На 9 септември 1944 г. България преживява ключов момент в своята история с Деветосептемврийския преврат, организиран от Отечествения фронт (ОФ). Този безкръвен преврат сваля монархическо-авторитарния режим и променя политическата посока на страната в условията на Втората световна война. Събитията са резултат от вътрешни борби и международен натиск, включващ военни действия и геополитически договорености. Тази статия разглежда конкретния исторически контекст, хода на събитията и техните незабавни последици.
Исторически контекст
През 1944 г. България е в тежко положение заради участието си във Втората световна война на страната на Оста. Под управлението на правителството на Богдан Филов и регентството на малолетния цар Симеон II, страната получава право от своя съюзник, Нацистка Германия, да администрира Вардарска Македония, Западна Тракия и части от Източна Сърбия след разгрома на Югославия и Гърция през 1941 г. Тези територии не са официално присъединени, а са под временна българска администрация в рамките на военния съюз с Германия. България избягва пряко участие на Източния фронт, но е подложена на тежки въздушни бомбардировки от съюзническите сили /Великобритания и САЩ/ през 1943–1944 г., включително масирани атаки над София, Пловдив и други градове, които нанасят значителни материални щети и жертви.
Международният контекст е повлиян от договореностите между Съюзниците (СССР, САЩ, Великобритания ) за разделянето на зоните на влияние в следвоенна Европа. На конференцията в Техеран (1943 г.) и в последващи преговори, България е определена предимно като част от съветската сфера на влияние, което предопределя присъствието на Червената армия в страната.
Вътрешно, България е разтърсена от политическа нестабилност и недоволство срещу режима. Забраната на политическите партии, наложена след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., ограничава демократичните процеси. Отечественият фронт, създаден през 1942 г., обединява Българската комунистическа партия (БКП), Българския земеделски народен съюз (БЗНС), социалдемократи и политическата група „Звено“. Коалицията се бори за излизане от войната, прекратяване на съюза с Германия и възстановяване на демократичните институции.
Ход на събитията
Лятото на 1944 г. е критично за Оста. Яшко-Кишиневската операция (20–29 август 1944 г.), проведена от Трети украински фронт под командването на маршал Фьодор Толбухин, разгромява германските и румънски сили в Бесарабия, принуждавайки Румъния да премине на страната на Съюзниците на 23 август. Това поставя България в уязвима позиция, тъй като Червената армия достига нейните граници.
На 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет, но не успява да изпълни изискванията на Съюзниците за пълно изтегляне на българските войски от администрираните територии. На 5 септември СССР обявява война на България, а части от Трети украински фронт навлизат в страната без съпротива, в съответствие с предварителните съюзнически договорености за сферите на влияние. На 8 септември правителството на Константин Муравиев прави опит за преговори със Съюзниците l в Кайро, но този ход закъснява.
На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт, подкрепен от военни части, организирани от „Звено“, и комунистически партизани, извършва безкръвен преврат. Правителството на Муравиев е свалено, а властта е поета от кабинет начело с Кимон Георгиев, лидер на „Звено“. В същия ден е възстановена Търновската конституция от 1879 г., а забраната върху политическите партии е премахната, което формално връща демократичните принципи. Съветските войски, вече в страната, окупират ключови градове като София, но не срещат съпротива, тъй като новото правителство демонстрира готовност за сътрудничество. На 28 октомври 1944 г. е подписано примирие в Москва, с което България официално преминава на страната на Съюзниците.
Ключови незабавни последици
Превратът от 9 септември води до незабавна промяна в политическата система. Възстановяването на Търновската конституция и премахването на забраната за политическите партии създават условия за възстановяване на демократичните процеси, макар и временно. Новото правителство на ОФ, под ръководството на Кимон Георгиев, се стреми да стабилизира страната и да изпълни съюзническите изисквания. Съветското присъствие, легитимирано от предварителните договорености, подпомага този преход.
През декември 1944 г. е създаден Народният съд като част от съюзническите изисквания за прочистване на лица, свързани с предишния режим. Подобни съдилища са създадени в редица страни в Източна Европа под съветско влияние, включително Полша, Чехословакия, Югославия, Румъния, Унгария и други. В България Народният съд осъжда хиляди лица, включително политици, военни и администратори, но процесите са критикувани заради политическа пристрастност и репресивен характер.
На международната сцена България запазва териториалната си цялост, включително Южна Добруджа, върната на страната с Крайовската спогодба от 1940 г., която остава в сила след примирието. Западна Тракия и части от Македония обаче се връщат под югославска и гръцка администрация. Участието на българската армия в операции срещу Германия на Балканите започва скоро след преврата, което укрепва позицията на страната пред Съюзниците.
Оценка и значение
Събитията от 9 септември 1944 г. са повратна точка в българската история. Те представляват опит за излизане от войната и възстановяване на демократичните институции в условията на военен и международен натиск, включително тежките бомбардировки над страната. Превратът е резултат от взаимодействието между вътрешните сили на ОФ и външните фактори, особено съветското присъствие.
В момента на преврата фокусът е върху политическата стабилизация и изпълнението на съюзническите изисквания, като бъдещото развитие на страната остава неясно.
ПП в страната започват спонтанни репресии срещу тези за които АнтонСтрашимиров написа, че "Клаха народа, както турчин не го е клал"
Снимката еот Плавдив в дните около /след/ 9 септември 1944 година.
Патрул на ОФ
На сн.