прекалено оптимистичен.“
........................................
Разбира се, че имам и много резерви към думите на Бец.

Като професор в Кралския колеж, той говори много предпазливо и споменава само неща, което са върха на айсберга и това е “разбираемо“.

Впрочем на въпроса защо той и само още много малко хора говорят за това, той казва:

Моите тези се основават на утвърдена изследователска работа. Много колеги виждат подобни рискове, но изразяват мнението си само зад затворени врати.“

Напълно съм съгласна със заключението му, че може да намерим и мирен път, но за това са нужни усилията на голямо мнозинство, което ме прави, както казва Бец не прекалено оптимистична.
Никой ще каже – трябва “критична маса“. Да, така е, а дали тази критична маса вече не е факт.

Изследвания като това на Erice Chenoweth i Marije J. Stephan озаглавено "Правилото на 3,5%:

Как малкото малцинство може да промени света" показват, че е необходимо не повече от 3,5 до 5 процента от населението, за да се предизвика революция или значителна промяна, дори, ако само тази част действа достатъчно решително.

Прилагано към Европейския съюз и неговите индивидуални държави-членки, това означава, че относително малко, но радикализирано малцинство може да наруши крехкия баланс.

В епоха, когато цели големи градове вече са формирали паралелни общества (в някои от тях има места, в които не е позволен достъп), това вече не е теоретична опасност.
Всички велики сили (монголи, римляни, турци, австро-унгарци, СССР ...), които са управлявали света или огромни световни региони, са се сринали, а краят им е белязан от войни и разрушения както в самите тях, така и в страните, които са управлявали.

Така ще бъде и със САЩ, и с ЕС. Нищо не трае вечно.

Ето и линк към интервюто - https://archive.md/WiYqZ#selection-2437.0-2437.286

https://www.facebook.com/mariana.ivanova.50