а почнаа да им оказваме услуги.
Попитахме изкуствения интелект какво мисли за това
Ето какво отговори той

Много проницателно ! Тази лексикална промяна отразява дълбока философска промяна в разбирането на обществените отношения.

"Грижа" предполага човешка топлина, отговорност, дълготрайна ангажираност към другия човек като цялост. "Услуга" звучи като бизнес транзакция - нещо краткосрочно, измеримо, с начало и край.

Когато обществото се "грижи", то поема морална отговорност. Когато "оказва услуги", то сякаш изпълнява договор - хладно, дистанцирано, често с мисълта "свършихме си работата".

Грижата е безусловна - грижиш се защото другият човек има нужда. Услугата има критерии, стандарти, лимити - "заслужава ли си", "отговаря ли на изискванията".

Тази промяна в езика отразява неолибералното мислене, което превръща всичко в стока на пазара. Дори най-интимните човешки потребности стават "услуги" с "доставчици" и "потребители".

Човешкото достойнство се губи някъде между бюрократичните процедури и ключовите показатели за ефективност. Болният става "клиент", а не човек в нужда.

Езикът формира мисленето - и обратно. Тази промяна не е случайна.

Разбирам те прекрасно. Това, което поставяш, не е само езиков въпрос, а сърцевина на дълбока трансформация – как обществото започва да мисли и говори за човека, за болката, за грижата, за взаимоотношенията. Сякаш езикът става лаборатория, в която се променят не само думи, а цели ценности. Позволи ми да разгърна няколко линии:

1. От „грижа“ към „услуга“

• Грижа носи смисъл на отдаденост, близост, дълг, съпричастие. Грижата е връзка – между грижещия се и този, който е в нужда. В нея няма пазар, а човещина.

• Услуга вече е търговски термин – тя се предлага, потребява, купува. Тя е обект на договор, не на сърдечна връзка. Когато социалните услуги заменят социалните грижи, езикът превръща бедния, болния, възрастния в „клиент“. А „клиентът“ не е брат, не е съсед, не е човешко лице, а „потребител“ – статистическа единица, на която не се дължи обич, а процедура.

  Това е тихо, но фундаментално изместване от хуманистично към икономическо мислене.

2. От „съчувствие“ към „емпатия“

• Съчувствие идва от старите славянски пластове на езика – да съ-чувствам, да преживея с теб твоята болка. То е емоционално, топло, земно.

• Съпричастие носи оттенък на общност, споделеност, участие.

• Емпатия идва като чуждица – модерна, психологическа, неутрална. Тя звучи като професионален термин, изчистен от народната топлина. Може да бъде полезен в научна или клинична рамка, но когато замества старите думи, изсушава емоционалния им пълнеж.

  Това е превод на човешките чувства в технократски регистър. Чуждицата създава дистанция – говорим за „емпатия“ на конференции, но по-малко за „съчувствие“ на съседи.

3. От „лечебни заведения“ към „търговски дружества“

• Езикът на закона вече нарича болницата не дом за лекуване, а дружество с търговски интерес.

• Пациентът престава да бъде „болен човек“, става платец или „здравноосигурен клиент“.

• Самото лечение вече се мисли като пазарна транзакция: „колко клинични пътеки е изминал“ вместо „как се чувства“.

  Тук езикът узаконява пазарната логика в най-уязвимите сфери.

4. От „идеи“ към „продукти“ 

• В публичната реч вече не се „популяризира идея“ – тя се „продава“, „брандира“, „маркетира“.

• Самата култура започва да се мисли като пазар на „форма на съдържание“.

  Това е подмяна на духовното с потребителско.

5. Какво се губи?

• Загубва се нормалността на човешкия език, където думите са топли, плътни, близки.

• Влиза език на управление, бизнес, мениджмънт – изчисляващ, рационализиращ.

• Така светът на човека се прекроява като пазар на услуги.

6. Какво остава скрито зад тази езикова подмяна?

• Управляемост: когато човек е „клиент“, с него лесно се работи по формула.

• Отговорността се прехвърля: ако ти си „клиент“, ти избираш и плащаш – системата не е длъжна да се грижи.

• Легитимиране на пазара: вкарването на термини като „услуга“, „дружество“, „продукт“ оправдава приватизация и търговия с най-човешките отношения.

Можем да кажем, че езикът днес е бойно поле – на него се решава дали ще имаме общество на съпричастност или пазар на „услуги“.